Константин Пенчев: Маджо превърна съда в нощен бар

При безпрецедентни мерки за сигурност миналата сряда Софийският градски съд разпита Младен Михалев-Маджо като свидетел по делото за убийството на Бай Миле.

Полицаи, съдебна охрана и частни гардове обсадиха Съдебната палата по време на разпита заради сигнал, че се очаква терористичен акт.

Въпреки че бе призован за 9,30 ч., Маджо се появи в съдебната зала с три часа закъснение.

Обстановката, при която Младен Михалев даде показания, и присъствието на въоръжени гардове в съдебната зала потресоха шефа на Върховния административен съд Константин Пенчев, който единствен от висшите магистрати реагира на случилото се.

- Г-н Пенчев, защо ви подразниха мерките за охрана, при които Младен Михалев-Маджо бе разпитан като свидетел по делото за убийството на Бай Миле?

- Случката, на която политици и магистрати обърнаха много малко внимание, ме потресе по две причини.

Първо - внушава се,че става въпрос за охрана на защитен свидетел, чийто живот е в опасност. Но по закон защитен свидетел е този, от чиито показания до голяма степен зависи изходът на едно дело и поради важността на думите му има опасност за живота му.

Налице ли са тези условия, цялата държавна машина го пази. Даже има възможност да бъде разпитан като анонимен свидетел, да бъде сменена самоличността му, да бъде изпратен в чужбина и т.н.

В случая обаче става дума за свидетел, за когото едва ли някой е очаквал, че знае нещо за делото и че ще даде някакви важни показания. Както и стана - даде показания, но не каза нищо.

Така че аз не виждам никакво оправдание цялата държавна машина да стане на крака, защото може би някой бил заплашил живота на този свидетел.

Животът му е в опасност не защото неговите показания ще променят изхода на процеса. Този човек е застрашен от началото на прехода по съвсем други причини.

Най-много обаче ме подразни това, че за първи път, доколкото ми е известно, бе накърнен олтарът, изповедалнята на правосъдието - съдебната зала.

Тази тържественост я има отпреди векове, когато хората са решили да прехвърлят възмездието, раздаването на справедливост и решаването на спорове в ръцете на определена прослойка - съдиите.

Затова съдебните палати са величествени като църкви, а съдиите ходят с архаични униформи - тоги. А самият процес е ритуал, който трябва да се спазва стриктно като църковния.

Този ритуал бе нарушен от свидетел, който влезе в съдебната зала със собствената си охрана.

Представяте ли си някой да влезе с охрана в олтара или изповедалнята на черква? Това е недопустимо.

Вече свикнахме, когато погребват някого от героите на прехода, общодостъпният гробищен парк да е ограден и да не ни пускат да запалим свещичка на гроба на наш близък.

Приемаме за нормално да не ни пускат и в църковен храм, когато опяват "герой". Не ни прави впечатление, че гробищата и църквите се затварят подобно на заведения и барове за частни партита.

Но за първи път това се случи и в съдебната зала -някакви охранители си позволяват да въвеждат ред в нея.

Точно когато казваме, че преходът е свършил, когато станахме пълноправен член на Европейския съюз, се оказва, че нищо не е свършило, че един от героите на прехода може да си ангажира съдебна зала за частно ползване, т.е. за своите свидетелски показания.

- Това уронва престижа на съда.

- Това убива вярата на хората в правосъдието. Запазвам си за моето частно парти съдебната зала, влизам вътре с охрана и пускам когото си искам. Превърнаха съдебната зала в ресторант, нощен бар.

Според мен държавата не спря, както написа един вестник, а застана мирно, когато Маджо минаваше. Възмутен съм като гражданин, пък какво остава като представител на висшата магистратура.

- Какво трябваше да направи съдия Петя Крънчева, председател на състава?

- За мен съдията бе излишен в тази зала. Просто трябваше достойно да стане и да напусне залата, този фарс, и да се върне да работи, когато редът в нея бъде възстановен.

Според мен така трябва да постъпи всеки съдия, когато по непреодолими и по независещи от него причини не може да се въдвори ред в залата от компетентните органи. Но в случая компетентните органи едва ли не са били в помощ на случващото се в залата.

- Трябва ли съдия Крънчева да бъде наказана?

- Не бих прехвърлил основната вина върху този съдия. На мен даже ми е мъчно за нея. Предполагам, че е била стресната, защото цялата държавна машина подкрепя тази изява.

Ако герой на прехода влезе в зала със своите охранители, съм сигурен, че всеки един съдия ще повика съдебната охрана и ще ги изгони. Но в случая има сценарий със силното съдействие на държавата, а това е най-страшното.

- Законът казва ли кой може да влезе в съдебната зала с охрана?

- Не, едва ли законодателят е можел да предположи, че ще се стигне до този абсурд. Опонентите ми ще възразят, че заседанието е публично и всеки, който иска, може да влезе в залата и да слуша.

Да, така е. Но точно на това заседание едва ли тези, които бяха в залата, бяха влезли просто да слушат. Както и едва ли тези, които наистина са искали да го направят, са могли.

- Кой командва в съдебната зала?

- Съдията. Той може например да пусне журналисти и граждани в залата или пък да ги помоли да напуснат. Той е като свещеника в храма. Изцяло от него зависи уважението към институцията - без значение дали се помещава в бивша кръчма с две избити стени, дъсчен под и кюмбе по средата, както съм правораздавал като начинаещ съдия в Своге, или в разкошна и модерна сграда.

Ако съдията не се държи подобаващо, накърнява престижа на цялата гилдия.

Ненапразно от него са изисква достойно поведение не само в залата, но и извън нея - вкъщи, на обществени места. Ако такова липсва, конституцията позволява да бъде уволнен заради уронване на престижа на съдебната власт.

- Когато свидетел е призоваван няколко пъти да се яви в съда и накрая пристигне със закъснение, не трябва ли да бъде глобен?

- Не знам каква глоба би могла да стресне точно този свидетел. Но в случая се демонстрира показност - ние не сме над закона, идваме и даваме показания. Без значение, че показанията нищо не казват и че никой не е очаквал да имат някакво значение за делото.

- Обида към съда ли е, когато той поиска точния ти адрес, а ти обясниш, че живееш в чужбина, по-точно в Европа?

- У нас няма такава възможност, каквато сме свикнали да гледаме по американските филми - съдията да каже, че го обиждаш, и да те изпрати в затвора за десетина дни. Нашето законодателство не предвижда такова конкретно престъпление. То ще е от общ характер, с обвинение, което трябва да се докаже пред съда.

- Българинът уважава ли съда?

- Имам чувството, че изпитва някакво уважение, въпреки че от години съдебната система се оценява силно негативно. И не тръгва с лека ръка да заплашва съда. Когато съдията е принципен, спазва закона и вкара някоя мутра в затвора, спрямо него няма нито заплахи, нито посегателства.

Такива има срещу магистратите, които заиграват с обвиняеми или страни поделото. Когато сам нарушиш правилата и станеш част от групировки или интереси, можеш да станеш и жертва.

- Като споменахте за магистрати, нарушаващи правилата, защо Висшият съдебен съвет не обясни отказа си да назначи скандално известния плевенски съдия Валери Цветанов в новите административни съдилища и го направи чак след като той осъди ВСС?

- Като че ли не намерихме мъжество. Формално погледнато, се получава парадокс - той бе наказан заради нерегламентирани контакти, изтърпя наказанието си и в момента е районен съдия.

След като има морални качества за районен съдия, и то несменяем, как така няма морални качества за административен съдия, както прецени ВСС.

Да, но тогава му бе наложено възможно най-тежкото наказание. Ако конституцията позволяваше, както сега, уволнение на несменяем магистрат, съм сигурен, че той щеше да бъде уволнен заради тези свои контакти.

- На същото заседание ВСС отказа да върне уволнения зам.-министър на бедствията и авариите Делян Пеевски в следствието. Правилно ли постъпи?

- Няма да коментирам дали отказът е законен. Върховният административен съд ще се произнесе по този въпрос, ако Пеевски се обърне към него.

Но имам чувството, че с отрицателния си вот ВСС преоцени решението си от 2005 г., с което го назначи за следовател, без той да има необходимия двегодишен стаж, и то в София, където без съмнение има кандидати със стаж.