За водата и...

Мисля,че водата на нашата планета е със същото значение както и въздуха.

Ето тези, дни попадайки на един връх в планината / беше много горещо/, замечтах водата да е по същия начин достъпна /и навсякъде/.

А моето отношение към водата се определя навярно от това, че съм зодия РИБИ!

А може би и от това, че живея край брега на МОРЕТО!

За мен това е най-големия ми късмет. Не пропускам ден, да не отида на брега, както и възможност да се "цопна" в някой планински поток, препречил пътя ми/колкото и да е студена водата в него/.

Това да бъдеш край морето, си е направо щастие!

Когато слънцето изгрява;

Или луната;

Да гледаш ,как от водата ,се ражда огромен пулсиращ диск, отразяеащ се в "огледалото" под него.Трудно ми е да опиша това,което чувствам ,потапяйки се във водата,която прилича на разтопена лава.А всъщност е прохладна и мека.

Или през студените зимни месеци, когато кристално чиста ме пронизва с ледено-студения си "поглед"/е,разбира се преди това минералния басейн с температура на водата около 48 градуса ме е "облякал" със защитна риза/.

А дали луната, би била толкова чаровна,без лунната пътека,отвеждаща ни по-близо до мечтите?

Или горещия слънчев диск,нямаше да е по-страшен,през дългите летни дни,ако под него не се пенеха "сините" вълни,разхлаждащи очите и сърцето.

Засега "моето" Море успява да се справи с усилията,които всички ние полагаме за да го превърнем в помийна яма - само на километър от брега се изпускат отпадните води на пречиствателната станция на най-големия ни морски курорт,при положение,че най-официално се твърди, че тя е безнадеждно остаряла и няма необходимия капацитет.Подобна е ситуацията и в съседен реномиран курорт ,където съм свидетел как морето се справя " успешно" с поставената му задача,и връща на брега всичко, което някои се опитва да му натрапи. Толкова години не се намират управници да разберат,че наи-голямото богатство на Черноморието е ЧИСТОТО МОРЕ.

За толкова малки селища в страната, се намериха пари за строеж на канализации.Обидно ми е е да призная , че на осем километра от Варна ,на два километра от входа на лятната правителствена резиденция Евксиноград,всички ние живеем в къщи със септични ями. Парадокса е ,че започнаха да строят и кооперации.

Недалеч се намира голямото свлачище около спирка Спотрпалас. Непосредствено до него, преди месеци беше открит един от най-големите хотелски комплекси.

Плажната ивица "успешно" се застроява.

И толкова много още поразии,за които управата на Варна /според мен, не без причинно /си затваря очите/.

А всъшност,на мен повече ми се иска да Ви разкажа/а Вие да си представите/:

- Как в залива БОЛАТА/страхотно "марсианско" кътче само на километър от Калиакра/, рибари ловят риба с помоща на делфини.Спектакъл,който си мисля,че не би могъл да се реализира и от най-добрия режисьор;

- Как същите тези делфини си играят в заливите и "конкурират" шоуто от Делфинариума на Варна;

- Как всяка зима тук идват десетки лебеди.И децата са щастливи,че могат да ги хранят от шепичките си,а те да разказват по света колко доброта има в нашата страна;

- Колко необичайна /и красива/ гледка представляват скалите,"нахлупили" ледените си шапки,стараейки се да се предпазят от връхлиташите ги яростни вълни.Наистина си е страшничко.И всичко това става там където месеци преди това/или след/,се чудиш кога най-сетне ще "изобретят" нещо по-революционно от бикините/това в рамките на шегата/. А плажа е покрит с бял,пухкав сняг и гларусите крачат в него смело и то боси!

- Как можеш да похапнеш пресни миди, сред невероятната пририда на "Фермата";

- как ,спускайки се по брега от Лозенец към Царево се убеждаваш, че нашите "фиорди" са конкурентни на норвежките,а плажовете от Шабла към Крапец,на тези на Карибите/е,или почти/.

- Как побеляват,като във врящ казан, скалистите брегове на Камен бряг. Признавам, че "влюбена" в "моя" Евксиноград, не съм посрещала утрото на 1 юли /"Джулая"/ там. Но пък гледките, на които съм била свидетел ,по друг повод, са ме убеждавали, че тези които си мислят че Морето върви в комплект само с пясък и чадъри се заблуждава - и то тотално.Само там съм виждала "автентична" морска пяна, тази от която се е раодила Афродита — богинята на любовта и красотата;

- Каква невероятна гледка представлява едно бурно море - атлаз от всички нюанси на синьо и сиво, обляно от снопове слънчеви лъчи, успяващи да се промъкнат между облаците.И всичко това "гарнирано" с "белите" зайчета на пенещите се вълни;

- При спокойно време невероятната,застинала морска шир, отразяваща всяко облаче над нея, и обагрена с невероятните отенаци на залеза /от пурпурно червено до бледо розово и златисто/.

Опитвам се да се откъсна от Морето.Искам да споделя силните си впечатления и от другите си срещи с водата. Неотдавна бях на екскурзия около Хотнишкия,Крушунски и Еменски водопади. Супер гледки,а и водата много си заслужаваше да се опита/ не само за пиене/. И там си проличава, къде хората от които зависи най-много опазването на природата,си обичат работа. Защото не е достатъчно само уникалното съчетание на природни дадености.Според мен съвременния живот изисква възможно най-добрия начин да се достига до тях.За мен екопътеките са един такъв подход, осигуряващ сравнително лесен и удобен начин да се докоснем до природните красоти в планините,щадейки крехкото равновесие в природата.