Жан-Лу Кюн-Делфорж: НАТО без България? Не си и помисляме

- Г-н посланик, как бихте коментирали критиките на президента Жак Ширак към кандидатките за ЕС, включително и България, за позицията им по ирак­ската криза?

- В изказването си прези­дентът Ширак искаше да напомни духа на европейс­ка солидарност и необхо­димостта да не се увелича­ват разделенията.

- Последният доклад на инспекторите даде ли пове­че аргументи на "гълъби­те", отколкото на "ястре­бите" в Съвета за сигур­ност?

- Заседанието показа, че мнозинството от членките на съвета, в съгласие с об­ществените мнения, смятат, че инспекциите дават резул­тати и трябва да продължат. Тези резултати може да се смятат за недостатъчни, но резултати все пак има. С ре­золюция 1441 ние направих­ме единодушен избор в по­лза на инспекциите. И об­щото усещане в края на за­седанието в петък бе поло­жително - т.е. че сътрудничеството с Ирак напредва и че пътят чрез инспекции може да бъде ефикасен.

Трябва да дадем на инс­пекторите всички шансове за успех. Това са практич­ните и конкретните пред­ложения на Франция. Ос­вен това трябва да се имат предвид неизмеримите по­следици на една война в един много нестабилен и смутен регион.

Г-н Ширак заяви, че една преждевременна и нео­правдана военна намеса може да създаде хиляди малки бенладеновци и да доведе до разрастване на тероризма. Тя би могла да разруши единството на на­циите в борбата срещу не­го. Именно затова трябва да си зададем въпроса: има ли в този момент основа­ния за употребата на сила срещу Ирак? В каква сте­пен същността и нивото на заплахата оправдават не­забавното използване на сила? Не мисля, че в съ­стоянието, в което се нами­ра, и така, както е контро­лиран, Ирак представлява голяма и неминуема опас­ност. Не е сигурно, че една война би била по-краткият начин да бъде принуден Ирак да се разоръжи. След една преждевременна и не­законна война би било трудно и би отнело време да се изгради мирът. Нищо не ни дава основания да смятаме, че войната ще до­веде до по-сигурен и по-стабилен свят.

Н.П. Жан-Лу Кюн-Делфорж е посланик на Република Франция в България от септември 2001 г. Завършил е право, както и Националното училище за висша администрация ЕНА. През 80-те години работи в кабинета на френския премиер. Бил е на дипломатическа работа в Прага, Берлин и Бон. Преди да поеме функциите си като извънреден и пълномощен посланик на Франция в нашата страна, е бил ръководител на дирекцията за французите в чужбина и за чужденците във Франция на Министерството на външните работи в Париж.

- Има ли специфични ри­скове за страните, които поддържат военна акция?

- При преждевременни военни операции рискове­те важат за всички. Терористите биха използвали много лесно разрива между Запада като цяло и арабското и мюсюлман­ското обществено мнение, който би се създал при една необоснована война. И тук е голямата опасност. Теро­ризмът залага на бедност­та и отчаянието на народи­те. Затова е много опасно започването на необмисле­на акция срещу Ирак в мо­мент, когато израелско-палестинският конфликт не помръдва. Трябва спешно да се действа по близкоиз­точния въпрос.

- Комитетът за военно планиране на НАТО, в който Франция не участва, се договори за защитата на Турция. Как преценявате този пробив?

- Никой няма полза НА­ТО да е в криза. Позицията, заета от НАТО, съответ­ства на нашата, тъй като гаранциите, които тя дава, не я поставят в логиката на войната. Нашето усещане е, че не трябваше да се по­ставя проблем в НАТО, който би могъл да я доведе до разцепление, при това излишно. Защото не става въпрос за защитата на Тур­ция, тя не е заплашена, а само за хипотетичен риск.

- Тези дни казахте, че българската позиция за Ирак няма да повлияе на членството ни в ЕС и НА­ТО, но би имала последици за образа на България. Какви последици?

- Франция поддържа и ще продължава да поддър­жа нашата обща цел: при­съединяването на Бълга­рия към ЕС. На срещата в Копенхаген Франция бе сред адвокатите на фикси­рането на 2007 г. като дата за присъединяване на Бъл­гария. Това е първостепенна политическа цел, която не може да се поставя под съмнение. Аз се изказах във връзка с европейските обществените мнения и представата, която си съ­здават те за кандидатките. Като член на Съвета за си­гурност и следователно но­сител на специална отго­ворност за мира и международната сигурност, нор­мално е погледите да са обърнати към България.

За обществените мнения цялата европейска история е насочена в преодоляването на нейните разделения. Това е и амбицията на общата политика за сигур­ност, към която България се присъединява.

-Значи позицията на България за Ирак не би й създала проблеми при ра­тифицирането на протоко­ла за членство в НАТО от френския парламент?

- Влизането на България в НАТО е в интерес не само на вашата страна, но и на държавите членки. Разши­ряването на НАТО затва­ря страницата на студената война и на Европа от Ялта. Това е политическа цел от такъв мащаб, че не бихме си помислили, че този или онзи парламент могат да се противопоставят.

- Но как може от Бълга­рия да се изисква да прояви повече европейска соли­дарност, щом дори страните членки не са единни и се наложи да се свиква извън­редна среща на ЕС?

- Още на европейския съ­вет от 27 януари страните членки определиха прин­ципите, които да диктуват техните ходове, а именно продължаване и засилване на инспекциите, и от друга страна - подчертаването на централната роля на Съве­та за сигурност. Ударение­то трябва да се постави върху това, което обединя­ва, а не върху онова, което разделя. Европа трябва да играе роля, съпоставима с нейната история и нейната култура, в решаването на иракската криза.

- Членове на Конгреса на САЩ предложиха търговски санкции за Франция за­ради позицията й по Ирак.

- Мисля, че трябва да се запази хладнокръвие и че трябва да се концентрираме върху общата ни цел: разо­ръжаването на Ирак. Ние добавяме - разоръжаване в мир, защото вярваме, че това е възможно. Това е въпрос на морал, мотивиран не от пацифизъм, а от грижата за международното право и за последиците от нов конфликт в този район. Франция е най-старият съюзник на САЩ, приятели сме от 225 години и не забравяме какво дъл­жим на войниците на свободата. Като приятели можем да общуваме. Да бъдем приятели, не означава, че задължително трябва да имаме същата гледна точка, щом тя не опира до съще­ственото. А САЩ досега не са доказалите съществено­то е под въпрос. Ние правим анализа си на основата на нашия опит и нашата чувствителност и това не ни пречи заедно да търсим най-добрия изход.

- Какво би променило френската позиция за Ирак?

- От лятото нашата пози­ция не се е променила. Франция търси само една цел - разоръжаване на Ирак по мирен път. Това е пози­цията, която бе възприета единодушно от Съвета за сигурност. За момента смя­таме, че няма никакво осно­вание да променяме тази по­зиция: инспекциите дават резултати. Трябва да про­дължим с тях, докато дават резултати. Това предпола­га, разбира се, пълно съ­трудничество на Багдад и ние не сме преставали да го изискваме. Което означава да се увеличи натискът вър­ху Ирак, но в същото време да се използват всички въз­можности на резолюция 1441. Ако това ни доведе до задънена улица, което за момента не е така, тогава Съветът за сигурност трябва да анализира всички въз­можности, включително и използването на сила. В тази хипотеза на инс­пекторски неуспех може да бъде оправдано приемане­то на втора резолюция.

- Франция има голяма ислямска общност. Това влияе ли на позицията й?

- Ислямът наистина е втората религия във Фран­ция, както впрочем и в дру­ги европейски страни, как­то и в България. Отбеля­звам, че Франция има и най-голямата еврейска общност след тази в САЩ. Така че нашата външна по­литика не се влияе от тези елементи, а от важността на разбирането на другия, на разнообразието и диа­лога на културите. Ние сме против сблъсъка на циви­лизациите. В това отноше­ние между българи и фран­цузи има известна близост. Надявам се българи и французи заедно да дадем шанс на мира.