Пинг-понг с бала боклук

Б обов дол е от онези полузаспали градчета със собствен монотонен ритъм. С ресторанти, които все още се казват "Ален мак", с къщи с изронени сиви мазилки, с празни кафенета, на които пише "welcome" и където непознатите по правило биват оглеждани подозрително и любопитно.

"Киро Дамянов се казвам - натъртва един от тримата мъже, седнали на първата пейка, при която се спираме - и викам да ме чуете -

Не ис-ка-ме замърсяване

Но ще стане, това е чертожното положение", ръкомаха авторитетно той.

След като години боклукът "не си намери мястото", сега жителите на Бобов дол са пред потенциалната заплаха до града им да изникне сметище за софийските отпадъци. Страховете на Киро Дамянов са, че "като дойде боклукът, ще пламне епидемия". И предлага: "По-добре Бойко Борисов да си я пази (епидемията) в София."

По-миролюбивите като бай Данчо, съсед по пейка на Киро, не проявяват особен интерес към темата: "Избрали сме ръководство на общината, то да взема решения". Оказва се, че бай Данчо не знае какво точно е положението с боклука в София и защо има опасност той да дойде към Бобов дол. "Какво става там не ме интересува много, пенсионер съм", вдига рамене той.

"То от мене не зависи - и да протестирам, и да не протестирам... нали има и други хора", клати глава единственият мъж, седнал на малка ракийка пред ресторант "Ален мак". Така той обяснява отказа си да участва в каквито и да било протести.

Апатия като тази вече не бива да учудва никого - явно демокрацията е още прекалено млада, за да се почувстват масово жителите граждани. По-интересното обаче е, че от известно време тук-там в страната се наблюдава раздвижване, което много хора погрешно наричат гражданско общество. А то е нещо съвсем различно. Това е общество от индивиди, обединени в своята лична драма, а не от идеята да спомогнат за истинското разрешаване на даден проблем.

Нещо повече - това е общество, което няма нищо против драмата, която го е сполетяла, да сполети някое друго общество, стига то (първото) да се отърве от нея.

Жителите на столичния квартал "Дружба" са пример за такова общест­во. Вече седмици наред те протестират, за да защитят правото си на чист въздух. В близост до квартала е една от онези "площадки за временно съхранение" на боклука, където след поредица от спорни решения Столичната община отложи за неопределено време проблема със софийската смет.

На площадката, под формата на огромни бели пирамиди, вече близо година се съхранява красиво опакованият боклук на милионния град - на открито, под сняг, пек и дъжд. Затова едва ли е изненада, че след толкова разнообразни метеорологични атаки част от балите не издържаха, спукаха се и от тях протече и замириса. Толкова, че хората, живеещи само на около 300 метра от зловонието, превърнаха отварянето на прозореца през последния месец в героично изпитание за сетивата.

И започнаха подписка, с която настояват сметището да бъде закрито. Виктория Димова, един от организаторите на последните протести, живее в блока, който е най-близо до боклука.

"Доколкото зная, капацитетът на депото в Суходол все още не е изчерпан, защо не продължат да возят боклука там", пита тя. Величка Василева е още по-категорична: "Защо не решиха

Да складират сметта в Бояна или Симеоново

щом като е толкова безопасно или екологично?"

От две години насам боклукът на София е една от малкото теми, които катализират масово обществено недоволство. Проблемът тръгна от Суходол - след години празни обещания и многобройни протести местните хора успяха да докажат, че политическите обещания не бива да бъдат само празни приказки.

И ако суходолският протест можеше да мине като една от първите прояви на зараждащото се гражданско общество у нас, последвалите акции при всеки следващ опит да се намери някакъв изход от ситуацията все повече и повече започнаха да губят този смисъл.

Да, хората от Требич, Мрамор, Кремиковци, Гара Искър или "Дружба" също са в правото си да дишат чист въздух. Това, че те по-скоро интуитивно, отколкото на база на сериозни анализи, отхвърляха възможността боклукът да се складира близо до домовете им, е израз на недоверието им, че нещата ще бъдат направени по правилата. И на убеждението, че волята на политиците е следствие от различни интереси и игри, а не отговор на техните проблеми.

В този смисъл гласът им срещу погазването на закона и срещу разпространената практика нещата да не се правят по правилата е оправдан. Съществува обаче една тънка червена линия между истинските измерения на гражданското общество и конкретното му българско проявление. И тя е в удобния отказ да протестираш срещу нещо, което не засяга твоя личен периметър.

"Цялата беда идва от Суходол, защо затвориха сметището там", пита възрастна жена от "Дружба", забравила, че суходолци години наред също се бориха с боклука.

"Малко ли е софийското равно поле, та тук намериха да карат боклуците си, мама му стара", ядосано възкликва Георги от Бобов дол, "миньор с 22 години стаж", сега пенсионер.

Защитата на гражданските права в България стига до усилието да се справиш със собствения си проблем, независимо че това може би ще донесе дискомфорт на някого другиго някъде другаде.

Споровете къде да бъде софийското сметище са типичен пример в тази посока. Защо не е в Кремиковци, казват жителите на Требич, а оттам им отговарят, че Кремиковци и без това си е патило дълго от всякакво замърсяване.

От "Дружба" предлагат Суходол и Бобов дол, от Мрамор - Перник или Сливница. И така до безкрай. Вероятно жителите на който и да било квартал, засегнат от зловонието, ще бъдат доволни, ако сметището бъде преместено от тяхната територия. Но няма да протестират в другия край на града, ако там правата на други техни съграждани също са засегнати.

Както и досега "застрашените от боклука" квартали не пожелаха да обединят усилията си и да излъчат лидери, които действително да работят за решаването на проблема, а не за преместването му.

Колкото до усилията на политиците (а и на екологичните НПО) -

без коментар.

Лорита Радева от сдружение "Дружба - София" с гордост натъртва, че "столичният кмет също ни подкрепя". Миньорът Георги от Бобов дол пък разказва: "Идва Бойко Борисов, вика прави сте. И обещава да не докарва боклука, докато не се построи завод."

Самият Борисов го играе популистката - миналата седмица след среща с инициативния комитет от "Дружба", кметът заяви, че "освен президента друга държава няма", и добави, че вместо да чуе хората, в последните няколко месеца премиерът се крие от решаването на проблема. Изобщо - колкото и да тече и да вони в боклука, Борисов се опитва да остане целият в бяло.

Защо не откарате боклука в Ботевград, предлага мъж около 40-те, който седи на една от масите в кафенето на площада в Бобов дол. "Защо в Ботевград", питаме ние. "По-близо е", отговаря мъжът. И потропва с пръсти по масата. Върху нея стои препълнен с фасове пепелник и едно "Пиринско".

Хората в Бобов дол пушат много и не поръчват почти нищо. Повечето носят плетени обувки и дори и на площада изглеждат подомашному. По някое време изоставят темата за боклука и преминават към затворените рудници, към останалите без работа местни хора, към заминалите за Италия роднини, към политиците, които "само гледат да награбят кокала".

Изглеждат повече уморени, отколкото гневни. За тях възможността да ги "стовари софийският боклук" е още една от всичките неправди, които незаслужено ги застигат в последните години.

Едни се надяват, че дори да се превърнат в сметище за софийския боклук, ще бъде изграден завод за рециклиране на отпадъци, други - че кметицата "ще върне влака с балите обратно в София", трети заплашват "да замерят с камъни" незнайно кого. На четвърти просто не им пука.

И в умората си не съзнават, че правилата, системата и погрешните решения могат да се поправят от всички заедно. Но не от едни хора за сметка на други.