За 10 г. - 800 хил. загинали при земетресения

Над 780 хил. души са загинали при или заради земетресения през десетилетието, завършващо през 2010 г. Това е близо 60% от общата смъртност в природни бедствия, сочи изследване, публикувано в британското медицинско списание "Лансет", предаде Франс прес.

Освен тези смъртни случаи, земетресенията са засегнали пряко още 2 млрд. души през периода от 2001 до 2010 г., се казва в изследването.

Най-смъртоносно е било земетресението в Хаити на 12 януари 2010 г.

с магнитуд 7,0. То е взело 316 хил. жертви.

Земетресението, което предизвика цунами в Индийския океан на 26 декември 2004 г. бе с магнитуд 9,1 и взе 227 000 жертви.

На трето място е земетресението с магнитуд 7,9, което разтърси китайската провинция Съчуан на 12 май 2008 г. и взе 87 500 жертви.

Изследването на "Лансет" има за цел политическите управници и спасителните организации да осъзнаят, че

земетресенията са приоритет по отношение на общественото здраве,

а лекарите да бъдат предупредени за патологиите, които ще трябва да лекуват при такива бедствия.

"Тежките земетресения може да доведат до брой жертви между 1 и 8% от застрашеното население" и около един убит на всеки трима ранени, се посочва в изследването.

Предизвиканата от земетресенията смъртност настъпва на поредни вълни. Първо са хората, които загиват на място в срутени сгради. Няколко часа по-късно следват тежко ранените, които издъхват от раните си.

Третата вълна смъртни случаи настъпва в следващите дни и седмици сред по-леко ранените, които стават жертва на инфекции и други здравословни усложнения.

При оцелелите от земетресение

основните регистрирани патологии

са свързани със смазване на бъбреците, черния дроб и далака, следвани от травми на гръбначния стълб и различни фрактури и порезни рани.

Най-уязвимата група са децата - те съставляват между 25 и 53 процента от пациентите след земетресение.

Освен незабавните операции по издирване и спасяване на оцелелите, спасителните екипи трябва да се справят главно с разпространението на заразни болести в пренаселените подслони.

Противно на съществуващ предразсъдък, наличието на трупове в развалините не представлява специален риск.

В по-дългосрочен план

земетресенията се отразяват и на душевното здраве -

наблюдава се нарастване на случаите на депресия у пострадалите.

Предвид увеличаването на световното население и разширяването на градоустройството в рисковите зони, заплахата от земетресенията ще нарасне още повече в близките години, предупреждават двамата автори на изследването от болницата Beth Israel Deaconess Medical Center в Бостън, САЩ.

Много мегаполиси са разположени в земетръсни зони - Токио (32 млн. жители), Мексико (20 млн. жители), Лос Анджелис (15 млн. жители) и Истанбул (9 млн. жители).