Селското стопанство - сред секторите под най-голяма физическа заплаха

П рез 2003 г. доклад на Българска академия на науките определя засушаването по българските земи като "съвременен аналог на промените в климата". Ето и доказателствата от реалността: три сухи периода през 20 век, последният особено продължителен - от 1982 г. до 1994 г.

Това засушаване оказва пряко влияние върху земеделските култури - сухата 1993 г. например води до загуби от добива на зърнени култури, равняващи се на 259 млн. щатски долара.

Неблагоприятните климатични условия в страната продължават да влияят на земеделските култури и през 21 век: спадът в производството на слънчоглед е 57% за периода 2006-2007 г., а загубите от добива на тютюн и фуражна царевица през 2008 г. са съответно 80% и 50%. Цялата ябълкова реколта в югозападна България страда сериозно от августовските градушки.

В изследване на KPMG за влиянието на климатичните промени върху бизнеса, селското стопанство е сред секторите под най-голяма физическа заплаха. Засушаването, както и по-честите природни катаклизми, определено ще продължат да се отразяват неблагоприятно върху земеделието, влошавайки и без това незавидното положение, в което то се намира.

Делът на сектора в икономиката на България е само 8,6% през 2006 г., а средствата, предвидени по европейските програми за развитие на селското стопанство (като например SAPARD), не винаги се използват по предназначение.

Промените в климата имат още една сериозна последица, отново подценявана в България - миграционните процеси, или по-конкретно - преселването на селското население към градовете, един така или иначе съществен проблем за България.

Населението ни от преобладаващ селски тип - 75% през 1946 г. е вече население от градски тип, като 71% от българите живеят в градовете през 2007 г. В момента тази миграция се обяснява главно със социално-икономически причини, но неизменно променящият се климат ще се намеси в това статукво.

Селските домакинства разчитат много на чувствителни към климатичните изменения ресурси като вода и плодородна земеделска земя. Това от своя страна ще подтикне още повече хора да напуснат домовете си.

Новите миграционни потоци водят до социални промени, които предполагат сериозно политическо внимание. Няма как това да не се отрази и на управлението на градовете.

"Въглеродният отпечатък", който е пропорционален на проблемите в един град, ще нарастне значително. Непрестанните задръствания и проблемите с управлението на отпадъците ще се задълбочат. Все по-осезаеми ще са липсата на работна ръка в България и запустяването на българските села.

Промените в климата явно засягат съществено живота на обикновения българин. Това засега се подценява, особено на ниво политики, въпреки че изисква спешни мерки от страна на правителството. Мерки, свързани с адаптация на селското ни стопанство към очакваните по-сухи и горещи лета, по-малко валежи и по-малък речен оток.

Ако държавата се опита чрез реални действия да съживи българското земеделие, този толкова традиционен отрасъл за България в близкото минало, може би има надежда за Ренесанс в сектора, който да задържи хората в селата. Току-виж това би привлякло много хора обратно и в страната, каквато е на хартия първата стратегическа цел на новата Национална стратегия по миграция и интеграция.