От Средиземно море вече не излиза Афродита, а всевъзможни боклуци

Н яма друго море като Средиземно, което свързва три континента и е допринесло за развитието на човешката цивилизация за хилядолетия напред.

Днес обаче морето, което римляните са наричали "Маре нострум" (Нашето море) по-скоро се свързва с грозни картини на замърсяване и бетонни блокове, отколкото с образа на богинята Афродита, излизаща от неговите пенливи води.

Замърсяването, петролните петна и глобалното затопляне унищожават Средиземно море със заплашителна скорост, предупреждават природозащитни организации в Испания, една от общо 21 средиземноморски страни.

Повече от 1500 типични за този воден басейн растителни или животински видове са заплашени, заяви за ДПА Рикардо Агилар, експерт от природозащитната група "Океания".

"Би било пресилено да кажем, че Средиземноморието ще загине, но районът се намира в сериозна опасност от огромно обедняване по отношение на растителното и животинско разнообразие", алармира той.

Тревогата на групи като "Океания" може да сподели почти всеки испанец, който, плувайки, е виждал как по вълните се носят бутилки, консервени кутии, найлонови торбички и всевъзможни други боклуци.

Испанците виждат също как красотата на средиземноморското им крайбрежие изчезва под редиците хотели и ваканционни селища, на които отчасти се дължи замърсяването.

Около 200 000 кораба кръстосват Средиземно море годишно; от тях във водата изтичат до 650 000 т петрол, които превръщат морето в най-замърсеното с нефт в света.

В същото време глобалното затопляне предизвика покачване на нивото на водата, на температурата и солеността й, което засилва заплахата за крайбрежните екосистеми и подводния свят.

Около 150 милиона души живеят в района на Средиземноморието, а повече от 100 милиона туристи го посещават годишно.

Най-замърсено е крайбрежието на високо индустриализираните страни Испания, Франция, Италия и речните устия с язовири, обяснява Агилар.

В Испания например около 800 общини системно нарушават правилата за отпадъчните води, които се изливат в морето, без да бъдат предварително пречистени, пише местната преса.

На един квадратен километър в западната част на Средиземно море има средно по 1900 боклука, най-вече пластмасови - повече от отпадъците във всяко друго море, сочат данни на природозащитната организация "Грийнпийс". За разграждането на една пластмасова бутилка, например, са необходими векове.

От кораби и лодки в морето постоянно изтичат горива и други отпадъчни течности. Това е много по-вредно за морето от големите природни бедствия, пояснява експертът.

Замърсяването с боклуци, отпадъчни води и петрол засяга рибите и други животни, навлиза в хранителната верига и излага местните жители на риска да консумират замърсени от самите тях продукти.

Успоредно с това Средиземноморието ще предлага все по-малко прехрана, тъй като 65% от рибните му ресурси са застрашени от свръхриболов.

Ако морското равнище продължи да се повишава със сегашното темпо, от южното испанско крайбрежие ще бъдат "изядени" средно около 10 м до 2050 г., твърди проучване на университета в Кантабрия.

Температурата на повърхностните води се е повишила с около половин градус по Целзий през последните 50 години, а водата става все по-солена.

Прекомерното затопляне на водата убива характерни за Средиземноморието видове като различни корали и гъби, твърди Агилар. Милиони корали са загинали през последните години.

Водорасли, риби, мекотели и ракообразни са изправени и пред заплахата от нахлуващите тропични видове, които проникват в Средиземноморието върху корпусите на корабите и могат да оцелеят в по-топли води.

Глобалното затопляне вреди и на крайбрежните екосистеми, а в резултат на покачващото се морско равнище пясъкът се смива към морското легло, където задушава растенията.

По-малко от 1% от Средиземноморието в момента е под закрилата на природозащитници, докато учените препоръчват защитни мерки за най-малко половината от неговата площ.

Само в Испания ще са необходими 5 милиарда евро (7 милиарда долара) за спасяването на крайбрежната ивица с мерки като разрушаване на незаконно издигнатите сгради, сочат оценки на министерството на околната среда.

"Подписани са много споразумения за защита на Средиземно море, но повечето от тях не се прилагат. Правителствата все още гледат на Средиземноморието главно като на туристическа дестинация", оплаква се Агилар.

Спасяването на Средиземно море няма да бъде лесно, защото ще изисква съвместни действия от страни, различни в политически и културен аспект, а най-вече по отношение на тяхното благосъстояние, признава той.