Али Лариджани - новият председател на парламента на Иран

П рез лятото на 2007 г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад и неговият главен преговарящ по ядрената програма на страната Али Лариджани се радваха на изключително добри отношения.

Лариджани бе дясната ръка на президента като секретар на Висшия съвет по национална сигурност и се занимаваше с дипломатическите предизвикателства, възникнали заради спорната ядрена програма на Иран.

За управляващите консерватори те бяха мечтаната двойка, но връзката им не продължи дълго.

Това, което академичният Лариджани постигна в усърдните преговори с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Хавиер Солана, Ахмадинеджад провали с една единствена популистична забележка, каза западен дипломат в Техеран.

С фрази като "резолюциите на ООН са само къс хартия", с антиизраелските си тиради и поставянето на Холокоста под въпрос, президентът превърна мисията на Лариджани зад граница в сизифовски труд. През октомври 2007 г. на 50-годишният Лариджани му дойде до гуша и подаде оставка.

Основната политическа кариера на Лариджани, роден в иракския град Наджаф, завършил компютърни науки и математика, а след това защитил докторат по философия в Техеран, започва в средата на 80-те години като министър на културата при президента Али Акбар Хашеми Рафсанджани.

През 1994 г. върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей го назначава за директор на държавната радиотелевизионна компания ИРИБ.

Десет години по-късно Хаменей го прави свой съветник във Висшия съвет по национална сигурност.

Лариджани, който е противник на реформаторското движение на бившия президент Мохамад Хатами, се кандидатира за президент на изборите през 2005 г., но не успява да спечели. Въпреки това новият президент Ахмадиндежад го назначава за секретар на ВСНС и главен преговарящ по ядрената програма.

Оттеглянето на Лариджани, близък съюзник на аятолах Хаменей, миналата година предизвика вълна от критики срещу президента както от страна на парламента, така и от страна на правителството.

Този човек е просто недпредсказуем, каза бившият финансов министър Давуд Данеш-Джафари, визирайки президента. Данеш-Джафари е един от седмината министри, които напуснаха правителството на Ахмадинеджад заедно с вицепрезидента, отговарящ за планирането и бюджета и директора на Централната банка. Няколко депутати също се дистанцираха от президента.

Преди парламентарните избори през март тази година бе формирана нова група сред консерваторите, която, за разлика от реформаторите, водени от бившия президент Мохамад Хатами, бе лоялна към системата, но изключително критична към Ахмадинеджад.

След широката си победа в изборите Лариджани стана лидер на новата фракция. В последствие тя издигна кандидатурата му за председател на новия парламент.

Привържениците на Ахмадинеджад посочиха за свой кандидат лидера си и бивш председател на парламента Голам Али Хадад Адел. Лариджани и Адел се изправиха един срещу друг във вътрешен вот преди новият парламент да положи клетва. Резултатът: 75% от присъстващите депутати подкрепиха Лариджани и показаха, че симпатизират на новата група.

Хадад Адел, близък съюзник и съветник на Ахмадинеджад, трябваше да се признае за победен и да се откаже от лобирането за поста.

По отношение на идеология нямам разногласия с Ахмадинеджад, но имаме различия относно стила, подхода и начина, по който се справяме с работата, каза Лариджани.

Той е смятан за символ на новата и по-умерена политическа вълна, с която Западът поне може да започне диалог.

Анализатори смятат, че водената от Лариджани нова фракция ще се придържа към политиката на президента, но ще го принуди да възприеме по-малко популистичен подход.

Смята се също, че Лариджани ще бъде главният съперник на Ахмадинеджад в президентските избори, насрочени за юни 2009 г.

Въпреки че борбата за власт между двамата ще бъде преустановена до следващата година, този период ще окаже голямо влияние върху процеса на избор на президент, каза млада иранска журналистка.