"Травъл": Приключения в сърцето на Египет

Египет е страна с огромно археологическо наследство, с неизброимо количество забележителности, в която имаш чувството, че вървиш по страниците на историята. Затова всеки, който посещава Египет, остава удивен от видяното и когато се завърне, пише за пирамидите, храмовете и фараоните.

Но много от тези чудеса се намират в пустинята или покрай Нил, разпръснати на стотици километри едно от друго, и за да се обиколят, човек трябва да предприеме едно пътешествие, което продължава с дни. Така пътят се превръща в едно от най-големите приключения тук, но малко хора се спират на него, онемели пред хилядите години история, които се взират в тях от каменните колоси. Разказ от новия брой на сп. "Травъл" (Travel).

В Кайро няма светофари

Когато кацнете на международното летище в Кайро и се качите на автобуса, който да ви закара до хотела, едва ли имате представа, че това пътуване ще се запечата в паметта ви до края на живота ви. При население 18 милиона жители и 2 милиона автомобила (слава богу, че не всеки има има кола!) в египетската столица не са сметнали за необходимо да сложат светофари.

Детелини, магистрали, кръстовища и автобуси, таксита, леки и товарни автомобили, магарета и камили, каруци и колоездачи и дори пешеходци и амбулантни търговци съжителстват заедно и се оправят кой както може.

Никой не спазва нито знаците, нито маркировката и ако някъде - по някаква невероятна случайност - има светофар, то червеното в никакъв случай не означава "спри" или дори "намали".

Светне ли зелено за пешеходците, това изобщо не означава, че можете да преминете. Единствената реакция на шофьорите в този случай е да натиснат по-силно клаксона.

Да видите пет колони автомобили на улица с означени три платна също е нещо съвсем естествено. Клаксонът се превръща в най-добрия приятел на шофьора, но ежедневно използван, той вече не прави впечатление на никого. Въпреки това ругатни няма, наведени навън от прозореца на превозното средство водачи също, както и катастрофи.

Да се кара в Кайро е майсторство и само който е управлявал автомобил из улиците на Делхи или Банкок, може да се справи. Българските шофьори не са видели задръствания, ако не са били в някой от тези три града; онези по "Цариградско шосе" или булевард "България" са детска игра в сравнение с безкрайните колони, чакащи по мръсните, прашни, напечени от слънцето улици на Кайро - все пак трябва да се вземе предвид разликата в населението.

Трафикът е такъв, че човек има чувството, че задръстванията започват в 0:00 часа в понеделник и свършват в неделя 23:59, а единственият възможен начин за придвижване е да се вземе хеликоптер или танк под наем. В центъра на Кайро движението е натоварено дори в 3 през нощта.

Египтяните обаче посрещат безумните задръствания с олимпийско спокойствие. Те хем са свикнали с тях, хем не бързат кой знае колко.

Поради липсата на светофари пресичането в египетската столица също е равносилно на героизъм или на опит за самоубийство. На тротоара се струпват огромни опашки от хора, очакващи своя месия, който да се втурне сред автомобилите и да ги поведе след себе си. Често се случва да чакат по 15-20 (!) минути, докато се удаде тази възможност.

Естествено, за пешеходците задръстванията са истински рай, защото тогава могат да пресекат спокойно сред застиналите автомобили. Никой обаче не роптае - освен европейците!

Задръстванията са добре дошли и за амбулантните търговци, които мигом се впускат сред колоните от спрели автомобили и започват да предлагат стоката си на шофьорите.

Може да ви се стори, че най-бързият начин за придвижване е ходенето пеша, но това невинаги е валидно. На места изобщо няма тротоари, а там където ги има, обикновено са заети от паркирали автомобили, спрели каруци, кашони със стока за съседните магазини, улични продавачи и какво ли още не. Така пешеходците са принудени да делят улицата с автомобилите и да се впуснат с опасна игра на нерви с шофьорите, пресичайки улиците като камикадзета.

Фактът, че няма катастрофи, е изумителен за европейците, но не и за египтяните. "Че защо да има катастрофи, всеки си внимава", обяснява ми египетският шофьор и грейва в усмивка, от която блесват няколко златни зъба. В този момент рязко натиска спирачката, защото току пред него се промушва един мотоциклет с петима души на него - баща с четирите си деца, накачили се на двуколесното средство като за рекорд на Гинес. "Това имах предвид, всеки си внимава", става още по-весел той.

Все пак в интерес на истината трябва да споменем, че на най-оживените кръстовища от време на време се появяват регулировчици. За да могат да се справят с движението, някои колони чакат по 10 минути, докато бъдат пропуснати. Но през по-голямата част от територията на огромния град всеки разчита на умения като бързина и нахалство.

Пирамидите са празни

Тъй като платото Гиза, на което се издигат пирамидите, се намира в западната част на Кайро, няма как, докато сте в египетската столица, да не посетите единственото от седемте чудеса на света, оцеляло до наши дни.

Първото, което виждате, е началото на безбрежния океан от пясък, наречен Сахара - оттук започват над 5 хил. км пясъци и е малко трудно да си представите, че те стигат чак до другия край на континента. Обувките ви се напълват с пясък, но въоръжени с бутилка вода и гледката на пирамидите пред вас, какво значение има това?

Минавате последователно покрай по-големи и по-малки пирамиди и се връщате пак пред Хеопсовата. Вляво от нея са трите малки женски пирамиди, не по-високи от 3-4 м. Искате да влезете в пирамидата на майката на Хеопс? Моля, заповядайте!

Очаква ви вход не по-висок от метър и двайсет, от който се спуска надолу в недрата на земята също толкова висок тунел. Наклонът е остър, поради което са поставени дъски с напречни летви върху тях, които да използвате като стъпала. За ваше щастие галерията може да се стесни както вертикално, така и хоризонтално... скоро изчезва и светлината от входа... все пак слизате в царството на Озирис, какво искате?

В мрака тунелът завива и ако прегърбеното ви състояние ви пречи да се ориентирате, просто следвайте хората пред вас. Изведнъж се появява желязна стълба, която е добре да забележите, иначе може да се присъедините към майката на Хеопс - която всъщност отдавна я няма. Ако сте си въобразявали, че ще видите мумия, жестоко се лъжете.

Всички пирамиди са ограбени още в древността, останала е май само тази на Тутанкамон, чиито съкровища днес се пазят в Египетския музей. След последното стъпало на стълбата се озовавате в квадратна камера, висока не повече от 3 м. На едната й стена личи отпечатъкът от саркофага. До вас има два-три каменни блока, на които може да се подпрете и да поемете дълбоко въздух. И следва пътят обратно.

End price!

След Кайро следва маратонски преход с влак до Долината на царете. А оттам се прекачвате на речно корабче, с което за 3 дни ще посетите Карнак, Луксор, Есна, Едфу, Ком Омбо и Асуан. Преди да ги стигнете обаче, ще преминете през шлюза на Есна, тъй като пътувате срещу течението на Нил и трябва от по-ниското ниво да се изкачите на по-високото.

При шлюза на Есна се чака от няколко часа до цял ден. Опашката от кораби е голяма и докато ви дойде редът, може да мине много време. Това добре знаят и местните търговци. Щом корабът спре, към него се втурва цяла флотилия от 15-20 лодки. Във всяка има по двама души - един гребец и един "главен" или "преговарящ", а всъщност най-обикновен амбулантен търговец.

Преговарящите започват да вдигат такава врява, че у никого от пътниците на кораба да не остане и капка съмнение за какво става дума - сънят е изключен, още по-малко четенето на книга. Струпвате се по перилата на горната палуба, за да видите какво става. А става търговия - луда търговия.

"Главните" демонстрират стоката си - разпъват покривки, дрехи, шалове, кърпи, килимчета и пр. и ръкомахат енергично към вас. Проблеми с езика нямат ? те всички са полиглоти - "мистър", "мосю", "хер", "сеньор", а накрая ставаш "май френд".

Ако му обърнеш внимание и посочиш развятата стока, той започва да сочи окото си - тоест, ще ти го даде да го разгледаш, след което, без да пита, намачква плата в един найлон и го хвърля на палубата. Вие го разгъвате и оглеждате.

Ако го харесате, се надвесвате отново над перилата и започват "преговорите" - те ви казват астрономическа цена, чиито нули зад единицата достигат до първия астероиден пояс на Сатурн, а вие започвате да я смъквате. Да, ама разберете - той има жена, деца, племенници, лели, чичовци, вуйни, стринки и 168 роднини...

Преговорите продължават безкрайно дълго - ако имате време и ви е забавно, и съвсем кратко - ако искате наистина да купите нещо. Номерът при втория подход е да му покажеш, че си готов да му върнеш стоката, което за него е ужасно неизгодно, защото в лодката има още по стотина броя от всичко. Той е наясно, че никой няма да плати исканата цена, и разбира, че е по-добре да вземе по-малко пари, но все пак пари, отколкото да получи обратно покривката си например.

Ако отговориш с "no" на неговото последно предложение, преговорите продължават по следния начин:

- Добре, добре, ти колко даваш, колко?
- Трийсет лири!
- Стига бе, човек, имам жена, деца, болна майка, още по-болен чичо...
- Трийсет!
- Ок, ок, 60 pounds. End price! End price - 60 pounds!
- А-а, не, щом шейсет лири ти е крайната цена, се отказвам.
- Oк, ок, no end price, no end price... How much you?

Това е пределната граница и на познанията му по английски, и на алъш-вериша. Оттук нататък знаеш, че вече си спечелил и командваш пазарлъка. Обикновено постигаш своето и търговецът ти хвърля някаква дреха, в която да увиеш парите, за да му ги метнеш; не просто в плик, защото има опасност да литнат в реката.

Ей, келеш!

След като преминете шлюзовете и се отървете от търговците, стигате до Едфу, където се намира най-добре запазеният в света храм отпреди новата ера.

Той е издигнат от династията на Птоломеите (строителството му продължило 180 години, включително и по времето на Клеопатра VІІ, същата която родила едно дете от Цезар и три от Марк Антоний) и е посветен на Хор, сокола-бог на небето, едното око на който било Слънцето, а другото - Луната.

Величественият храмов комплекс се е запазил отлично, тъй като след забраната на езичеството, наложена през 391 г. от Теодосий І (последният император и на Източната, и на Западната римска империя), бил засипан с 12-метров слой от пясък и наноси от Нил, върху него дори били построени къщи и така чак до 1860 г., когато бил открит от археолози. Пострадали са единствено изображенията, които християните от епохата на Теодосий сметнали за езически и се опитали да заличат.

Разстоянието от брега до храма е два километра. За гостите от корабчето е недопустимо да ходят пеша, за целта са предвидени файтони. Когато слезете от кораба на брега обаче, не бързайте да погледнете накриво или дори да набиете първия, който ви подвикне: "Ей, келеш... келеш."

Когато го чуете още няколко пъти, а и отправено към вашите сънародници, разбирате, че тук има нещо. И за да си нямат проблеми с някои по-кибритлии натури, екскурзоводите обясняват предварително, че келеш означава "файтон", "превоз".

Файтонджиите чакат, наредени покрай тротоара и много се радват, когато по стълбите откъм реката се зададат големи групи - ще има работа за всички. Качвате се на един от тях и той ви отвежда до големия паркинг пред самия храм.

Проблемът идва после, когато се връщате от двучасовата разходка. Естествено, вашият файтонджия няма да ви чака часове наред, а ще направи още няколко курса през това време.

На "паркинга" обаче всички файтони изглеждат еднакво - как ще откриете вашия и дали изобщо е дошъл? Ако вече сте му платили, може и да ви е зарязал. Ако не сте обаче - нямайте проблем; той лети към вас, усмихнат до уши и ръкомаха бурно, за да го видите в навалицата.

Плаща се, след като ви върнат до кораба - за пълния курс, а не само за едната посока. Те си знаят как да ви запомнят, знаят колко време трае разходката из Едфу, така че са винаги на линия, за да си получат парите.

"Калашников"

Когато достигнете Асуан с корабчето, крайната точка на вашето пътешествие, ви очакват още 280 км, искате ли да видите един от най-величествените скални комплекси в света - Абу Симбел. (Истинско чудо бе и преместването му през 60-те години на миналия век, когато заради строителството на огромния Асуански язовир храмът бе разглобен къс по къс и реконструиран върху изкуствен хълм край брега на язовира.).

Одисеята по достигането му обаче започва в мрака на малките часове на нощта. В два и половина се измъквате от топлите завивки и вземате закуската си, на която нормалните туристи ще се насладят в далеч по-приемливи часове и на далеч по-приятно място (но в никакъв случай по-величествено).

Двамата египетски водачи вече ви чакат пред запалените фарове на автобуса. Качвате се и тежката машина потегля, като се движи учудващо бавно - защо, все пак ви чакат 280 км?!

Минавате по старата дига на огромния язовир, върху която е изграден път, и изведнъж се нареждате на дълга опашка от 40 автобуса, която трябва да отпътува в комплект за Абу Симбел. И ако нещата досега са ви се стрували тайнствени, то пригответе се да се превърнат в страшни.

Около автобуса е пълно с военни, вашият бива взет на абордаж от двама войници с автомати "Калашников" в ръка, които се настаняват на предните седалки. Облягат оръжието на коленете си и керванът тръгва ? точно като камилските кервани в древността.

Военните ескортират автобусите заради размирните райони, през които се минава. Суданската граница е съвсем наблизо, а там се води война; границите в пустинята не са точно определени, а терористичните групировки, подготвяни в съседните на Египет държави, не се знае кога могат да преминат на територията на древното царство.

Абу Симбел се посещава само веднъж дневно, поради което всички туристи - дошли по суша и вода до Асуан, се събират заедно и потеглят към храмовия ансамбъл, а ранният час е продиктуван от 45-градусовата жега насред Сахара.

Пътят през пустинята е прав, без завои, с огледален асфалт и автобусът се движи със 110 км/ч. Спирането е забранено! За 3 часа се изминават 280 км. Минавате през два военни поста, разположени насред нищото, и продължавате навътре в сърцето на Сахара.

От двете страни ви следват големи пясъчни дюни. В началото до Асуан пустинята е доста равна, но после, по-близо до Абу Симбел, Сахара започва да проявява същинския си нрав. Пясъкът е истинският господар тука и властва над огромни забравени територии, погребвайки всякакъв живот ? на километри и километри околовръст няма нито една тревичка.

Изведнъж конвоят намалява скорост и навлиза сред лехи с цветя ? паркът около Абу Симбел. Спира на огромен прашен паркинг, на който после е трудно да си откриете автобуса, шофьорът го мушка на сянка между други два. В 9 ч. вече е 30 градуса и няма спасение - бутилката с вода се превръща в най-добрия ви приятел.

Храмът е най-величественият сред всички, които ви очакват в Египет. Построен е през 24-ата година от царуването на Рамзес ІІ и е посветен на Амон Ра, Птах и Ра Характи (трите най-важни божества в тогавашния египетски пантеон), както и на обожествения фараон.

На входа на храма ви посрещат четири колосални статуи на Рамзес ІІ, а навътре ви очакват великолепни каменни скулптури и барелефи, описващи най-вече битката при Кадеш между египтяните и хетите...

(Пълният текст на репортажа - в бр. 13 на сп. Travel)