През 1876 г. баба Илийца спасява един от Ботевите четници, а през 1899-а Иван Вазов научава за нейния подвиг и написва разказа, който влиза в учебниците на седмокласниците.
"Родена е между 1810-1815 г. Точната година не се знае, защото за родените по това време, и то от женски пол, не е било задължително записването. Има двама сина, от които родословното дърво до наши дни е от 403 души", обяснява Надя Илиева, уредник на къщата-музей "Баба Илийца".
Всички предмети в къщата са автентични, и са дарени от потомци на Вазовата героиня.
Каменните плочи, с които е облицовано огнището, са взети от дома на баба Илийца.
"Нейният мъж се казва Илия, който произхожда от най-големия челопешки Илиевски род, откъдето Вазов я пише като "баба Илийца" и ние я знаем така", продължава Надя Илиева.
Досега музея са разгледали над 2000 души, сред които и китайски туристи, записали впечатленията си в книгата за гости.
Миналата пролет младоженец и булка от Враца пристигнали заедно с всички сватбари, за да разгледат къщата на баба Илийца.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!