Качеството на селскостопанската продукция

Е вропейците започват все по-често да обръщат внимание на това, което имат в чиниите.

След движението за бавно храненен (Slow food, обратното на Fast food), различните знаци за биопродуктите, без да забравяме асоциациите за защита на потребителите, ето че и френският министър на земеделието лансира мащабна комуникационна кампания за качеството на селскостопанската продукция.

До 3 юли в Париж и Брюксел всички професионалисти от сектора са поканени да обсъждат съдържанието на чиниите в Европа, да информират потребителите и може би да ни успокояват по отношение на храненето ни за в бъдеще.

Първата среща от тази инициатива бе озаглавена просто "Какво ядем".

Мислим за земеделието, когато се храним, производителите мислят ли за здравето ни, когато отглеждат посевите си или добитъка - това бяха най-общо въпросите по време на дебатите между селскостопанските производители, потребителите и специалисти по храненето.

След 60 години на промишлено земеделие, търсенето на качествени храни е вече налице. Много производители полагат вече усилия да показват пред потребителите по какъв начин обработват земята или отглеждат животните.

Всички вече са наясно, че храненето на добитъка оказва пряко влияние върху здравето на хората и че е дошло време за промяна на традиционното земеделие.

Ето какво мисли Изабел Аноние, земеделски производител и председател на асоциацията Forme en Ferme: "Много внимание се отделяше на тезата "нахранете хората", тъй като светът трябваше да се изхранва. Вярно е, че след края на войната през 1945 хората трябваше да бъдат нахранени. И днес проблемът с изхранването продължава да е актуален, но трябва да се има предвид, че междувременно нещата доста напреднаха.

Време е да се обърнем и към качеството, защото решението не е точно в количеството, тъй като то поставя и други проблеми за околната среда и благоустройството, за разликите между севера и юга. Трябва всички ние сериозно да поработим..."

Аноние предлага настаняване в собствената си ферма и предлага балансирана, сезонна и качествена храна. На гостите си тя обяснява и показва как се хранят животните и как се отглеждат растенията.

Докато осъзнаването по отношение на храненето в Западна Европа е факт вече от години, на изток тепърва започва да се обръща внимание на тези проблеми.

В литовската столица Вилнюс семейство производители на мляко и сирене предлагат веднъж на две седмици продукцията си на пазар за селскостопански продукти.

Те започват да отглеждат кози преди три години с идеята, че трябва да се възстанови връзката между производител и потребител.

Днес литовците продължават да консумират сякаш, за да наваксат пропуснатото през годините на съветска власт и начело в потреблението се нареждат супермаркетите.

На всеки две седмици, семейството донася продукцията си от мляко и сирене в едно кафене във Вилнюс и обясняват подробно как е произведено всичко.

Още по-интересно е, че семейството производители не желаят да получават субсидии от европейските фондове, за да бъдат свободни в работата си.

Традиционно българските зеленчуци и плодове са известни с добрите си вкусови качества, но за да стигнат до трапезата трябва да покриват редица изисквания.

Например българските домати са известни с уникално си качество и в последната година това увеличава търговските заявки от Великобритания и от Русия, твърдят от Сдружението на българските земеделски производители.

Специално за доматите европейските изисквания за качество са те да бъдат: здрави, цели, чисти без видими странични белези, свежи на външен вид, без вредители или повреди причинени от тях, без повишена повърхностна влажност и без чужд мирис и вкус.

Доматите се класифицират в три категории - екстра, първо и второ качество.

Количеството обаче у нас не достига. В момента страната ни не изпълнява дори квотите за безмитен износ на плодове и зеленчуци.

Причината е в недостатъчното производство. За вътрешно потребление България е принудена да внася от Гърция, от Македония и от Турция. Търговците предпочитат вносните зеленчуци от Гърция, защото ги купуват по-евтино, а българската продукция е по-скъпа.

Никой обаче не знае какво има във вносните плодове и зеленчуци и колко качествени са те. Не се извършва системен контрол върху вноса.

Масово българските потребители ядат зеленчуци "с вкус на гума" и затова все по-често питат откъде е продукцията която купуват. Търговците хитро се измъкват твърдейки, че са български.

Не всички обръщат внимание на качеството, но и у нас се увеличава броят на потребителите, които сериозно се замислят с какво се хранят и търсят екологично произведени плодове и зеленчуци.

Именно тази потребност кара хора, които на пръв поглед нямат нищо общо със земеделието, да инвестират в селскостопанска дейност.

Пример за това е известната тенисистка Маги Малеева, която планира да създаде екоферма край София. Там ще отглежда екологично чисти зеленчуци и плодове.

Генерално погледнато, у нас проблемите в земеделието са в резултат от тежките реформи в сектора. Повечето български производители трудно се адаптират към строгите европейски стандарти. Има и негистрирано земеделско производство. А единственият начин за селскостопанските производители да имат реален успех е като се обединят в организации - защото пари по програми за селско стопанско подпомагане се получават само от организации на производители, а не от самостоятелни производители.

Конкуренцията в областта на селското стопанство в ЕС е силна и това води дори до обединяване на усилията на съперници. По предложение на италианския министър по политика на земеделието Паоло де Кастро Италия и България ще си партнират в защита на качеството на селскостопанската продукция, за запазване на географска индикация и запазени марки, както и в търсене на нови пазарни ниши.