Майкъл Кори Дейвис: Бях предопределен да направя 'Открадната светлина'

Ф илмът "Открадната светлина" на фондация "Фейс ту фейс" (FaceToFace.bg) е включен в образователните и превантивни програми на сдружението за борба с детската и насилствената проституция.

За работата по него разказва режисьорът - американският актьор Майкъл Кори Дейвис (MichaelCoryDavis.com).

- Вие сте сценарист, режисьор и продуцент на филма "Открадната светлина". Как успяхте да превърнете една от идеите си в реалност?
- Справих се с помощта на толкова много българи, които приеха, действаха и ми помогнаха да завърша този проект, сякаш бе техен собствен. Винаги съм казвал, че един филм не е по-различен от човешкото тяло - има важни органи, които съществуват благодарение на по-малките, но не по-маловажни органи, които не се забелязват на пръв поглед.

Имам предвид, че ако "Фейс ту фейс" не бяха разкрили тази история пред мен и ако я нямаше готовността им да помогнат да заснемем филма, нямаше да ги има и "МТел", които да спонсорират снимките.

Ако не бяха "ТопФорм студио", нямаше да работим с такъв невероятен екип и екипировка, с които снимахме с такава лекота.

Ако не бяха приятелите ми, с които съм работил и друг път тук, в България, ако не бяха хората, които вярваха в мен и тази история, всичките ми идеи и мечти не биха били реалност сега.

Така че "моят" проект е осъществен благодарение на хората, които избраха да ми вярват.

Филмът принадлежи на всеки, който с усилената си работа и отдаденост допринесе за развитието му от идея до реалност.

- Каква е причината, която ви накара да създадете точно такъв филм?
- Преди всичко смятам, че бях предопределен или избран да го направя. Искрено вярвам, че тази история е трябвало първо да намери място в моето сърце и ум на артист, за да може след това да достигне сърцата и душите на останалите хора.

Когато научих повече за това българско момиче, бях разтърсен. Знаех, че това трябва да е нещо, което ще видят милиони - това е и причината да застана много повече зад този проект, отколкото зад всеки друг.

Фактът, че някой може да преживее всичко това, особено в такава крехка възраст, е особено стряскащ.

Ако тази история не ме бе трогнала, никога не бих я написал. Ето така работя аз като творец - търся вдъхновение и понякога, както в този случай, историята ме намира сама.

Надявам се само, което и да е това момиче, да е здраво и щастливо сега и да може да види, че злощастното й минало може да послужи за начало на нова вълна от осъзнаване и превенция там, където е засегнат проблемът със сексробството.

- Защо точно в България решихте да създадете и покажете този филм?
- Филмът трябва да бъде прожектиран точно в България, защото това е истинската история на българско момиче (не че същото не се случва по целия свят), и защото точно тук в София се запознах с този проблем на Балканите.

Вярвам, че българите искат да решат наболелите си въпроси, но може би не знаят как или откъде да започнат.

Видях колко много българи се включиха да помагат в този проект и се надявам, че след това хората тук ще се концентрират върху проблемите на обществото си.

Още повече че забавлявайки другите, можем да покажем доброто, лошото и грозното, което се случва в тази красива страна, и да накараме хората се мотивират, да ценят и да се посветят на тези аспекти от живота на обществото им, които имат нужда от тях.

- Трудно ли ви беше на снимачната площадка с екип, съставен изцяло от българи?
- Не ми беше трудно да работя с изцяло български екип. Имам предвид, че след като вече от доста време живея в София и създадох много приятелства - с много млади, с много стари и с хора в средната възраст.

Въпреки че не говоря езика (все още), разбирам достатъчно, за да мога да се смея на шегите и да мога да изразявам мислите си разбираемо за околните. Трябва да се има предвид и че с повечето от екипа бях работил по американските продукции, които снимахме тук.

Наистина имах много талантлив екип. Никога не се почувствах изолиран заради това, че бях единственият американец на снимачната площадка... всъщност исках да работя само с българи в повечето време. Имам предвид, че ако работех по проект за състоянието на чернокожите в Щатите, щях да наема екип определено състоящ се от чернокожи.

Когато става въпрос за филм на социална тема, бих предпочел да работя с хора, които по някакъв начин са обвързани с нея и искат да бъдат в помощ.

Беше важно екипът да ме разбира и да споделят с мен мненията и вижданията си по проекта.

Актьорите, с които работих, изцяло допълваха представата ми за този филм и всеки от тях беше малко или повече свързан с представения в него проблем.

Те раздадоха целия си талант пред камерата. Имаше множество репетиции, но най-тежко беше с актьорите - езикът не беше проблем, важното беше да могат да почувстват сцената, не просто да я изиграят.

Тук всеки от нас имаше вина. Казах им: "Вие всичките изглеждате прекалено добри, за да изиграете лошите, и аз няма да позволя това."

Обикнах ги и мисля, че всеки един даде всичко от себе си за този проект, благодаря им за тяхната отдаденост и талант. Атмосферата беше чудесна, всички се разбирахме.

- Какви спомени останаха у вас след приключване на снимките?
- Никога няма да забравя чувството за хумор на Максим Генчев, който изигра Иван, усилената работа на Гергана, която изигра Виолета, лоялността и желанието на целия екип за работа и уважението помежду им.

Това е моят втори проект като режисьор и със сигурност най-запомнящият се филм в цялата ми кариера. Ще го помня като моята "сбъдната мечта".

За него ще си спомням, когато имам напрегнат ден или когато съм несигурен в себе си, или имам нужда от усмивка.

България и българите се превърнаха в много специална част от мен още от първия ден, в който пристигнах през 2003-та, а сега сърцето ми е изпълнено и с възхищение.

- Какъв мислите, че ще е ефектът от този филм върху обществото?
- Това е лесно, само вижте ефекта от сценария... над 50 души се включиха, една организация, голяма корпорация, за да помагат, което означава, че вече готов, филмът ще привлече все повече и повече хора, асоциации и организации в помощ на тези момичета в нужда.