Петър Диков, новият главен архитект на София, познава и "Лозенец", и "Люлин"

Директорът на Националния център за териториално развитие (НЦТР) Петър Диков е назначен от Бойко Борисов за главен архитект на София.

При избора си кметът се е съобразил с мнението на седемчленната комисия, която се произнесе с консенсус за кандидатурата, поясняват от Столичната община (Sofia.bg).

Специалистите предложиха на Борисов три финални кандидатури, но Диков бе посочен на първо място, следван от Борислав Богданов и Борислав Борисов.

Той бил предпочен, тъй като, за разлика от другите двама кандидати, също безспорни професионалисти, не е ярко партийно "оцветен".

Надявам се, че арх. Богданов и арх. Борисов приемат избора, и като общински съветници биха подпомагали дейността на новия главен архитект, коментира кметът Бойко Борисов.

Той поискал от главния архитект "да пази зелените площи като зениците на очите си, да изгради подземни паркинги под пл. "Македония" и бул. "Витоша" и да направи търговската улица красива".

Петър Диков е роден през 1953 г., женен, с две дъщери на 23 и 10 години. В Националния център по териториално развитие е работил в продължение на 27 години.

Ръководил е десетки проекти - за планове на Казанлък и Поморие, проучване за "Бизнес парк София". Участвал е в изготвянето на общия устройствен план на София.

Ръководител е на екипа за плана на Златни пясъци. С курорта се гордее и го смята за един от десетте най-добри в Европа. Проектирал е и хотелите "Адмирал", "Хавана", "Екселсиор", "Перла".

"Имам добре работеща фирма. Имам самочувствието на човек, който не е богат, но не е и беден. Имам доходи, достатъчни за разумен живот. Подхождам към позицията мисионерски, макар че може да прозвучи неубедително - обяснява Диков. Смятам, че съм достигнал опита и възможностите да направя нещо за града. Като си сложиш подписа, да знаеш, че нещо си направил извън платените услуги."

Ето какво още казва той в интервюта за разни медии:

За града:

Не харесвам София и като професионалист, и като жител. Мисля, че никой не я харесва. Амбицията ми е градът да стане по-добро място за живеене.

Познавам и квартал Лозенец и комплекс "Люлин". Детството ми мина сред малките улички и къщите с дворове в Лозенец. Сега там човек се чувства като в тунел - улици със седеметажни блокове от двете страни, но за съжаление нещата са необратими. Въпросът е да не се продължава така.

От 15 години живея в "Люлин" - на седмия етаж, без балкон. Правих безуспешни опити 14 години за замяна. Знам какво е усещането. И ако изведнъж се появи някой, който започва да строи друг седеметажен блок на 15 метра от прозорците ти, просто си смазан.

Но от друга страна, в моя втори микрорайон, например, има чудесни междублокови пространства, където, ако е благоустроено, озеленено и чисто, има прекрасни възможности, каквито вече в центъра почти не съществуват.

Да излезе майката с количката, да седне на пейка възрастният човек, да си играят децата на люлките...

За кандидатурата на София за зимните олимпийски игри:

"Нашата кандидатура е най-силна. Аз, разбира се, съм пристрастен. Но София може да е конкурентна само ако направим инфраструктурата. Като природни дадености градът е перфектен.

Столица, а само на 50 км от нея добри природни условия за ски и зимни спортове. Но тези 50 км са безкрайно трудно преодолими, не отговарят на изискванията на такова световно мероприятие. Знаете, има и свлачища.

Това е една от сериозните задачи пред Столичната община... Има разработки, които дават възможност за свързване на Дупница-Самоков с "Тракия", което ще направи и бърза магистрала за Боровец.

За приоритетите:

Вътрешната транспортна комуникация е много важна. В София освен пробива "Димитър Несторов" не са правени комуникационни подобрения. Сега се направи и една корекция на бул. "Скопие", но тя пак не е завършена, защото на север още не е свързана с пътен възел "Надежда".

За зелените площи:

Много се говори за зелените площи. През последните години само се ядат и нищо не се създава. А една от най-важните задачи на общината - създаването на зелени площи, не се реализира.

И в сега действащия, и в новия план са предвидени много големи зони за парково строителство, в които не е направено нищо. Дали поради липса на пари, или на организация.

От стратегическите зелени площи най-голямото "изяждане" на ресурсите е в Южния парк. Всички територии за развитие на зелената система бяха изядени с връщането на земи.

От това няма връщане назад, но поне спасеното досега да се опази от нови посегателства. Тук позицията на главния архитект е между чука и наковалнята.

Сегашната нормативна уредба дава възможност на собствениците да искат промени и малка възможност на администрацията да отказва. За радост беше направено изменение на закона, което категорично забранява промяна на предназначението на публични площи за озеленяване за други цели. Тази забрана дава законов гръб на главния архитект да опази парковете.

В новия план има добре развита система, която не трябва да остане на книга. Като воден парк "Искър" например. Говори се от години и нищо не се прави. Има зони и за крайградски паркове.

Може да се използват механизмите на т.нар. "публично-частно партньорство". За парково строителство трябват много сериозни пари, които не се възвръщат както тези за инфраструктура. Инвестициите в парк са разход за удобството на гражданите.

Трябва да се търси интересът на инвеститорите. Убедил съм се в това в практиката си на проектант. Инвеститорът трябва да се приема като лице, което мисли не само за неговото лично облагодетелстване, а и за това, което ще стане около него.

Не трябва да подхождаме с мисълта, че иска да свърши нещо престъпно, а с идеята да му помагаме той да вкара инвестиционните намерения в рамките на публичния интерес. Това е най-доброто решение.

За паркирането:

При паркирането публично-частното партньорство е абсолютно сигурно като ефективен механизъм. Защото има интерес частният бизнес. Недоумявам защо толкова години не се направи нищо.

Лично съм правил справки за терените за етажни и подземни гаражи в териториите, които аз съм проектирал - "Славия", "Хиподрума" и "Лагера", и съм ги давал в общината. От което не произтече нищо. А има безкрайно много възможности.

Например между пл. "Македония" и " Руски паметник". В средата не се използва платното, движи се само трамваят. Отстрани е кално, колите се качват и паркират върху т.нар. "зелени площи". Няма сериозна инфраструктура под отсечката. Много хубаво място за прекрасен подземен паркинг за повече от 600-700 коли в центъра.

Ако зависи от мен, бих бил много категоричен - никакви компромиси с изискуемите за всеки обект паркоместа. Идват собственици и казват - парцелът ми е малък, не мога да направя паркирането. Ами, като ти е малък, няма да строиш. Или ще се обединят няколко парцела за един обект.

Преди години видях площад в Цюрих - не е забранено, но никой не паркира. Защото таксата беше 50 франка за 1 час престой.

За бензиностанциите и небостъргачите:

Бензиностанции може да има колкото искаме. Трябват корекции на пожарните норми. На Запад има бензиностанции в партера на сградите от две бензиноколонки. Не са много, ще има и още, но да не са в зелените площи.

Небостъргач се строи, когато цената на земята е много висока. Щом се заговори за това, значи инвестициите в България са стигнали добро равнище и искат по-интензивно застрояване.

За София смятам, че в същинския център не трябва да има небостъргачи. Това би било гавра. Например сградата на профсъюзите беше с идея за двойка такива високи сгради. Небостъргачът обаче иска много - на първо място паркоместа. Иначе е безсмислена, тя не е самоцелна инвестиция.

Мисля, че досега общественото мнение се провокира негативно. Реакцията беше - не може да има небостъргачи в София, а това не е така. В Западното направление може да се разположат високи сгради, но от ул. "Опълченска" на запад. Има в плановете и по входно-изходните магистрали места. Може в центъра на комплексите "Люлин" и "Младост".