Д-р Емил Георгиев: Увеличаваме бюста на 17-годишни

Д оц. д-р Емил Георгиев е лицево-челюстен и пластичен хирург. Завършил е обща медицина, специализира пластична хирургия. Оттогава до днес се усъвършенства и работи единствено и само в този дял от медицината. 100435 Той е първият български лекар, извършил процедурата липосукция в бившия Център за медицинска козметика в столицата. Основава своя частна клиника.

Има специализации в Гърция, Турция, Германия, Великобритания, Израел. Членува в Българската, Балканската и Международната асоциация за пластична, естетична и реконструктивна хирургия, както и в някои други професионални организации.

- Каприз ли е пластичната хирургия?

- Цялата естетична хирургия е търговска хирургия. Насочиха се много некомпетентни хора, насочиха се хора от други области на медицината.

Тази хирургия е свързана с определено познаване на пациента, на неговите нужди, на неговото психологично състояние.

Тези дни по западните телевизии даваха една дама, която иска да прилича на Нефертити. Целта на живота й е била да си направи поредица от такива пластични операции, които да я оприличат на богинята.

Гримирана, тя действително приличаше на образа на Нефертити (на маската й).

Интересното е, че даваха интервю с дъщеря и тя каза: "Аз нямам нищо против, това е моята майка, затова уважавам нейния стремеж да прилича на някого."

- Това не е ли проблем на психологическо ниво?

- Печатните медии имат много голяма заслуга за това, като бълват заглавия, че онзи приличал на еди-кой си. Натрапват се определени стандарти да приличаш на някоя звезда, примерно Дженифър Лопес.

Силно ме озадачава факта, че когато си пусна някоя българска телевизия, не мога да различа певиците, защото всички са по една щампа - руси, с големи устни и гърди. Появява се едно клише, един идол.

Лошото се случва, когато тинейджърите решат да им подражават - и те искат да изглеждат като тях.

- Какво съветвате една жена, решила да си направи операция?

- Има обективни критерии, стандарти, по които трябва да изглежда един човек. Още 30-те години на нашия век акад. Методи Попов прави измервания на лицето и установява едни стандарти - според тях носът на мъжа трябва да е 55 мм дълъг, при жената 50 мм.

Има и стандартни отклонения, определят се в зависимост от расата, към която принадлежиш (не може за човек от жълтата раса да искаш 55 мм дълъг нос, при негрите параметрите са също други).

На базата на тези критерии се определя дали човек има нужда от операция.

Сега, ако човек няма гърбица, а пък твърди, че има, в никакъв случай не му правим операция, ние подхождаме съвсем деликатно в такива случаи.

Освен това е установено, че стандартите са се променили от 30-те години. Хората се променят: стават по-високи и по?едри, с по-големи размери на лицето.

- Има ли случаи да сте разубедили някой да не си прави желаната естетична процедура?

- Да, има такива случаи. Примерно идват млади момичета и казват: "Искам да си оперирам носа!", аз се шегувам с тях, че техният нос е много по-хубав от моя, аз имам нужда от операция, а не те.

Тогава остават много разочаровани, че ги връщаме. Проблемът е психологически, затова държим да идват с близки - майка, баща.

Водят се много разговори, ако трябва се стига до разговор с психолог. В тези случаи не правим операции.

- Кой най-често си прави операция?

- Младите девойки.

- Коя е долната граница?

- От три години могат например да се прибират клепнали уши при дечицата. Като отидат в детската градина, там ги закачат с "клепоушко".

Те получават комплекси, травматизират се, другите деца са доста жестоки. Налага се да се направят такива интервенции.

Разбира се, за операцията на носа долната граница е 12 години (момичета), 14 години (момчета).

За увеличаване на бюста е 17 години. Изчаква се да премине и второто израстване на гърдите при самия пубертет, при третото израстване той не променя особено размерите си и може да се помисли за операция, ако има нужда.

Също така, когато има асиметрия, т.е. когато едната гърда е по-голяма от другата (това е синдромът на Поланд), момичетата са много травматизирани, ето защо чрез операцията се хармонизира бюста. Така те не се притесняват да ходят по монокини.

- Кои са най-нехаресваните части?

- 70-80% от операциите в пластичната хирургия са по лицето. То е целогодишно открито, вижда се непрекъснато.

Други нехаресвани части са бюстове, бричове и краката, които могат да бъдат коригирани по определен начин с липосукция, липоскулптура.

Ръцете също могат да претърпят определени подобрения.

- Използва ли се материал от дупето за лицето?

- Родителите питат: "Ще вземете ли, докторе, от дупето на детето". Аз отговарям: "Ама как ще целувате по-късно детето там!".

Но действително понякога оттам се взима свободна кожа, както и от ръката, зад ухото - зависи от количеството, като се използват за определени белези на лицето.

- Какви са рисковете в пластичната хирургия?

Пластичната хиругия е много коварна работа. На пръв поглед, тя изглежда много лесна и затова хирурзи от различни области (специалисти по изгаряния, очни хирурзи и т.н.) започват да практикуват и оттам вече започват и гафовете.

За всяка операция съществуват специфични рискове. Много хора си мислят, че като са си платили, трябва да получат това, което те си представят и трябва да изглеждат като попзвездите.

Всъщност всички пластични операции се правят на око, не се правят на чертожна маса, не се правят с микрометър, за да има точности до 0,1-0,2 от милиметъра.

Разбира се, при пластичната операция си има и усложнения - човекът, на когото се прави тази операция, трябва да е предупреден, за да поеме съответните отговорности за операцията.