Босна пред политическа криза

З асилват се протестите срещу икономическите трудности, а на преживялата война и впоследствие разделена на две съставни части страна й е трудно да се справи с това, се казва в анализ на Ройтерс.

Парламентът на Мюсюлманско-хърватската федерация в Босна вчера отмени свое заседание, вместо да се изправи срещу протестиращи граждани, които се оплакват от планове за приемането на спиращ помощи закон, за да се намали големият бюджетен дефицит.

По-рано тази седмица инвалиди нахлуха в парламента по време на заседание на Камарата на представителите на Федерация Босна и Херцеговина, недоволни от внесени промени в закона за социална защита.

Това бе последният от серията протести на служители и инвалиди, някои от които са ветерани от войната в Босна (1992-1995 г.), разгневени от безработицата и строгите мерки, целящи да се спре нарастването на правителствения дълг, който се увеличи със започването на световната финансова криза.

Вчера служител, отговарящ за магистралите, посочи, че демобилизирани войници са блокирали главен път в Централна Босна за няколко часа с искане за изплащане на закъснелите помощи и сигурност за бъдещото изплащане.

Страната е в криза, каза Фуад Касумович, заместник-финансов министър в централното правителство. Все повече хора губят работата си, промишлените отрасли не могат да получат финансиране, а самото финансиране става много скъпо, каза той.

Подобни проблеми в момента има в цяла Европа, но Босна, етнически разделена по време и след войната от 1992 до 1995 г., няма действащо централно правителство, способно да се справи със социалните вълнения.

Цялата изпълнителна власт е разделена на две регионални правителства - на Мюсюлманско-хърватската федерация и на Република Сръбска, които рядко координират политиката си и чиито отношения се влошиха миналия уикенд.

Местните политици трябва да признаят, че кризата е стигнала до Босна и трябва да търсят всякакви възможни начини да я преодолеят, каза Касумович пред Ройтерс.

Другояче казано, ние трябва да намерим себе си в хаоса, а никой не знае как ще свърши това, добави той.

Премиерът на Република Сръбска в Босна Милорад Додик напусна през уикенда среща с политически лидери на босненските мюсюлмани и хървати за конституционната реформа, като постави приемането на постоянен статут на сръбския регион и правото му да се отдели от Босна като условие за продължаването на преговорите. Другите двама лидери смятат това за неприемливо.

Ултиматумът на Додик бе поставен, след като се появиха информациите, че той и помощниците му са проверявани от Босненската Държавна агенция за разследване и защита (СИПА) за евентуална корупция.

Като посочи, че разследването е политически мотивирано и е имало нарушение на процедурите, управляващата партия на Додик - Съюз на независимите социалдемократи, заплаши да блокира работата на държавните органи, което се смята за критично за напредъка на Босна към членство в ЕС.

Към затрудненията се прибавя и фактът, че страната е без върховен представител на международната общност, след като Мирослав Лайчак напусна поста си в началото на февруари.

Постът бе създаден след влизането в сила на Дейтънското споразумение,
сложило край на войната в Босна.

Вестник "Дневни аваз" съобщи вчера, че Вашингтон е отхвърлил поемането на поста на върховен представител от австрийски дипломат, настоявайки за "по-силна политическа личност", която да се занимава със сложната политика на Босна.

Посолството на САЩ в Босна отказа да коментира информацията, като посочи, че все още продължава обсъждането на избора на върховен представител.