'ФАЦ' за България: Спътник в нова орбита

"Спътник в нова орбита" - под това заглавие германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) помества поредната обширна статия за страната ни.

Автор е публицистът Михаел Мартенс, който описва едно странно смесено предприятие, две убийства и българския път към Запада.

Българската редакция на радио "Дойче веле" (DWelle.de/bulgarian), която неотдавна разказа за един интересен пътепис от същото издание, представя основните моменти и от новия материал във "ФАЦ":

"В България руснаците могат да се чувстват почти като у дома си. За разлика от други бивши сателити на Съветския съюз в България почти няма антируски чувства, което се дължи и на благодарността за ролята на Русия при цар Александър Втори за освобождаване на страната от турско господство. Паметникът на цар Освободител в София надживя дори десетилетията на Живковия комунизъм.

В Съветския съюз България често биваше наричана полушеговито "16-ата съветска република". Когато след рухването на комунизма и най-преданият сателит на Москва стана независима държава, на първо време специалните руско-български връзки се запазиха.

Първите правителства в София след промяната при прякото или косвено участие на посткомунистическата Българска социалистическа партия продължиха да поддържат голяма близост с Москва. След като обаче през 90-те години постепенно започна да се откроява мнозинство в полза на българския курс към НАТО и ЕС, Русия се опита да използва енергийната зависимост на България като средство за натиск, за да предотврати приобщаването на страната към Запада.

Това средство изглеждаше, че може да изпълни набелязаната цел. От 70-те години насам България разполага с оборудвана със съветска техника атомна електроцентрала, страната е наистина износител на енергия, но иска да прерасне в енергиен център на Балканите. 1/5 от българските енергийни нужди обаче се покриват чрез руски природен газ.

Сделката за руския природен газ се превърна в средата на 90-те години в истинско стопанско криминале. След като през 1994 година Москва и София подписаха споразумение за сътрудничество в енергийния сектор, на следващата година бе създадена фирмата "Топенерджи", която като уж посредник в бизнеса с природния газ и чрез руския монополист "Газпром" официално подлежеше само до 50% на руски контрол.

От българска страна, наред с държавната фирма "Булгаргаз", участваше също и частният стопански конгломерат на бившия състезател по борба и човек на тайните служби Илия Павлов. Чрез различни участия в "Мултигруп" руската страна успяваше да дърпа конците в този съмнителен джойнт-венчър.

Едва когато през 1997 г. на власт дойде твърдият антикомунистически министър-председател Иван Костов, който в консервативните кръгове в България минава и до днес за единствения истински реформатор след промяната, старите кланове попаднаха под натиск. Костов настояваше "Газпром" и "Булгаргаз" да водят преки преговори без участието на "Топенерджи".

Това че при покера за природния газ се играеше с големи мизи, показват преди всичко две от убийствата, свързани с цялата тази афера. Бившият български министър-председател, роденият през 1938 г. в Москва Андрей Луканов, бе член на управителния съвет на "Топенерджи" и минаваше за човек на Русия. Той бе убит в София през октомври 1996 г.

През март 2003-та шефът на "Мултигруп" Илия Павлов също стана жертва на поръчково убийство, след като един ден преди това бе дал показания за неизяснения и до днес "случай Луканов".

Въпреки енергийната зависимост на България, позицията на Москва не е неуязвима, както констатира още преди години българският политолог Борислав Ванков в студия за българско-руските отношения. В студията се посочва, че руските доставки на природен газ за Турция, Гърция и Македония минават през България и че е невъзможно този маршрут да бъде променен.

Така че всеки опит на "Газпром" чрез евентуално спиране на доставките да принуди България да падне на колене ще означава за Русия загуба на пазара в гореспоменатите три държави - нещо, което руската страна едва ли ще рискува.

Факт е, че България и Русия постигнаха с Гърция споразумение за строежа на петролопровод от Бургас до гръцкия пристанищен град Александруполис. Проектът, който се обсъжда още от началото на 90-те години, би имал за Русия предимството, че тогава няма да е толкова силно зависима от скъпия и бавен транспорт с танкери през Босфора и Дарданелите, а България би имала още един коз в играта с Русия.