ФАЦ: Положението на християните в Близкия изток се влошава

П оложението на християните във всички страни на Близкоизточния регион е не само твърде лошо, но и продължава да се влошава като цяло, съобщава германското издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

За религиозна свобода в западния, светски смисъл на думата, който включва и възможността за промяна на религията или атеизъм, и без друго не може и да става дума в целия регион на Близкия изток, включително и в по-светската Турция, където християните също не са в по-добра позиция.

Най-малко поводи за оплаквания имат християните в две държави, считани за радикални: Сирия и Иран.

В Иран става дума предимно за арменците, които са интегрирани в обществото от времената на шах Абас - около 1600 г. Ислямската република се придържа към разбирането, че християните са толерирано и защитавано малцинство, което има задължението да плаща поголовен данък.

Отношенията с Армения са традиционно добри, а арменското общество в Исфахан например няма сериозни причини за оплаквания.

На притеснения са подложени обаче т.нар "бахаи", чиято религия е възникнала от шиитското крило на исляма. Те са считани за "неверници", напуснали лоното на ислямската религия.

Сирия се смята за светска република, въпреки че президентът на страната задължително трябва да е мюсюлманин. Християнските общности там поддържат активен духовен и културен живот.

В това отношение играе немалка роля и фактът, че християните представляват близо 20% от сирийското население.

В съседен Ирак войната доведе до драстично влошаване на положението на религиозните малцинства - най-вече християните попаднаха във водовъртежа на битките между сунити и шиити, пише изданието.

Живелите твърде необезпокоявани по времето на Саддам Хюсеин халдейци и асирийци сега масово напускат страната или бягат от родните си места, гонени от мюсюлмански екстремисти.

В Палестина, където делът на арабските християни е доста висок, положението им също не е за завиждане. Вярно е, че палестинското ръководство се опитва да противодейства, но лошата политическа, икономическа и културна ситуация в окупираните от Израел земи, а и в управляваните от палестински екстремисти части на ивицата Газа, водят до непрекъснато намаляване на дела на християните.

Дори в населени места, преди доминирани от тях, днес те са вече малцинство. Това, разбира се, е процес, който се наблюдава от доста дълго време насам.

В Ливан, където делът на християнското спрямо останалото население е най-висок, както маронитите, така и сирийско-православното и източноправославното население са подложени на все по-засилващото се влияние на шиитските мюсюлмански общности. Междувременно се предполага, че именно те представляват най-многочислената народностна група в Ливан.

В Египет, който е създаден като модерна нация, базираща се на разбирателството между мюсюлмани и християни копти, държавата се опитва да защитава и укрепва консенсуса помежду им.

Въпреки това напоследък в някои населени места на Централен Египет се стигна до доста размирици. В последно време страната напуснаха толкова много копти, че в Германия и САЩ възникнаха почти ясно структурирани коптски общности.

Трудно е положението на християните и в разтърсвания от религиозни размирици Пакистан - една от люлките на талибанското движение. Там делът им е наистина малък. Пакистанските християни се опитват да напуснат страната и да търсят убежище в Европа или Америка.

В най-лоши позиции са христиияните в Саудитска Арабия. Филипинските гастарбайтери, които по правило са християни, имат теоретичната възможност да се молят в домашни условия, но с оглед на рестриктивния режим дори и това често се оказва невъзможно.

Религиозната полиция на кралството бди много строго не само за спазването на религиозните обичаи на съверците си, но и контролира фактическата забрана за упражняване на други религии извън ислямската.

Затова пък в Дубай, който се е развил като център на международния туризъм, християнските църковни служби са разрешени. В ислямския свят междувременно живеят множество светски настроени хора и все пак тамошните общества така и не придобиха истински светски характер, заключава германският вестник.