За водата и хората

Съществува известна закономерност, а именно - че човешките цивилизации възникват в близост до водни басейни. Според научните изледвания животът на нашата планета се е зародил тъкмо в някое от тези водни пространства. Началото е поставено направо там - в животворната течност, а физическото и цивилизационно развитие на човека е обвързано неизменно с водата. Моретата и реките винаги са утолявали жаждата за материални блага на градовете, разположени в близост до тях. 

Финансовото замогване на свой ред почти винаги е водело след себе си до удовлетворяване на нашите стремежи за духовно извисяване, намиращи израз в развитието на архитектурата, изкуствата и занаятите през вековете. Макар далеч един от друг и твърде различни дунавският Русе или „Кючук Париж”, белгийското градче Брюж и космополитните Амстердам и Истанбул имат нещо общо помежду си – до всички тях е достигнал първо полъхът на материалното благоденствие, обуславящ последвалата нужда от надграждане във всички сфери на живота.

Водата свързва всички нас в качеството си на животоопределящ компонент, но същевременно разделя хора и народи. Войните за изчерпаемите водни ресурси за съжаление са вече факт, макар често да са облечени с други мотиви.

Непрестанни са нашите опити да овладеем и разпределим водния потенциал в името на собствения си просперитет, но не са никак малко случаите, когато водата буквално струпва върху хората тежестта на цялата отговорност, която носи за нашия живот. Чашата вода дава сили, силната водна маса отнема животи, почерня семейства и нации. Затова не бива да приемаме за даденост, че „където е текло, пак ще тече” – не и в прекия смисъл на израза. 

Не би следвало и човекът да се въприема като повелител на водата. Тя е по-скоро наш благодетел - онзи, който влива живителните си сили в земата, която ни храни; благодетел, на когото се осланяме да спаси нас и цъфналата ръж. Оказва се, че водната ни същност, подобно на магнит, ни тласка винаги към пенливите бели вълни и огледално гладките изумрудени езера. За да останем обаче част от кръговрата, е нужно да поемем отговорностите и да изпълним задълженията си, свързани с опазването и грижата за водните басейни. Това би гарантирало на кръга вечността на идеалната му форма.

В единия край на спектъра на жаждата са районите, чиито обитатели са принудени да полагат ежедневно неимоверни усилия, за да посрещнат жизнените си нужди от вода. Напуканите устни молят за струя от тази благодат, която се превръща в смисъл на живота и редом с това връща смисъла на живота. Сухите до кръв пръсти на цяло африканско семейство отчаяно дълбаят в яловата земя в търсене на добрата водна вест. На другия полюс са „оазисите”, в които пилеенето на водата е начин на живот, престижен обществен статус и всъщност на погрешно разбрана независимост от заобикалящата ни течна природа.

Водата, казват, имала памет и способността да прегрупира своите собствени атоми в зависимост от мислите, насочени към нея. Иска ми се да вярвам, че това действително е така. Тогава бихме могли да почерпим за пореден път опит от водата и да инициираме промяната в самите нас. Тогава вероятно бихме могли с благословия и позитивизъм да предизвикаме добрите промени и да гарантираме своето светло бъдеще - това на водата.