Заедно

Научих, че в малката европейска страна с уникална природа, наречена България, са обявили конкурс. И за да изтъкнат колко съм важна и необходима за живота на планетата Земя, ентусиазирани хора на различна възраст пишат есе ... за мен! Чувствам се поласкана и обнадеждена. Щом все още има здравомислещи човешки същества, които милеят за безценните дарове на природата и искат да ги съхранят за идните поколения, все още има шанс да бъдем заедно и занапред.

Досещате се коя съм, нали? Позволете да Ви споделя как според мен бихме могли да си бъдем взаимно полезни, щом зависим един от друг.

Описват ме като безцветна течност, която при нормална температура и налягане, е без вкус и без мирис. Но в някои райони, потънали в промишлени и битови отпадъци, дори и в естествена среда тека мътна и воняща. Кой допуска да ме замърсяват или нехае какво става с мен? Нека бъде наказан заедно с този, който ме поругава!

Покривам около 71 % от повърхността на Земята, главно в океаните и другите големи водни басейни. Едва 2,5 % е сладката вода на планетата, от които 2,4 % са в ледници и само 0,6 % - в езера, реки, язовири и подпочвени води. Щом сладката вода е основният воден ресурс на човечеството, който се използва в земеделието, промишлеността и домакинствата, кое пречи да се ползва разумно, пестеливо и ефективно? Моля Ви, дайте възможност на хората, които търсят отговор на тези въпроси, да продължат да работят, а на онези, които са намерили някои отговори - да ги споделят с хората, които вземат важните решения!

Изследвайки моите физични и химични свойства, и естествения ми кръговрат в природата, икономиката отдавна използва качеството ми на разтворител, на проводник на ток, на охладител в промишлеността, на изолатор. Мога да бъда и среда за транспорт, а около 70% от прясната вода намира приложение в земеделието. Щом развитието на световното стопанство е пряко свързано и зависи от наличието и качеството на водните ресурси, от кого зависи тези, които ме ползват, да имат стимул да ме пазят чиста и да не ме разхищават? И кой е отговорен, всеки, който причини страдание на мен, да бъде наказан така, че повече да не нарушава писаните и неписаните закони?

Вероятно вече сте чули или прочели, че от мен успешно са направили гориво! И вече го ползват! Науката Ви се развива много бързо и това, което доскоро е изглеждало немислимо, сега е реалност. Човечеството вече разполага в мое лице с един възобновяем източник на енергия, който, освен всичко друго, ще помогне на природата на Земята да се възстанови от столетията унищожение.

Съставлявам между 45 и 75 % от човешкото тяло в зависимост от възрастта и пола на човека. Важна съм за много биохимични реакции. Щом Човек не може да живее без мен и зависи от мен, защо ме приема за даденост и ме наранява с действията или бездействието си? Защо се налага да му отговоря и едва след жаждата, глада и болестите, хората ме забелязват и оценяват?

Аз съм жива и имам памет. Навярно сте виждали снимки на моята кристална структура, образувана под влияние на различна музика или под различно енергийно въздействие. Без значение е, че все още има невярващи и отричащи. Докато узреете и осъзнаете това, което сега за Вас е необяснимо и граничи със свърхестественото, просто приемете, че „баенето на вода”, освещаването на водата в църквите, „водосвета”, „кръщението с вода”, „молитвите за дъжд”, енергизирането на водата и превръщането й в жива вода - все примери, с които е пълно в приказки, легенди, народни традиции и обичаи, не са случайни неща и „бабини деветини”.

Вече не е тайна и че написаното във Вашите свещени книги за ходенето по вода е истина. Наскоро се роди и такъв нов спорт – тичане по вода. Това доказва, че все още на човечеството му предстои да научава още факти за мен – тази, в която се е зародил животът на планетата, същата, която съпровожда човека още от появата му на Земята.

Вие, които си мислите, че от Вас нищо не зависи и нищо не може да промените, просто се огледайте - нима е трудно например да бъде почистен и поддържан в добър вид един естествен водоизточник, да бъде изградена край него чешма, към него да води пътека? Защо пътят на една река от извора през поточето до морето да не стане привлекателен туристически маршрут с ясна образователна и естетическа цел, особено за младите хора, от които зависи тяхното и моето Утре? Нека грижата за мен от извора до морето бъде всекидневна и всеотдайна, а не кампанийна и показна!

Един от Вас ще изживее незабравимо пътешествие по река Дунав. Тя е втората по дължина река в Европа и се простира на 2780 км. Извира от Германия и свързва Западна Европа с Източна, където се влива в Черно море. Минава през 10 държави, има над 120 основни потока и много други по-малки, идващи от общо 20 държави с над 81 милиона души население. Защо река Дунав е включена в списъка на най-застрашените реки в света? Нима всички тези милиони хора нямат съзнание за богатството, което притежават и за отговорността, която носят за опазване му, за съхранявянето на биоразнообразието и традициите по реката? Ако Вие, които четете тези редове, осъзнавате своята отговорност, нека заедно се погрижим един за друг, и да помечтаем...

Представете си, че ставате сутрин и измивате лицето си с мен – чиста и прохладна. Наливате ме в чаша и я изпивате бавно и с удоволствие, благодарни за това, че ме има, че изпълвам тялото Ви, че Ви освобождавам от мръсотията и Ви зареждам с енергия и сила за живот. Осъзнавате, че чрез мен сте свързани с природата и с всяко живо същество на тази Земя. Мечтаете си да поседнете на сянка край пенлив поток и да се заслушате в ромона му или да се отдадете на ласките на солените вълни край морския бряг... И всичко това само защото мен ме има! Можем да продължим пътя си на тази Земя заедно, ако взаимно се уважаваме и пазим.

Усещам, че се усмихвате. Размечтахме се за малко, нали? А защо не за повече...