"Труд": От урните чезнат хиляди гласове

"От урните чезнат хиляди гласове", алармира на първа страница "Труд". През последната седмица в десетки общини в цялата страна първият тур на местните избори беше оспорен заради манипулации и сигнали за купуване на гласове, отбелязва изданието.

Вчера само в Сливен кандидатът за кмет Йордан Лечков обяви в декларация, че в града са се "изгубили" 3426 гласа. Такава била разликата между броя на гласувалите и пликовете в изборните урни. Според Лечков така се манипулирал вотът на 13,16% от гласоподавателите.

Във Велико Търново червеният кандидат Иван Манчев обвини синия Румен Рашев, че за да запази поста си, се спазарил с местни бизнесмени. В Търговище БСП и десните се скараха за 4 хил. гласа на ДПС. Те били дадени за социалиста Красимир Мирев, а обещани на опонента му Светлан Петков.

"Това са най-мърлявите избори", е озаглавено интервю за "Труд" на проф. Михаил Константинов, бивш заместник-председател на ЦИК. "Трябва да е ясно, че българската система за отчитане на изборните резултати е желязна. Тройни протоколи, двойно броене на резултатите, обсъждане на всяка неточност. Само че тя губи смисъл, ако е в ръцете на некомпетентни или купени хора. И ако избирателите се държат като продажна биомаса, а не като граждани", казва проф. Константинов.

Ромският фактор в местния вот е темата на коментарите в "Труд". "В махалите играе парата", казва социологът от "Галъп" Живко Георгиев. Според него този път в купуването на ромски гласове се включиха не само традиционно заподозрените национални партии, но и местните играчи, които бяха прекалено много и разчитаха не на платформи, не на политически продукт, а на плащането за съответната бюлетина.

"Партиите да преосмислят стратегиите си към малцинствата", казва пред вестника Мира Янова от МБМД. От резултати на агенцията, които тя представя пред "Труд", може с категоричност да се каже, че ако в ромските секции в София е имало купуване на гласове, то или се е правило от всички политически партии в някаква степен, или системата не е сработила достатъчно.

Излиза, че партиите трябва сериозно да преосмислят стратегиите си за работа с този етнос, защото може би часът на политическото му събуждане е по-близо от очакваното, смята Янова.

"Защо българите продават гласа си", търси отговор в. "Сега". Щом има масова продажба на гласове, значи някакви масови процеси текат в обществото, които излизат от рамките на личната съвест и възпитание.

Ако политиците тръгнат да разсъждават в тази посока, може и да разберат кое точно смачква морала за десетилетия. Продажните български гласове са само следствие на системно потъпквания морал от самите тях. Разпадът на държавата, на политическата система, на морала - първо в елита и после сред хората, е хранителната среда за т.нар. бизнес партии и всички, които трасират пътя към властта с пари, отбелязва изданието.

"Амнистия за продали гласа си при покаяние", под това заглавие в. "24 часа" информира за вчерашното изявление на главния прокурор Борис Велчев. Да паднат санкциите за тези, които са продали гласа си, ако доброволно се разкрият пред органите на реда и свидетелстват срещу купувача, е идеята на главния прокурор.

"Не може да разчитаме само на наказателни репресии. Трябват и други мерки: политически - засилен контрол върху финасирането на партиите, от страна на данъчните и на Сметната палата", допълни Велчев.

"Пускаме агенти срещу брокерите на гласове", предупреждава в интервю за в. "Стандарт" Камен Пенков, зам. вътрешен министър. Той бе натоварен с акцията по пресичане на изборните престъпления.

"МВР като цяло не е изненадано от това, на което се натъкваме. Ако има някакъв елемент на изненада, той е свързан с размерите на средствата, които се хвърлят в различни градове. Представете си какво са 4 млн. лв. за мащабите на един Перник. Какво остава за всички други градове", казва Пенков.

Той обяснява, че част от мерките, които МВР ще предприеме за втория тур на изборите, е активирането на агентурно-оперативната дейност. Това означавало работа на цивилни полицаи, чрез които да бъде получавана изпреварваща информация.

Борис Велчев поиска "Модерни закони, за да работи прокуратурата", съобщава в. "Дума". Поставяме началото на традиция, разписана в последните поправки на конституцията, която изисква органите на съдебната власт да представят своя отчет пред върховната власт, отбеляза главният прокурор при представянето в парламента за първи път на годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи.

"Шок в НДСВ - искат оставката на царя", пише в. "Труд". Депутатът от НДСВ доц. Атанас Щерев поиска оставката на лидера на партията Симеон Сакскобургготски. В телевизионно интервю той заяви: "Искам оставката на цялото ръководство на политическия съвет на НДСВ, включително и на Симеон Сакскобургготски".

Щерев не иска да се отцепи от парламентарната група, а да предизвика дебат за кризата в партията. Зам.-шефът на жълтите Милен Велчев заяви, че в НДСВ има най-голям плурализъм на мнения в сравнение с другите партии. Групата ни се нуждае от консолидация, но това няма да стане без участието на всички, допълни той.

Повечето висши училища ще признаят оценките от матурите за приемен изпит, а държавата няма да отмени задължителните изпити независимо от масовите протести на дванадесетокласниците, отбелязва печатът.

Цитиран е просветният министър Даниел Вълчев, който обяснява, че причината по-голямата част от висшите училища да приемат матурите за вход е, че догодина броят на свободните места в университетите ще бъде по-голям от кандидатите.

"За бога, братя, работете!", призовава от страниците на в. "24 часа" икономическият министър Петър Димитров. Той напомня, че българинът трябва да се сравнява с този, който произвежда и харчи колкото него. Производителността ни е само 36% от средноевропейската.

"МВР: До март разгром на бандитите", пише в. "24 часа". Прелом в борбата с организираната престъпност и корупцията обещава до март правителството в план за действие, изпратен в Брюксел, информира изданието.

Документът набелязва конкретни мерки за срок от една година в шест проблемни области, които са обект на специално наблюдение от страна на Европейската комисия. Показателите са свързани със създаването на инспекторат на съдебната власт, приемането на нов закон за съдебната система и нов ГПК, продължаване на съдебните реформи, борба с корупцията по високите етажи и борба срещу организираната престъпност и прането на пари.