Александър Божков и Георги Прохаски: Занапред ще акцентираме на сътрудничеството с бизнеса

- Г-да, Центърът за икономическо развитие (CED.bg) навършва 10 години. Каква е равносметката Ви за свършената работа през това време?

Георги Прохаски: Равносметката определено е положителна. Преди 10 години ситуацията в страната беше много тежка и всъщност като че ли бяхме принудени да създадем Центъра за икономическо развитие.

Събрахме заедно хора, които смятаха, че разбират какво става в страната, бяха обезпокоени от тежката криза и търсеха начин да изразят своето становище по отношение на това как трябва да се стабилизира и развива по-нататък икономиката на страната.

Добре е, че много от тези хора след това успяха в различни периоди да реализират своите идеи - дали пряко в държавната администрация, дали като консултанти и съветници на държавната администрация, или в партньорство с държавната администрация.

Но наистина през тези 10 години повечето от идеите на хората, които създадоха Центъра за икономическо развитие, допринесоха за формирането на икономическата политика и за решаването на редица икономически проблеми на страната. В този смисъл равносметката наистина е положителна.

Александър Божков: Аз бих добавил само, че за тези години центърът успя да се утвърди като институт, който наистина се занимава с икономическата политика, лансира идеи, които успява да включи в документи, много често на правителствено ниво.

В центъра бяха създадени няколко правителствени програми, вкл. и цялостна програма за управление на страната, която се реализира. В центъра беше създадено законодателството в пенсионната област, което също днес е факт и се реализира.

Беше разработена цялостна политика в областта на малките и средните предприятия, която също се реализира. Представители на центъра участват практически във всички важни смесени работни групи и комисии, които оформят държавната икономическа политика.

Това беше много добре досега, защото преди всичко държавата имаше нужда от свободен и неангажиран поглед върху процесите. Но все повече ни се иска да обърнем по-голямо внимание на сътрудничеството с бизнеса.

Мисля, че акцентът на работата ни все повече ще се измества към това да бъдем в помощ на бизнеса. Няма да забравяме разбира се и държавата, когато тя има нужда от нашата помощ.

- Как виждате мястото и ролята на неправителствените организации у нас, от гледна точка на обществено-икономическата и политическата действителност?

Георги Прохаски: Ролята на неправителствените организации във всички развити демокрации е много важна. България, вървейки по този път и утвърждавайки се като такава демокрация, също ще има сериозна нужда от тези специфични изразители на общественото мнение и генератори на идеи за решаването на социални и други проблеми, каквито са неправителствените организации.

Особено място сред тях заемат т.нар. "think tanks" (изследователски центрове), какъвто е Центърът за икономическо развитие. В България има още няколко такива утвърдени центъра, което ни отрежда едно много добро място сред новите страни челнки на ЕС, бившите комунистически държави.

Смятам, че тези центрове ще продължат да играят сериозна роля като генератор на идеи и като лобист на обществото за решаване на редица важни икономически и други проблеми.

Много е важно, разбира се, партньорството между тези организации и правителството, както и между тях и органите на властта на местно равнище.

Ако има добър диалог, техните идеи да могат по-лесно да се реализират, т.е. да има търсене на техните идеи, а не те да трябва със силен натиск да налагат една или друга идея, която очевидно е добра и обществото я поставя на дневен ред.

За икономическите изследователски центрове е много важно да работят в тясна връзка с бизнеса, защото в крайна сметка той е генераторът на икономическото развитие. Организациите играят важна роля за връзката между самия бизнес и държавата.

Александър Божков: В България много рядко се прави ясното разграничение в неправителствения сектор между различните видове неправителствени организации.

Има например такива, които се занимават със социални цели - подкрепят бедни, болни, деца, възрастни хора; има групи за натиск, които се опитват да лансират или да спрат различни идеи и проекти; има, разбира се, и неправителствени организации, които са изследователски центрове.

Именно те в настоящия момент са силно застрашени от трансформиране в обикновени консултантски фирми.

Запазването на изследователските центрове като независими организации е гаранция за това, че те няма да работят по поръчка на един клиент, бил той държавата или корпоративен клиент, и че наистина ще могат да лансират важни идеи и да бъдат в услуга на обществото, независимо коя част от него има нужда от тази услуга, че ще могат да бъдат абсолютно безпристрастни.

В това отношение финансирането на неправителствените организации от типа на изследователските центрове е въпрос, който остава нерешен както от законодателна гледна точка, така и практически.

Отиват си вече големите международни програми, свършват донорските пари и една здрава амалгама между определено, ясно и прозрачно финансиране на такъв тип организации и корпоративно финансиране от голям брой фирми, така че да се запази независимостта и невъзможността да се влияе върху становището на изследователските институти, е истинското решение, за което трябва да се създаде практика, а вероятно и законова база.

- Каква ще бъде дейността на ЦИР в перспектива? Какви нови политики предвиждате? Как ще се осъществява връзката с бизнеса занапред?

Александър Божков:Центърът се опитва да бъде гласовит посланик на собствените си идеи и на либералните идеи в икономиката изобщо. Ето защо развиваме не само чисто изследователската си работа, а до голяма степен и публичното си присъствие чрез интернет, чрез телевизията, чрез радиото, чрез вестниците и списанията.

Това са начините, по които ще представяме идеите си. Особено важно е да формулираме ясно и конкретно самите си идеи, защото България влиза в нов цикъл от икономическото си развитие.

Като страна членка на ЕС евентуално от следващата година, България влиза в единния пазар на ЕС, където правилата за правене на бизнес са много по-ясни и добре разписани.

Същевременно страната ни ще попадне в изключително конкурентна среда, в която вече няма граници и българските фирми трябва да се конкурират дори на вътрешния пазар на равна нога с европейските фирми.

Затова формулирането на ясни идеи както за икономическата политика на държавата в тази нова ситуация, така и за това как трябва да действа бизнесът, за да бъде конкурентоспособен, е очевидно следващата стъпка на Центъра в лансирането на идеи.

Имаме подготвена цяла серия от такива предложения, от акценти на икономическа политика, които постепенно през следващите месеци ще представим на обществото с надеждата да бъдем чути и да ни повярват.

Георги Прохаски: И заедно с това ще се опитваме да работим все по-активно с бизнеса, без да ставаме, както вече споменахме, консултантска фирма. Ще се опитаме да запазим своята независимост и възможността да работим по теми, които ние считаме за важни.

Затова ще търсим както реализацията на конкретни проекти с бизнеса, така и подкрепата на бизнеса за цялостната работа на Центъра за икономическо развитие.

Надявам се, че с тази подкрепа и с различните свои дъщерни структури, които също подпомагат работата на центъра - Econ.bg, Екон ТВ, агенция "Естат", - той ще има достатъчно ресурси, с които да развива своята дейност и занапред.

Но най-важното, разбира се, ще се стремим основният замисъл на центъра - да бъде генератор на идеи и център за диалог между правителството, бизнеса и независимите експерти по отношение на икономическото развитие на страната - да се запази и в бъдеще.