Разбира се, и при самите животни тя е доста изкривена, доколкото заради човека вече почти не останаха недокосвани територии, където да действат правилата на естествения подбор. Но те все пак действат в някаква степен. При хората изобщо ги няма.
Защо тези правила са необходими?
Защото те гарантират оцеляването и съществуването на вида като цяло и дългосрочния му прогрес, паралелно с изчистването на неговите слабости и подпомагане на плюсовете. В общи линии това е една доста ефективна биологична технология, благодарение на която в крайна сметка еволюцията е стигнала дотам, че да се появи и човекът, а не да се остане на ниво едноклетъчни и бактерии.
Но откакто човекът взе да се опомня като такъв, системата вече е аут. Имат се предвид последните неколкостотин години, а не преди това, когато естественият подбор просто е бил леко видоизменен, но не и блокиран.
Прекаленото ограмотяване и просвещаване обаче, както и прогресът на науката, практически изключиха механизма на естествения подбор. Това само по себе си никак не е лошо, защото е признак за истински хуманизъм. Проблемът е, че липсващият регулатор не бе заменен от някакъв друг и без него настъплението на популацията стана безконтролно и стихийно. И няма кой да се противопостави на онези негативи, които всъщност обуславяха и изискваха естествения подбор.
Но за да не отегча читателя с теория, може би трябва да мина по същество. Проблемът е, че тоталното и всеобщо налагане на човешките права, съчетано с получаване от всички на достъп до храна (достатъчна в известна степен) плюс евтино базово здравеопазване, доведе до оцеляване, съществуване и размножаване не само на онова, което би оцеляло и при естествени условия, но и на онова, което не би оцеляло. И тъй като минаха вече няколко поколения на подобно мултиплициране, сега започва да се стига до точка на препълване, която вещае много тежки проблеми. Те вече се виждат, но никой няма идея какво да прави. В днешно време най-видимото проявление е задълбочаващата се пропаст "бедни-богати".
Това е проблем, който е актуален постоянно и за него се напомня непрекъснато. Ежегодно ООН вади статистики за бедност и болести, а и без тях медиите постоянно са пълни с трагедии. Самите бедни непрекъснато със или без повод протестират по всякакви въпроси. Без значение за какво точно се борят - против глобализацията, против империализма, войните и пр. Понякога дори се протестира срещу явления, които всъщност се борят с бедността...
Но тъй или иначе проблемът е видим и актуален и единственият резултат от наблюдението е, че се констатира задълбочаването му.
Най-трудният момент в цялата ситуация е характеристиката на популацията, която макар и вредна, като стане прекалена, не може да бъде упрекната, че е лоша. Просто няма как да кажеш на бедняците, че проблемът е в свръхнаселението, т.е. че не е трябвало да се раждат. Обикновено щом се заговори за пренаселване, се гледа повече в бъдещето - как да се ограничи предстоящият бум. Но това не значи, че днешен проблем няма, защото в миналото някой не е ограничил сегашния бум. Проблемът си го има, но поради светостта на раждането и живота той престава да се приема за такъв със самото раждане (т.е. с момента на поредното си засилване). И затова избива в други форми - мизерия, болести и войни. И никой не се сеща как да го реши.
Очевидна е невъзможността на богатите да решат проблема с бедните. Просто богатите са прекалено малко, а бедните - прекалено много. Не повече от 1 милиард души могат да влязат в графата на имащите, и то ако към тях се добавят и доста от по-малко имащите. А цялото население на Земята вече е над 6,5 милиарда. Ако се приложи някаква социалистическа утопия, значи трябва да се отнеме около 80% от това, което богатите имат и то да се раздаде на бедните. Това очевидно няма да е никакво решение. Допълнително това ще представлява и проблем, защото богатството е онова, което мотивира имотните хора да го създават. И ако то им се отнеме, те просто ще престанат да го създават. Ако се наложи 80% данък, човек просто ще се откаже да работи. Т.е. дори ако допуснем, че някаква висша сила (примерно Господ) дойде и принуди богатите държави да дават, това ще е еднократен акт, след който вече същите държави ще спрат да произвеждат, защото нямат интерес. Отделен въпрос е, че Господ нещо го няма на хоризонта.
Така богатите, които по правото на богатството си управляват и света, се оказват изправени пред избора единствено да ползват властта си, за да гарантират себе си и да оставят останалите да се оправят както могат. Това е днешната голяма световна политика. Всички действия, в които са замесени силните, всичките им защити на собствени интереси и всичките им стратегии навсякъде по света, са просто средство да се държат бедните далеч.
Видимите проявления са тежки имигрантски процедури, самолетоносачи по всички морета, визи, репатрирания, откази от бежанци, войни и пр. Крайният факт е, че в САЩ на 9 млн. кв. км живеят 280 милиона души, в Канада на по-голяма територия много по-малко, в Русия на 17 млн. кв. км са 150 милиона и т.н. В цялата каша "най-прецакана" от богатите е Европа, но тя пък концентрира на малката си територия твърде много точно от най-качественото население (т.е. това, което е източник на богатство) и изключително силна икономика.
От другата страна на барикадата само в Китай (по територия колкото САЩ) са близо 1,5 млрд., в Индия са над 1 млрд., а в мюсюлманския свят - около 800 млн., разположени на огромна територия, но по-голямата част от която е пустинна. Резултатът е непрекъснато повишаване на напрежението.
От гледна точка на богатите те са си напълно прави. Те всъщност и не възприемат себе си като богати. Това са обикновени хора, които ходят на работа, имат всекидневни грижи и се борят за развитието си. В Америка се бачка доста яко. Направо ти изстискват силиците. И точно това е източникът на богатството - няма друг начин. Иначе международната конкуренция ще те съсипе. И затова американците са прави, като си казват, че напълно честно и със собствени труд изкарват своите пари, които са си техни. И не са длъжни с никого да ги делят. И дори правят немалко, като изобщо отделят от данъците си за помощи за бедните страни. Същото е и с другите блага като социалната система, здравеопазването, образованието и пр. Всичко това е абсолютно вярно и янките са в правото си да се бранят.
Проблемът е, че ако бяха на тяхно място, и бедните не биха се справяли по-зле. Биха работили добре и биха взимали големи заплати. Доказват го качествата на безбройните имигранти - законни и незаконни. Проблемът е, че бедните нямат достъп до такива работни места. Те са закрепостени в собствените страни и нямат право да ходят в САЩ или другите дворове на богатите. Алтернативата, която им се посочва е да си развият собствена икономика - така казват американците. Но това не е толкова лесно.
Бедните не могат да развият собствена икономика, защото нямат ресурс за това. Те нямат капитали, технологии, образование и пр. Това ги прави тотално неконкурентоспособни, дори ако решат да опитат. Ако някой тръгне да построи фабрика, той няма как да купи машини и специалисти. Дори и да го направи, стоката му излиза на пазара и трябва да се конкурира със същата стока, която вече се произвежда от друг. В общия случай този друг е някоя от международните мегакорпорации. Една нова фабрика не може да си съперничи с вече готовите (далеч повече от една) фабрики на гигантите, които имат и необходимите маркетингови средства, и капиталови ресурси да задушат всяка конкуренция. А те го правят - това е извън съмнение.
Няма и как да не го правят, след като загубата на пазар значи загуба на пари и на работни места. Т.е. дори ако хипотетично предположим, че новата фабрика все пак успее, тя ще го направи за сметка на старите, т.е. за сметка на работните места в Америка. Т.е. бедните ще се намърдат на американските работни места - просто извън територията на САЩ. Така излиза, че всъщност политиката на транснационалните корпорации и политиката срещу имиграцията на Белия дом, са двете страни на една и съща монета...
От икономическата основа произтича и всичко останало - здравеопазване, опазване на закона и реда, образование, отбрана и пр. Като няма пари, тези неща ги няма. А като ги няма - няма и как да бъдеш конкурентоспособен и да изкарваш пари...
Песимистите биха нарекли това "затворен омагьосан кръг". Реалистите не биха били толкова жизнерадостни. Защото проблемът изобщо не е затворен без шанс за промяна. Проблемът е отворен в посока към влошаване.
Раждаемостта в бедните страни ни най-малко не намалява. Дори и Китай, който е въвел брутални мерки за ограничаване на популацията, върви твърдо напред към демографски взрив. А в държавите, където нищо не се прави, е още по-зле. Това са ислямските региони, Африка и Средният изток, частично и Южна Америка. Проблемите на бедните се задълбочават, защото все същата мизерия, дето я имат, се дели между все повече хора. Задълбочават се и негативите, които пречат на промяна. Така например дори и богатите да искат, те не винаги могат да помогнат. Ако, да речем, САЩ тръгнат да строят водопровод в някоя мизерна провинция в Африка, те ще строят през деня, а през нощта местните ще окрадат тръбите и ще ги продадат. Америка ще налее купища пари и няма да постигне нищо. Бедняците ще се изкефят на кражбата краткосрочно, но дългосрочният проблем - с липсата на водоснабдяване и произтичащите от това болести - ще си остане. Това е единичен пример, но той е универсален във всякакви други области. Намиращи се в затворения кръг, отворен само към влошаване, бедняците сами разсипват дори и малкото, което успее да се откъсне от егоизма на богатите.
От друга страна, като виждат, че нищо не могат да направят, самите богати се окопават в домовете си и оставят света на самотек. Когато им трябва нещо от "външните зони", те си го взимат чрез индивидуална и добре обезпечена като охрана политика. Обикновено най-евтино е да подкупиш местната власт. Или пряко, или рафинирано чрез МВФ и Световната банка. Но ако стане много зле, може да пратиш и "умиротворители" под егидата на ООН.
Богатите са издигнали финансова стена между себе си и бедните чрез система от непогасяеми заеми. Смисълът на неопрощаването на дълговете на бедните страни не е толкова жертвата от страна на богатите (макар че и тя не е малка), колкото че това е предпазен вал пред по-нататъшно изтичане на пари. Азбучна истина на финансите е, че не се дават нови заеми на някой, който има прекалено много дългове. Западът може никога да не си събере текущите заеми, но и никога няма да се чувства длъжен да дава още. А дори когато даде, те обикновено отиват за изплащане на старите, което пак значи, че нищо не е дал.
Самозатварянето на богатите води единствено до временно решение за самите тях и до дългосрочно задълбочаване на проблемите. Докато всяко германско бебе са ражда със златна лъжичка в устата, всяко бебе на зулусите в Африка се ражда в риска да бъде убито от другото племе. Конфликтите между племената са изцяло на основа на бедността. Преди няколко години над 1 милион бяха избити в геноцид някъде по Африка и единствената реакция на света, беше протест от страна на ООН. Но когато 3-4000 бяха убити от терористи в Световния търговски център, това даде старт на война. Не казвам, че тероризмът е добър. Просто геноцидът е по-лош и от него. Но в единия случай има реакция, а в другия няма.
Задълбочаването на пропастта "бедни-богати" би довело до общо взето стабилно статукво, стига да ставаше дума просто за пропаст. Проблемът е, че над тази пропаст някой гради един черен мост, по който проблемите ще се изсипят над всички глави. Този мост се нарича "глобализация". Светът се обединява и свързва и никакви стени и пропасти не са в състояние да изолират една негова част от друга. Факт е, че точно богатите налагат глобализацията, но не защото тя им е изгодна (те имат достъп до всички ресурси на света и без нея), а защото това е начин те да я контролират и ако могат да я управляват в своя полза. Като поредна неизбежна защитна мярка. Иначе светът и без това ще се глобализира и ще го направи стихийно.
Въпросът обаче е в това, че дори и по този начин доста трудно може да се постигне абсолютен контрол. Твърде много компоненти остават на саморегулиране и дават лостове на бедняците. По ирония на съдбата най-лесен е достъпът точно до най-опасните лостове - оръжията. Бедните трудно биха могли да изместят богатите при комуникациите, Интернет, електронната икономика, демокрацията и другите символи на глобализацията. Но бедните могат относително евтино да се снабдят с ядрено оръжие и да започна да рушат. И те вече го правят. Самоволното разширение на "ядрения клуб" със страни като Индия и Пакистан показва колко безсилни са богатите да предотвратят подобно нещо. И Индия е държава с много силен "бедняшки" риск, и Пакистан. Особено Пакистан, където ислямистите са много силни и където военни диктатори взимат властта, когато си поискат. И бомбите попадат под техен контрол. А това е само на една крачка от попадането им в ръцете на осамовците. Бедните практически вече имат свръхразрушителни оръжия и не се знае кога ще я докарат до точка на пречупване и ще ударят някъде богатите. Те доказаха на 11 септември, че имат решимост да правят безумни и нечовешки неща. И доказаха, че могат. Няма да ги спрат нито самолетоносачите, нито противоракетният щит. Небостъргачите не бяха взривени с ракета.
Окопаването на богатите поради невъзможност да помогнат и поради собствения им егоизъм предизвиква едно очевадно, демострационно и дразнещо задълбочаване на проблемите. Глобализацията пък показва грозната истина и дава достъп на всички до средства за промяна на статуквото. Въпросът не е дали те ще бъдат използвани, а кога. Защото един фанатик, чието семейство е загинало в бедност, със сигурност няма да се трогне от щастливата усмивка на самодоволния бюргер или на свободомислещия янки. Те дори ще го мотивират допълнително чрез завист и злоба. И този фанатик ще дръпне детонатора. Все някога ще стане.
Текущото статукво в света е като преди Втората световна война. Тоталният ред, наложен чрез Версайската система от мирни договори, гарантираше пълната хегемония на победителите в Първата световна над победените. И Хитлер изглеждаше като играчка. И Англия, и Франция имаха далеч по-големи армии от неговата. И по-стабилни икономики. И когато непосредствено преди войната, Чърчил поискал от своя предшественик премиер - Чембърлейн, да увеличи военните разходи и да започне превъоръжаване, онзи му отказал, защото трябвало да жертва социални програми... Точно както сега богатите отказват да жертват от благосъстоянието си и си затварят очите пред опасността от катастрофа. Наистина, сега те отпуснаха пари за военните, но въпросът е не да отпускаш първосигнални пари, а да ги отпускаш накъдето трябва и когато трябва. Хитлер не би възникнал, ако Германия не беше смачкана и унизена. И тогава все пак военните пари биха били полезни. Сега 80% от светът е унизен, а военните пари няма да помогнат за нищо. И в момента военната мощ на Запада е в пъти по-голяма от тази на останалия свят.
Когато се говори за егоизма на богатите, ние, българите, със сигурност не трябва да се поставяме между бедните. Всъщност, за да бъда разбрано това, което казвам, бих добавил още, че ние сме тези, които трябва да даваме на други, по-бедни от нас. Е, не колкото най-богатите, но все пак няма да сме от тия, що да взимат. А някой в България да се чувства готов да дава?
Проблемът е, че няма кой до избие бедните, колкото и брутално да звучи това. И затова бедните може да предизвикат в крайна сметка масово избиване - кой както свари. Като се използва глаголът "избивам" обаче нека не се забравя и че той има различни нюанси. Бедните могат да бъдат избити (т.е. да изчезнат) и като се изтреби самата бедност. А не като се премахнат физически бедняците. На мен лично не ми се привижда някакъв осъществим вариант при настоящото ниво на бедност, от една страна, и на егоизъм - от друга. Но на света има и по-големи умове от моя, и на по-решаващи позиции. Затова нека имаме надежда, че те ще измислят нещо. Защото единственото сигурно е, че след определен период от време толкова много бедни със сигурност няма да има. И това ще стане и без механизмите на естествения подбор.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!