"Капитал": Пет медийни тенденции на 2008

Годината на интернет...

...все още не е дошла. Но през изминаващата 2008 г. и идващата 2009 г. се видя ясно неизбежното - онлайн медиите стават все по-важни за хората в България.

Най-пресният пример за това беше реакцията на хората след земетресението, което стресна софиянци на 15 ноември. Бавната реакция на традиционните медии, както и на властите, изстреля уплашените столичани онлайн.

"Дневник" (който заедно с "Капитал" се издава от "Икономедиа" АД) реагира бързо, пускайки новина в сайта си. Минути по-късно коментарите вече бяха десетки, а благодарение на възможностите на онлайн публикациите, информацията продължи да се обновява и така се превърна в един от стабилните източници на информация в тази нестабилна софийска вечер.

Освен с бърза реакция онлайн медиите тази година показаха и способност да ядосват враговете си. Главният редактор на frognews.bg Огнян Стефанов бе пребит след серия публикации (в друг сайт) за връзки между политици, барети и бизнесмени.

Една от най-големите традиционни медии в България - bTV, направи широка крачка, като започна да пуска новини онлайн, както и почти пълен архив на предаванията си.

Още по-напред отиде създадената през тази година re:tv (един от създателите й е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев), която заедно със старта си започна да излъчва програмата си на живо онлайн.

Всичко това има своето обяснение. През последните три години ръстът на достъпа до интернет от плавен се превърна в бурен. По данни на Националния статистически институт в началото на 2004 г. 18.1% от населението е имало достъп до интернет.

През първото тримесечие на 2007 г. числото достига 33.7% - почти двойно увеличение в рамките на три години. Данните на НСИ за 2008 г. не са готови, но за сравнение могат да се използват тези, събирани от internetworldstats.com, според които през 2007 г. 2 млн. българи са браузвали онлайн, докато към март 2008 г. те вече са 4 млн., или 55% от населението на страната.

Истините на лъжливото овчарче

Ако сте любители на теориите на конспирацията, ето ви задачка. Каква е връзката между скандалния директор на "Топлофикация " Валентин Димитров, аферата със сръбския наркотрафикант Будимир Куйович, уволнението на журналиста от Нова тв Георги Коритаров и данъчните злоупотреби на бизнесмена Христо Ковачки?

Възможните отговори може би са повече от един, но един от тях е, че всички тези скандали, разтърсили основите на държавата през изминалата година, тръгнаха от страниците на жълтата преса.

Досега българските таблоиди се отличаваха с няколко характеристики, типични за нашите географски ширини - ровене в мръсното бельо на десетина популярни личности от шоубизнеса, "откриването" на нелечими болести у същите и пет съвета как можете да развалите черна магия.

Жълтата преса в България започна с компромати, съчинени истории и откровени лъжи. Този й период обаче, изглежда, поприключи и няколко фактора издават това: разшириха много своята аудитория, започнаха да добиват финансов ресурс и привлякоха рекламодатели, разкриха собствеността и адресите си, авторите им излязоха от анонимност. Започнаха да генерират политически скандали и да разобличават героите от подземния свят.

Издателите на най-тиражния седмичен жълт вестник - "Уикенд", Мартин Радославов и Недялко Недялков заявяват амбиции да привличат към изданието все повече стойностни автори и да печелят доверието на читателите си, като дават отговори на наболели обществени проблеми.

"Това е процес на натрупване, твърди Радославов, безкрайното забавление, щракане с пръсти и гледане на риалити формати приключва в един момент и хората започват да си задават въпроси - защо живеят толкова бедно, след като България е член на ЕС, или защо няма разкриваемост на убийствата.

Именно така започнахме поредицата "BG олигарси", в която представяме богатите хора, които не могат да дадат отговор на въпроса защо са толкова богати", обръща внимание той.

Това, разбира се, не означава, че жълтата преса е изоставила напълно неетичните журналистически практики, но може да се окаже, че границата, която разделя непроверените слухове, които тиражира тя, и "истините", които публикуват мейнстрийм изданията, е незабележима.

Безплатни градски истории

2008 беше динамична година за вестникарския пазар в България, белязана не само от промени в собствеността на вестниците, но и от появата на напълно нова пазарна ниша в сектора - тази на безплатните вестници.

Началото беше поставено на 1 септември със старта на всекидневника "19 минути", издаван от "Бал Медиа" АД, но скоро сегментът даде заявка да се превърне в зона на силна конкуренция за аудитория и рекламодатели.

Последваха седмичникът с по-тясна целева публика "За Люлин" и безплатният проект на "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Дневник") "Градски вестник".

В медийните среди се говореше, че "Вестникарска група България" също проявява интерес към нишата на безплатните издания, но от ръководството на компанията не потвърдиха информацията.

Наскоро тръгна рекламата на безплатния проект "Новините днес", зад който стои бившият издател на вестниците "Монитор" и "Телеграф" Петьо Блъсков. По-интересното обаче е, че той няма да развива изданието, а го е обявил за продажба, като според обявата всекидневникът вече има осигурени екип, производство, логистика и дистрибуция.

Бизнесът с безплатни издания се цели в онези 800 хил. души в София, които според статистиките не си купуват всекидневници. По-всичко личи, че идващата година ще бъде още-по динамична откъм събития и нови играчи на този пазар.

Така например в Западна Европа сегментът на безплатните вестници не само е познат от години, но е и един от най-печелившите. Пазарът с най-много приходи от реклама в безплатните издания е Великобритания с 2.17 млрд. долара. На второ място е Франция - 1.64 млрд. долара, а Швеция е трета с 244 млн. долара рекламни приходи в полза на безплатните вестници.

А в доклада на Световната асоциация на вестниците (WAN) за 2008 г. се констатира, че безплатните издания "са повече, по-добри и по-успешни от всякога".

Списанията атакуват

Освен че се обогатява с нови и нови марки, секторът се формира и като най-конкурентния в пазара на печатни издания - списанията вече са водещи при генерирането на големи рекламни приходи.

Тази тенденция e видима още от 2007 г. , когато месечните списания станаха основният двигател на растеж на пазара. А през първата половина на 2008 г. почти изравняват пазарния дял на всекидневниците - съответно 37% за списанията срещу 38% по данни на TNS/TV Plan.

Секторът продължи да е силно конкурентен и през 2008 г. "Санома Блясък България" дадоха старт на модното списание Harpers Bazaar през октомври. Издателството все още не се е отказало догодина да издаде мъжкото списание Esquire.

Друга голяма издателска група - QM, заложи на едно от световните списания за архитектура и дизайн, Abitare. То се позиционира в нишата на b2b (business to business) изданията и също излезе през октомври.

По-рано през годината издателството заложи на една рискова ниша, каквато е тази на списанията за култура и дебат с L'Europeo. Догодина QM са амбицирани да стъпят на пазара с изданието за пътувания с Dove, и то въпреки кризата.

Конкурентите им от Attica Media заложиха на списанието за обзавеждане и архитектура Casaviva, което е в пряка конкуренция с издаваното от QM - Bravacasa.

Издателите на "Ева" ("Агенция Ева" - доскоро 80% собственост на "Антена България"), за които се коментираше, че са се договорили с френските издатели до март догодина да издадат едно от силните женски издания - Marie Claire, са замразили проекта си засега. Тази информация обаче няма официално потвърждение.

През ноември дойде последната голяма новина, когато стана ясно, че гръцката медийна компания Liberis Publications ще издава в България две от най-силните марки в портфолиото си - GQ и Glamour съвместно с бизнесмена Спас Русев.

Телевизионна промяна

След близо десет години мирно съществуване тв пазарът се разтресе и преструктурира почти из основи.

В разстояние на часове през горещия август две от четирите национални телевизии - Нова тв и TV2, смениха собствениците си. Това се случи само две седмици след като стана ясно, че лидерът на пазара - bTV, също се продава.

Сделката за bTV обаче падна жертва на финансовата криза. Нова тв все пак успя да се продаде на шведската Modern Times Group за рекордната сума от 620 млн. евро, а ТV2 бе придобита от базираната в САЩ Central European Media Enterprices (СМЕ), която купи 80% от контролираната от Красимир Гергов телевизия за внушителните 110 млн. евро.

В сделката влизат още и кабелният канал "Ринг тв", една софийска ефирна честота и радиостанцията "Мила".

Изненадата след обявяването на покупката бе огромна, защото едва ли някой е предполагал, че каналът, който само преди година беше сглобен от 27 регионални честоти, може да струва повече от годишния пазар на тв реклама в страната.

Така се формираха два основни играча, които ще се борят за рекламни бюджети, поне докато тръгне цифровизацията на ефира. Това са MTG с Нова тв и каналите от групата на "Диема" срещу bTV, към която са нишовите канали GTV, Fox Life и Fox Crime.

Ако преди само bTV се развиваше като пакет от телевизии и беше лесно да заложи на т.нар. крос рекламиране, сега основният им конкурент Нова тв ще е в по-изгодна позиция с прилежащите й тв канали.

Повишаващата се конкуренция плюс раздвижването на продуцентския пазар, появило се основно след излизането на Нико Тупарев от SIA Advertising, говорят, че 2009 г. ще бъде интересна. Освен ако и тв продукцията не падне жертва на финансовата криза.