След успеха на миналогодишния първи концерт с филмова музика, дирижиран от шефа на филхармонията в Лас Вегас Харолд Уелър, на поканата този път откликнаха Марко Теца (диригент и солист), Валя Дервенска (соло цигулка), Елена Павлова (соло вокал) заедно с оркестъра на "Класик ФМ радио" (ClassicFMSofia.com) и Мирко Скипилити (аранжименти).
Програмата включва произведения от: Енио Мориконе и Андреа Мориконе ("Ново кино "Парадизо" - сюита), Хенри Манчини ("Розовата пантера" - сюита), Стенли Майерс ("Каватина" от "Ловецът на елени"), Майкъл Ниймън ("Пианото" - сюита), Джон Уилямс ("Списъкът на Шиндлер" - сюита), Енио Мориконе (Западна сюита от "За няколко долара повече", "За един пробит долар" и "Имало едно време на Запад"), Хенри Манчини ("Лунна река" от "Закуска в Тифани"); Енио Мориконе и Джоузеф М. Лакайе ("Имало едно време в Америка" - сюита).
Историята припомня:
Днес филмовата индустрия разполага с големи екрани, големи звезди и хубав звук. През първите години на нямото кино музиката е била неотменна част в киносалоните. Понякога оркестър на живо е изпълнявал специално композирани партитури или пианист е свирил по памет музикални пиеси, като се е опитвал да бъде в крак с действието на екрана, в някои случаи чрез инструмент са се наподобявали различни шумови ефекти.
С времето поколения композитори, израснали с киното, създадоха школа, в която картинността на звука и мелодията, тембърът или акордът са съобразени с филмовата ситуация.
Днес най-добрите композитори поделят славата си поравно с филмовите режисьори, а концертните зали в целия свят пресъздават великолепните звучене на филмовата музика.
Светът на киното познава много примери за дългогодишни и плодотворни партньорства между режисьор и композитор: Айзенщайн и Прокофиев, Хичкок и Херман, Фелини и Рота, Леоне и Мориконе, Спилбърг и Уилямс.
Известни композитори на филмова музика:
Енио Мориконе (1928 г.) завършва тромпет в консерваторията "Санта Чечилия" в Рим. Прочува се с аранжименти на песни и през 1964 г. режисьорът Серджо Леоне го кани да напише музиката към филма "За няколко долара повече".
Композицията е авангардна за времето си (в партитурата са включени електрическа китара, хармоника, камбани, еврейска арфа) и оставя революционен отпечатък в уестърните.
След този успех Мориконе започва да композира към различни филмови жанрове - комедия, драма, трилър. С творчеството си придобива световно признание.
За "Имало едно време в Америка" (1984 г.) Серджо Леоне коментира, че "... музиката на Мориконе кара героите от филма да оживеят". Композицията към този филм придава вътрешно измерение на образите с изключителна поезия на чувства, спомени и носталгия.
В "Ново кино Парадизо" (1988 г.) на режисьора Джузепе Торнаторе, Мориконе (баща и син) навлизат още по-дълбоко в значимостта на солиращата мелодия. Тук инструментите са сбор от характери, всеки от който разказва своята история.
Енио Мориконе е автор на музиката на над 400 филма и е носител на множество награди.
При Хенри Манчини (1924-1994 г.) тайната на успеха е проста - пише музика с приятни и лесно запомнящи се мелодии. Първоначално създава аранжименти за оркестъра на Бени Гудман, а след като завършва "Джулиърд скул", работи като пианист в групата на Винсънт Лопес и в оркестъра на Глен Милър. Създал е музиката към 100 филма.
През 1961 г. заедно с текстописеца Джони Мърсър композират песента "Лунна река" - прочут "коментар" на любовната история между Одри Хепбърн и Джордж Пепърд във филма "Закуска в Тифани" на Блейк Едуардс.
Музиката получава "Оскар", а през 1962 г. Манчини повтаря успеха с песен към филма "Дни на вино и рози". Следват инструменталните партитури към филмите "Хатари" и "Розовата пантера" (1964 г.). Тук композиторът използва мелодии с джазов оттенък и ритъм, за да опише характерите на Пинко и инспектор Клузо.
Хенри Манчини създава музика към комедии, драми, мюзикъли, често експериментира с необичайни инструменти: цимбал, цитра, австралийски ударни инструменти. Записва над 40 албума, печели 20 награди "Грами", носител е на четири награди "Оскар".
За композитора Стенли Майърс (1930-1993 г.) се знае твърде малко, макар че името му се споменава в няколко книги и записи от миналото. Автор е на музиката на над 100 филма.
Известно е, че Майърс е написал пиесата "Каватина", чиято мелодия по-късно е включена в музиката към филма "Ловецът на елени".
Майкъл Ниймън (1944 г.) завършва Кралската музикална академия в Лондон при Алън Буш и Торстън Дарт. Специализира английски барок.
От 1964 до 1976 г. работи като музикален критик. В своя статия за първи път споменава термина "минимализъм". През 1974 г. издава книгата за експериментална музика "За Кейдж и отвъд".
През 1976 г. за постановките на Карло Голдони пише аранжименти на популярни венециански песни от 18-и век. От 1976 до 1991 г. създава музиката към филмите на режисьора Питър Гринауей.
Първият му голям успех е през 1982 г. с музиката към филма "Договорът на Драутман". Следва "Чудната страна", "Пианото", "Гатака", "Краят на аферата".
Като представител на минимализма Ниймън използва минимални мелодични движения, статични акорди и орнаментика. Музиката към филма "Пианото" (1993 г.) изразява своеобразен покой на увличащи тембри.
Композиторът създава свой състав, носещ неговото име. Има творби за симфоничен оркестър, хор без съпровод, струнен квартет, балет, музика за барокови оркестри, пише операта "Facing Goya".
В Рим бе организиран тридневен фестивал посветен на творчеството на Наймън.
Джон Уилямс (1932 г.) е един от най-популярните и успешни американски композитори на нашето време. Той е най-номинираният автор на филмова музика (38 пъти). Носител е на пет награди "Оскар", 17 награди "Грами", три "Златен глобус", две "Еми" и пет награди на Британската академия.
Джон Уилямс е композирал за над 80 филма, между които са поредицата "Междузвездни войни", трилогията "Индиана Джоунс", "Извънземното", "Джурасик парк", "Роден на 4 юли", "Изгубеният свят", сериите "Хари Потър".
В "Списъкът на Шиндлер" (1993 г.) Уилямс използва цигулката (традиционен еврейски инструмент) като основен тембър. Мелодията изразяваща песимизъм и меланхолия е в унисон с главните герои.
Карл Дженкинс (1944 г.) е представител на т.нар. "уърлд мюзик". Завършва Кралската музикална академия в Лондон, а по време на следването си се интересува от джаз, което по-късно ще повлияе в творбите му. Печели награди като джаз обоист на фестивала в Монтрьо.
Дълги години пише музика за тв реклами. Придобива световна известност с проекта си "Адиемус" - формация от дамски хоров ансамбъл и симфоничен оркестър с който реализира пет компактдиска.
Създава различни творби по поръчка на Кралския балет, за оркестъра "Сейнт Мартин ин дъ фийлдс", "Песни за рая" (по поръчка на Би Би Си-Уелс), песни за сопраното Лесли Гарет и баритона Брин Терфел.
Творбата "Паладио" за струнен оркестър (1992-1995) принадлежи към жанра кончерто гроссо. Английското списание "Класик ФМ" обрисува Карл Дженкинс като "композитор, който не познава граници - музикални, комерсиални, географски и културни. Начинът му на мислене и композиране е в унисон с духа на времето".
Информацията от интернет, английското списание "Класик ФМ" и др. източници е събрана и обработена от Милена Яцино, редакторка и водеща на "Портрети" в "Класик ФМ радио"
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!