Победител без портфейл

Докато се брояха гласовете в неделя вечер, някъде в телевизионните студиа се роди тезата, че в България изборите се печелят от този, който не е участвал на предишните.

За да стигне до власт­та, Бойко Борисов, който през 2005 г. спечели София, а онзи ден поведе във вота за европарламент, ще трябва да участва и на следващите.

Европейските изборите сбъднаха най-лошите сценарии за повечето от участ­ниците в тях. Големият губещ се оказа управляващата БСП. Зад втората й позиция в крайното класиране се крие три пъти по-слаб резултат в сравнение с парламентарните избори преди по-малко от две години, когато червените избиратели бяха над милион.

НДСВ, втората по големина парламентарна сила, очаквано инкасира загуба от 600 хиляди гласа. По-големият резил обаче е, че "европейското лице на България" постигна най-висок резултат в Перник и Монтана - градове, в които търговията с гласове далече не е само слух.

Мандатоносителят Доган за една нощ живя като първа политическа сила, а социологическата грешка за кратко го материализира в "проклятието" на все по-националистическа България.

Волен Сидеров видя, че "Атака" има таван, който не може да бъде преодолян.

А фиаското на десните партии почти не предизвика коментар освен загрижеността на Доган, който повтори, че готов да "акушира на десницата".

На пръв поглед щастливият победител трябва да е Бойко Борисов. Едва ли обаче с 400-те си хиляди гласа столичният кмет може веднага да претендира, че е реална заплаха за статуквото. Още повече че преднината му пред левицата (5 хиляди избиратели) е по-скоро символична, отколкото реална.

И все пак изборите промениха

Политическите реалности

Първо, ремонтът на кабинета изглежда вече въпрос на време. Вотът много ясно показа, че единственият, който не бере (поне изборни) негативи от власт­та, е Ахмед Доган и че коалиционните му партньори ще трябват да предприемат действия, ако искат да спасят позициите си.

Второ, ГЕРБ стана фактор с доказан размер и пропорции в сравнение с останалите играчи на терена. А признанието му от европейската десница се случи едновременно с обявяването на изборния му резултат.

И трето, БСП изпадна в доста неудобната позиция да бъде подпирана отдолу от непрестижен коалиционен партньор като Доган, а отгоре - от фокусираната към властта формация на Борисов. Това със сигурност предвещава един нелек вътрешнопартиен разговор за потенциалните партньорства и бъдещия път на социалистическата партия, който нищо чудно да завърши с логистичната подкрепа на президента Георги Първанов.

"Първото, от което се нуждаем, е дискусия по политиката", каза в нощта на изборите Сергей Станишев, като се застрахова специално, че съставът на кабинета е функция на парламентарното мнозинство. "Всяка партия ще направи своя анализ и на базата на това ще преценим какво правим оттук нататък", коментира Станишев.

Послания в същия дух дойдоха и другите двама коалиционни партньори. Признал притеснението да се окаже първа политическа сила, Доган показа, че ще "пази мярката" и няма да поиска разширяване на властта на ДПС: "Формулата 8-5-3 е много стабилна и ДПС ще я изпълнява докрай."

В характерния си стил Сакскобургготски препоръча "да се гледа по един спокоен начин на действителността" и да не се избързва с темата за разпад на коалицията.

Десетте евродепутати, които управляващите спечелиха, бяха посочени като успех, макар и разминаващ се с първоначалните очаквания за поне 12 представители в Европейския парламент. В предстоящите министерски промени обаче като че ли вече никой не се съмнява.

"Моите спомени показват, че като се изключат служебните правителства, всички други български правителства по някакъв начин са се усъвършенствали и са правили ремонти", каза зам.-председателят на БСП Ивелин Николов на другия ден след изборите пред bTV.

Готовност за работа в променени условия демонстрира и вицепремиерът Ивайло Калфин, който коментира пред БНТ, че правителството като политика, и партиите, които участват в него, трябва да си вземат сериозна поука и действително да променят доста това, което правят, и начина, по който действително вземат решения.

Резултатът от вота показа и още една важна тенденция, а именно, че за момента всеки от партньорите в управлението може да е по-скоро спокоен, тъй като алтернативните

Властови комбинации

не изглеждат по-привлекателни от настоящата тройна коалиция. Европейските избори наистина легитимираха ГЕРБ като опозиция, но ако иска да управлява, Борисов ще трябва да изработи доста по-сериозна подкрепа от избирателите.

Разпределението от тези избори, макар и спекулативно пренесено във въображаем български парламент, показва само две възможни управ­ленски комбинации (ако приемем, че Борисов не би управлявал с Доган, БСП - с "Атака", и т.н.) - ГЕРБ, БСП, НДСВ и сегашната БСП, ДПС, НДСВ - и двете с по-тънко и нестабилно мнозинство от това в момента.

Може би затова и заканите на Бойко Борисов за курс към предсрочни избори не звучаха особено автентично. "Предсрочни избори ще има въпреки категоричната заявка на тройната коалиция, че няма да има. И те ще дойдат не защото ние ще ги предизвикаме, те сами ще си ги направят - със скандалите и корупцията, в която са замесени", заяви софийският кмет пред БНТ в сутринта, в която ЦИК обяви, че неговата партия е победител във вота.

Няколко часа по-късно лидерът на ГЕРБ направи още една стъпка напред, като конкретизира, че предсрочните избори щели да дойдат заедно с местните наесен.

Борисов обаче не пропусна обичайния си реверанс към социалистите и отново спомена президента Георги Първанов и историка Божидар Димит­ров като хора, "които не искат партията им и държавата да се сринат, защото после не 8, а 18 години няма да дойдат на власт".

Дори и за момента избег­нала предсрочни избори, управляващата коалиция вече ще е подложена на много по-силни вътрешни кризи с източник най-голямата партия в нея - БСП.

Постоянните политически заигравания на столичния кмет с части от левицата определено създават допълнително напрежение в нея. Затова и най-вероятно една от темите в "дискусията по политика", за която говори Станишев, ще е свързана и с отношението към Бойко Борисов.

В нощта на изборите лидерът на БСП, който винаги е критикувал столичния кмет по линия на популизма, коментира: "Налице е нова, достатъчно силна опозиционна партия - ГЕРБ, която съчетава разнообразни послания." Станишев призна ГЕРБ обаче само отчасти.

"Ако се смята, че резултатите на ГЕРБ са достатъчно основание за претенция за водеща политическа сила, това е далеч от реалността - около 500 хиляди гласа от близо 6.5 милиона избиратели не е достатъчно за това, каза премиерът.

Той обаче не е забравил посланието на Борисов, че би работил с БСП, ако е водена от други хора, и е нормално да остане ревнив и подозрителен към напоследък често разиграваните сценарии за вътрешен преврат и прегръдка с ГЕРБ. Макар засега да са в сферата на политическата фантастика.

Все по-вероятното излизане на заместника му в БСП Румен Овчаров от кабинета обаче би поставило сериозно въпроса за присъствието на другия

Силен играч

в партията - Румен Петков. Част от решението е в гласовете, които напоследък се чуват, изпълнителната власт в държавата да се раздели от партийната.

"Проблемът е как и доколко на всички в партията им стига времето да изпълняват функциите си", постави въпроса веднага след изборите социалистът Ивелин Николов.

Същата критика, само че в доста по-категоричен вид, изразиха и съпартийците му Костадин Паскалев и Янаки Стоилов, по думите на които концентрирането на държавна и партийна власт в ръцете на едни и същи хора си е истински проблем за левицата.

Петков е известен с добрите си позиции в структурите на БСП, което автоматично го прави важен за наближаващите местни избори, особено при резултат като сегашния, когато БСП загуби всички по-големи областни градове.

От гледна точка на кризата в червената партия обаче едва ли са пресилени критиките, че затварянето на половината център на София заради разпита на Маджо в дните преди вота беше жест, който разколеба достатъчно избиратели, макар и размерите да не могат да се сравняват с пораженията от скандала около Овчаров.

Причината за ниския резултат на социалистите не се крие в скандалите в партията, посочи обаче президентът Първанов, а в липсата на социална политика.

"Хората не получиха това, което очакваха от управлението, преди всичко в социалната сфера", каза Първанов на третия ден от вота и удари право в едно от малкото достойнства на кабинета - култа към икономичес­ката стабилност: "Хората не гласуват за макроикономика, а по това, което чувстват като реална промяна в собственото си положение", бяха думите на президента.

Той коментира, че първата най-голяма задача за управляващите в рамките на втората половина на мандата им е да се обърнат с лице към хората и да потърсят решение на техните проблеми. Това на езика на макроикономиката може да бъде много опасно.

В момента държавният глава е в доста силна позиция по отношение на левицата и пак благодарение на изборния резултат. Президентският вот беше само преди няколко месеца, а тогава Първанов спечели достатъчно червени гласове, за да може да гледа сегашното партийно ръководство отвисоко.

Съпоставянето на резултата на Станишев с този на Първанов може да стимулира президента за по-активна намеса във вътрешнополитическите дела на левицата. Всъщност в думите на бившия лидер на социалистите се заключава и най-голямата опасност, която може да дойде вследствие на политичес­ката дискусия, обещана от Станишев.

Подозренията за политическата линия на БСП винаги са били, че след членството на България в ЕС социалистите могат да обърнат курса наляво. Засега Станишев дава сигнали, че под обещаната от него в изборната нощ "промяна в политиката" има предвид набелязването на нови, следевропейски цели.

А НДСВ като трети партньор във власт­та се държи все едно разбира, че да опонира шумно на омекващите бюджетни ограничения е важно за собственото му оцеляване. Но колко сериозни са тези спирачки? И колко дълго партньорите на Доган в тройната коалиция могат да издържат в ситуация, в която всяко тяхно действие ще им носи загуби?

В едно е прав Станишев - Бойко Борисов е вече на терена и ще излиза ту от "дясно", ту от "ляво" - все на една ръка разстояние.