Барозу реши: Кунева ще отговаря за защитата на потребителите

М инистърът по европейските въпроси Меглена Кунева е българската номинация за еврокомисар, съобщи премиерът Сергей Станишев след днешното заседание на кабинета.

Смятам, че тя достойно и ефективно ще представлява България в ЕК, каза той.

След среща с нея в Брюксел председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Дурау Барозу официално оповести, че Кунева

ще има за ресор защитата на потребителите

Убеден съм, че г-жа Кунева има професионалните и политически качества, както и личната воля и необходимия опит да изпълнява всички задачи, за които предлагам да отговаря, каза Барозу в специална декларация, цитирана от Ройтерс.

"За ЕС защитата на потребителите е много важен въпрос. Неговата значимост е не по-малка и от гледна точка на икономическия растеж, на създаване на работни места в Европа.

Г-жа Кунева има впечатляващ опит по отношение на европейските дела. В момента тя е министър по европейските въпроси на България, била е главен преговарящ на България с ЕС, така че тя много добре познава съюза, а освен това е и убедена европейка, човек, който споделя нашите ценности.

Щастлив съм да поканя г-жа Кунева на този пост.

Сигурен съм, че тя ще бъде много добър комисар не само по отношение на ресора си, но също като член на нашия екип, който дава принос към решенията, вземани в Европейската комисия", каза още Барозу.

"Много съм благодарна за възможността да работя с вашия екип и да бъда част от този вдъхновяващ проект да имаме все по-добър и по-добър Европейски съюз.

Смятам, че е голямо предизвикателство да бъда първият български гражданин член на Комисията. Защитата на потребителите е вълнуваща област за мен, много тясно свързана с ценностите, много тясно свързана с предизвикателствата, които ще преодоляваме заедно.

Мисля, че мога много да взема от вече големите постижения, които комисар Киприану постигна в тази област. Ще направя всичко възможно да развивам и да подкрепям политиката на Европейската комисия", заяви Кунева след срещата си с шефа на ЕК.

Комисията обаче

не назова румънския еврокомисар 

Според европейски източник Барозу днес се срещнал и с избраника на правителството в Букурещ Варужан Восганян, но консултациите за определяне на румънския член на ЕК продължавали.

Председателският съвет на Европарламентът реши гласуването за българския и румънския представител в ЕК да се състои на декемврийското месечно заседание на ЕП от 11 до 14 декември в Страсбург, вместо на 4 януари както беше предварително планирано.

Изслушванията ще се проведат в края на ноември, съобщи пресслужбата на ЕП.

След обявяването на номинациите от Барозу, двамата бъдещи комисари трябва да бъдат изслушани от една или повече специализирани комисии в Европарламента, отбелязва Франс прес.

Меглена Кунева например би могла да бъде изслушана от комисията "Вътрешен пазар и защита на потребителите". Двамата нови комисари ще могат да встъпят в длъжност още от 1 януари 2007 г.

Меглена Кунева е магистър по право. Завършила е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г., където през 1984 г. получава научната степен "доктор на юридическите науки".

Специализира в редица чуждестранни университети. През 1995 г. става член на българската делегация на четвъртата сесия на Комитета на ООН за устойчиво развитие.

През юни 2001 г. е избрана за народен представител в 39-ото Народно събрание. През август същата година е назначена за заместник-министър на външните работи и за главен преговарящ с ЕС.

През май 2002 г. Кунева е назначена за министър по европейските въпроси, главен преговарящ с ЕС и специален представител на българското правителство в Конвента за бъдещето на ЕС.

"От самото начало в хода на консултациите с коалиционните партньори не сме разглеждали този въпрос като квота и позиция на една или друга партия.

Става въпрос за българския представител в ЕК и сме търсили убедителна кандидатура, която заслужава и подкрепата от Комисията и Европейския парламент", каза премиерът Станишев.

По думите му номинацията на Кунева е била много високо оценена от Жозе Барозу, получени са поздравления и от заместника му Франко Фратини.

В отговор на въпрос дали има министри, които са гласували против тази кандидатура, Станишев каза, че решенията в Министерския съвет се вземат единодушно и дискусията е била добронамерена.

Той уточни, че в управляващата коалиция

предстои обсъждане за поста министър по европейските въпроси

Напускането на Кунева от Нова година не създава проблем за кабинета от структурна гледна точка, тъй като Народното събрание гласува първо структура на правителството, в която няма Министерство по европейските въпроси, а след това и поименен състав, където вече Кунева е включена като министър по европейските въпроси, припомни премиерът.

Тази номинация не е направена, за да не създава повод за преструктуриране на правителството, категоричен беше Станишев, който подчерта, че предстои да бъде обсъдена много внимателно организацията на работата с европейските институции.

"България ще трябва буквално ежедневно да изпраща наши позиции, да ги изразява пред европейските институции на различни нива и това ще изисква много стегната организация и координация. Конкретните механизми ще бъдат обсъдени допълнително", заяви премиерът.

Кандидат за съдия в Съда на Европейските общности е Александър Арабаджиев.

Той получава юридическо образование в СУ "Св. Климент Охридски" през 1972 г. Понастоящем е народен представител, член на постоянните комисии по правни въпроси и по правата на човека и вероизповеданията, член е на временната комисия за промени в конституцията, наблюдател е в Европейския парламент и член на постоянната делегация на Народното събрание към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

От 1986 г. до 1991 г. е съдия във Върховния съд. През 1991 г. е избран от съдебната квота при създаването на Конституционния съд.

От 1997 г. до 1999 г. е член на Европейската комисия по правата на човека в Страсбург. От 2001 г. до 2005 г. е народен представител в 39-ото Народно събрание. От 2002 г. до 2003 г. е участник в Европейския конвент за бъдещето на Европа в качеството си на заместник-председател на Народното събрание.

За съдия в Европейския първоинстанционен съд е номиниран Теодор Чипев.

Той става доктор по право на СУ "Св. Климент Охридски" през 1977 г. От 1991 г. до 1994 г. работи като съдия в Конституционния съд. От октомври 1994 г. до януари 1995 г. е министър на правосъдието.

От 1988 г. досега е арбитър в Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата. Преподава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и в Нов български университет.

За член на Сметната палата е предложена кандидатурата на Надежда Сандолова.

Тя е магистър по планиране, управление и баланс от УНСС. Един от създателите е на Сметната палата, в която работи до 2005 г. В момента е член на одиторския съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа.

Има специализации по банково дело, финансово управление и специфични функции на централните банки.

Предложени са и 12 членове на Европейския икономически и социален комитет, номинациите на които са обсъдени с българския Икономически и социален съвет (ИСС).

Това са: председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев, заместник-председателят на Икономическата комисия към Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане" Любомир Хаджийски, изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Адриана Тошева, изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Милена Ангелова, председателят и заместник-председателят на КНСБ Желязко Христов и Пламен Димитров, вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и Веселин Митов - завеждащ отдел "Международна политика" в КТ "Подкрепа", членът на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива проф. Нансен Бехар, представителите на Националния съвет на и за хората с увреждания Пламен Захариев, на Демократичния съюз на жените Донка Соколова и на Българската асоциация на фермерите Людмила Тодорова.

Възприетият подход е умерено представяне на гражданското общество, синдикатите и работодателските организации.

За Комитета на регионите има 12 кандидатури на хора с богат опит в местната власт, каза премиерът. Заместниците им също са 12.

В този орган на ЕС България ще бъде представлявана от: кмета на Търговище и председател на УС на НСОРБ Красимир Мирев, кмета на Шумен Веселин Златев, кмета на Добрич Детелина Николова, кмета на Кърджали Хасан Азис, кмета на Перник Антоанета Георгиева, кмета на Габрово Богомил Белчев, председателя на Столичния общински съвет Владимир Кисьов, кмета на Бургас Йоан Костадинов, кмета на Сливен Йордан Лечков, кмета на Твърдица Катя Дойчева, кмета на Варна Кирил Йорданов, кмета на Кубрат Ремзи Юсеинов.

За заместващи членове са определени: кметът на Гоце Делчев Владимир Москов, кметът на община Троян Дилян Енкин, кметът на Монтана Златко Живков, кметът на Мездра Иван Аспарухов, председателят на Общинския съвет на Пещера Анастасия Младенова, кметът на Дулово Митхат Табаков, кметът на Кирково Шукран Идриз, общинският съветник от Добрич Лъчезар Росенов, кметът на община Плевен Найден Зеленогорски, кметът на Горна Оряховица Никола Колев, кметът на Симеоновград Румяна Бозукова и кметът на Свищов Станислав Благов.

Подходът на номинациите не е стъпвал на политически квоти или критерии или на разделение на влияние между партиите от коалицията, заяви Станишев.

Мисля, че това е естественият европейски подход, когато номинираме представителите на страната, добави той.

По думите му решенията за българските кандидатури са взети след консултации в рамките на правителството, различни институции и професионални кръгове, за да се постигнат най-добрите номинации, убедителни както за българското общество, така и за европейските партньори.

Предлагаме

кандидатури, които са максимално убедителни

които имат свой значителен принос, авторитет, лични заслуги за европейската интеграция на България и които ще могат още от самото начало на своята работа в институциите да влязат с летящ старт и ефективно да упражняват своите задължения, тъй като е много важно по какъв начин ще се утвърдят представителите на България и какъв образ на страната ще изградят те, посочи Станишев.

Заместник-председателят на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в Европарламента Ханес Свобода

похвали Кунева и остро разкритикува румънската номинация на Варужан Восганян

Австриецът определи Кунева като ангажиран и много опитен професионалист. Восганян обаче няма европейски профил, заяви Свобода.

Той добави, че по време на изслушването на кандидатите пред ЕП, което евродепутатът очаква в края на ноември, няма да има предубеждения, но румънецът ще трябва да отговори на някои критични въпроса.

Нуждаем се от безупречни личности, които застават напълно зад европейските ценности, каза Свобода и припомни, че Восганян е станал известен покрай учредяването на крайно дясната партия Съюз на десните сили и тесните му връзки с един от най-съмнителните румънски бизнесмени - Сорин Овидиу Вънту.

Меглена Кунева е безспорният най-подходящ кандидат за български еврокомисар

показват резултатите експресно национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено между 24 и 26 октомври.

Според 56% от анкетираните Кунева е най-подходяща за български еврокомисар. Тя получава одобрението на над 60% от хората в активна трудова възраст и жителите на областни центрове.

Министърката по европейските въпроси е подкрепена от 92% от симпатизантите на НДСВ, 68% от симпатизантите на СДС и ГЕРБ и 61% от симпатизантите на БСП, сочат данните на НЦИОМ, цитирани от БТА.

Сред хората с леви убеждения одобрението за кандидатурата на Кунева е три пъти по-високо от това за Ирина Бокова.

Другите посочени имена на кандидати за поста, които събират над един процент, са Ирина Бокова - 10%, Филип Димитров - 6%, Юнал Лютфи - 5% и Меглена Плугчиева - 4%.