- В изказването си президентът Ширак искаше да напомни духа на европейска солидарност и необходимостта да не се увеличават разделенията.
- Последният доклад на инспекторите даде ли повече аргументи на "гълъбите", отколкото на "ястребите" в Съвета за сигурност?
- Заседанието показа, че мнозинството от членките на съвета, в съгласие с обществените мнения, смятат, че инспекциите дават резултати и трябва да продължат. Тези резултати може да се смятат за недостатъчни, но резултати все пак има. С резолюция 1441 ние направихме единодушен избор в полза на инспекциите. И общото усещане в края на заседанието в петък бе положително - т.е. че сътрудничеството с Ирак напредва и че пътят чрез инспекции може да бъде ефикасен.
Трябва да дадем на инспекторите всички шансове за успех. Това са практичните и конкретните предложения на Франция. Освен това трябва да се имат предвид неизмеримите последици на една война в един много нестабилен и смутен регион.
Г-н Ширак заяви, че една преждевременна и неоправдана военна намеса може да създаде хиляди малки бенладеновци и да доведе до разрастване на тероризма. Тя би могла да разруши единството на нациите в борбата срещу него. Именно затова трябва да си зададем въпроса: има ли в този момент основания за употребата на сила срещу Ирак? В каква степен същността и нивото на заплахата оправдават незабавното използване на сила? Не мисля, че в състоянието, в което се намира, и така, както е контролиран, Ирак представлява голяма и неминуема опасност. Не е сигурно, че една война би била по-краткият начин да бъде принуден Ирак да се разоръжи. След една преждевременна и незаконна война би било трудно и би отнело време да се изгради мирът. Нищо не ни дава основания да смятаме, че войната ще доведе до по-сигурен и по-стабилен свят.
Н.П. Жан-Лу Кюн-Делфорж е посланик на Република Франция в България от септември 2001 г. Завършил е право, както и Националното училище за висша администрация ЕНА. През 80-те години работи в кабинета на френския премиер. Бил е на дипломатическа работа в Прага, Берлин и Бон. Преди да поеме функциите си като извънреден и пълномощен посланик на Франция в нашата страна, е бил ръководител на дирекцията за французите в чужбина и за чужденците във Франция на Министерството на външните работи в Париж.
- Има ли специфични рискове за страните, които поддържат военна акция?
- При преждевременни военни операции рисковете важат за всички. Терористите биха използвали много лесно разрива между Запада като цяло и арабското и мюсюлманското обществено мнение, който би се създал при една необоснована война. И тук е голямата опасност. Тероризмът залага на бедността и отчаянието на народите. Затова е много опасно започването на необмислена акция срещу Ирак в момент, когато израелско-палестинският конфликт не помръдва. Трябва спешно да се действа по близкоизточния въпрос.
- Комитетът за военно планиране на НАТО, в който Франция не участва, се договори за защитата на Турция. Как преценявате този пробив?
- Никой няма полза НАТО да е в криза. Позицията, заета от НАТО, съответства на нашата, тъй като гаранциите, които тя дава, не я поставят в логиката на войната. Нашето усещане е, че не трябваше да се поставя проблем в НАТО, който би могъл да я доведе до разцепление, при това излишно. Защото не става въпрос за защитата на Турция, тя не е заплашена, а само за хипотетичен риск.
- Тези дни казахте, че българската позиция за Ирак няма да повлияе на членството ни в ЕС и НАТО, но би имала последици за образа на България. Какви последици?
- Франция поддържа и ще продължава да поддържа нашата обща цел: присъединяването на България към ЕС. На срещата в Копенхаген Франция бе сред адвокатите на фиксирането на 2007 г. като дата за присъединяване на България. Това е първостепенна политическа цел, която не може да се поставя под съмнение. Аз се изказах във връзка с европейските обществените мнения и представата, която си създават те за кандидатките. Като член на Съвета за сигурност и следователно носител на специална отговорност за мира и международната сигурност, нормално е погледите да са обърнати към България.
За обществените мнения цялата европейска история е насочена в преодоляването на нейните разделения. Това е и амбицията на общата политика за сигурност, към която България се присъединява.
-Значи позицията на България за Ирак не би й създала проблеми при ратифицирането на протокола за членство в НАТО от френския парламент?
- Влизането на България в НАТО е в интерес не само на вашата страна, но и на държавите членки. Разширяването на НАТО затваря страницата на студената война и на Европа от Ялта. Това е политическа цел от такъв мащаб, че не бихме си помислили, че този или онзи парламент могат да се противопоставят.
- Но как може от България да се изисква да прояви повече европейска солидарност, щом дори страните членки не са единни и се наложи да се свиква извънредна среща на ЕС?
- Още на европейския съвет от 27 януари страните членки определиха принципите, които да диктуват техните ходове, а именно продължаване и засилване на инспекциите, и от друга страна - подчертаването на централната роля на Съвета за сигурност. Ударението трябва да се постави върху това, което обединява, а не върху онова, което разделя. Европа трябва да играе роля, съпоставима с нейната история и нейната култура, в решаването на иракската криза.
- Членове на Конгреса на САЩ предложиха търговски санкции за Франция заради позицията й по Ирак.
- Мисля, че трябва да се запази хладнокръвие и че трябва да се концентрираме върху общата ни цел: разоръжаването на Ирак. Ние добавяме - разоръжаване в мир, защото вярваме, че това е възможно. Това е въпрос на морал, мотивиран не от пацифизъм, а от грижата за международното право и за последиците от нов конфликт в този район. Франция е най-старият съюзник на САЩ, приятели сме от 225 години и не забравяме какво дължим на войниците на свободата. Като приятели можем да общуваме. Да бъдем приятели, не означава, че задължително трябва да имаме същата гледна точка, щом тя не опира до същественото. А САЩ досега не са доказалите същественото е под въпрос. Ние правим анализа си на основата на нашия опит и нашата чувствителност и това не ни пречи заедно да търсим най-добрия изход.
- Какво би променило френската позиция за Ирак?
- От лятото нашата позиция не се е променила. Франция търси само една цел - разоръжаване на Ирак по мирен път. Това е позицията, която бе възприета единодушно от Съвета за сигурност. За момента смятаме, че няма никакво основание да променяме тази позиция: инспекциите дават резултати. Трябва да продължим с тях, докато дават резултати. Това предполага, разбира се, пълно сътрудничество на Багдад и ние не сме преставали да го изискваме. Което означава да се увеличи натискът върху Ирак, но в същото време да се използват всички възможности на резолюция 1441. Ако това ни доведе до задънена улица, което за момента не е така, тогава Съветът за сигурност трябва да анализира всички възможности, включително и използването на сила. В тази хипотеза на инспекторски неуспех може да бъде оправдано приемането на втора резолюция.
- Франция има голяма ислямска общност. Това влияе ли на позицията й?
- Ислямът наистина е втората религия във Франция, както впрочем и в други европейски страни, както и в България. Отбелязвам, че Франция има и най-голямата еврейска общност след тази в САЩ. Така че нашата външна политика не се влияе от тези елементи, а от важността на разбирането на другия, на разнообразието и диалога на културите. Ние сме против сблъсъка на цивилизациите. В това отношение между българи и французи има известна близост. Надявам се българи и французи заедно да дадем шанс на мира.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
