Отчетените пред ЕС присъди за пране на пари са символични

У словни присъди и оневиняване за пране на големи суми пари, а ефективно осъждане за по-дребни финансови престъпления - този парадокс се установява при преглед на 12-те решения на съда за периода от октомври 2006 до юни 2007 г. Тази дузина беше причината главният прокурор Борис Велчев публично да упрекне Европейската комисия, която според него смалила в последния си доклад резултатите от борбата на съдебната система срещу прането на пари. През юни от Брюксел посочиха, че в България са произнесени само 5 присъди за петте месеца от началото на 2007 г., за които е писан докладът за напредъка на страната. Тогава главният прокурор възрази и обяви, че присъдите не са пет, а 12, като осем от тях са осъдителни и шест са влезли в сила.

"Дневник" поиска от Върховната касационна прокуратура информация и получи списък, от който е видно, че от осемте осъдителни присъди четири са условни, а от четирите ефективни присъди две са резултат от постигнати споразумения на прокуратурата с обвиняемите. Всички наказания варират от 11 месеца лишаване от свобода до 4 години, а глобите - от 3000 до 20 хил. лв. Най-тежката ефективна присъда от 4 години лишаване от свобода и глоба от 10 хил. лв. е произнесена от Хасковския окръжен съд на 19 януари 2007 г. за прочутия Ерджан Рашид-Роко. Тя още не е влязла в сила и е за престъпление отпреди десет години - сделка с краден автомобил, като размерът на предмета на престъплението е 10 100 лв.

Забелязва се обратна зависимост между размера на имуществото, което е предмет на престъплението, и тежестта на присъдите, произнесени от различни съдилища. Това може да се дължи и на непрецизни разпоредби в Наказателния кодекс или на все още неуеднаквена съдебна практика, тъй като става дума за нов вид престъпление, коментираха съдии пред Дневник.

Повечето присъди са по основната разпоредба (чл.253, ал.1) от раздела в Наказателния кодекс (НК) за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система, които се определят като пране на пари. Предвиденото наказание в закона е от една до шест години, а глобата в седемте алинеи на текста достига до 30 хил. лв. Практиката обаче показва друго. С присъда на Русенския окръжен съд например от 9 октомври 2006 г. Джафер Ибишев е признат за виновен по цитирания член и е осъден на 11 месеца условно при размер на имуществото, предмет на престъплението, 350 хил. евро. Докато по същото време с одобрено от Окръжния съд в Бургас споразумение с прокуратурата Александър Йосифов е получил ефективно наказание от 1 година и 4 месеца за многократно по-малък предмет на престъплението - 6 хил. лв. На 17 октомври 2006 г. пък Варненският окръжен съд осъжда на година и половина ефективно лишаване от свобода Никола Аргиров при размер на злоупотребата 1490 лв. Вярно е, че при неговия случай изпраната сума е придобита не от какво да е престъпление, а от разпространение на наркотици, но пък за наркотрафик НК предвижда от две до осем години затвор в основната разпоредба. В аналогичен случай Сливенският оръжен съд е произнесъл условна присъда за Александър Александров при далеч по-голям размер на злоупотребената сума - 82 750 евро.

Противоречието се откроява най-забележимо при четирите оправдателни присъди. Софийският градски съд е признал окончателно за невиновен Христо Обесников за злоупотребена сума от 45 млн неденоминирани лева. При изпрана сума от 2 477 435 лв. Хасковският окръжен съд прочита "невинен" за Кръстю Кръстев на 26 октомври 2006 г. Оправдателна присъда произнася и Окръжният съд в Пазарджик за Петър Вергиев при размер на предмета на престъплението 148 хил. евро и 4600 щатски долара.

Последната по време оправдателна присъда за пране на пари е на Софийския градски съд от 18 юни 2007 г. Тя заслужава внимание заради прочулото се през 2001 г. мащабно източване на кредитни и дебитни карти на чуждестранни картодържатели, извършено от трима израелски граждани чрез използване на устройството за разплащане с карти (ПОС терминал) в столичния хотел "Замъка Хранков". В първия обвинителен акт беше посочено, че групата е източила с измама сумата от 1 млн. лв. След първоначалното задържане под стража на обвиняемите прокурорът от ВКП Цеко Йорданов издава ново постановление, с което снема обвиненията от двама от тях и те необезпокоявано изчезват от страната. След края на Филчевата ера в прокуратурата делото е изтупано от прахта, но пробивите в него от началото на процеса си казват думата. Близо шест години по-късно Нафтали Рофе и Цион Шерер, както и Пламен Хранков бяха обявени за невинни за ужилването на трийсет души.

Последните три оправдателни присъди не са влезли в сила и вероятно се протестират от прокуратурата пред по-горния съд.