Как се посещава музей

Европа е най-голямата съкровищница на изкуство в целия свят. На Стария континент се намират повечето от най-прочутите музеи, но посещението им невинаги е толкова лесно, колкото ни се иска. Затова възползвайте се от съветите, които дава в новия си брой сп. "Травъл".

Преди да се отправите към някой музей, напишете си домашното. Тоест проверете в интернет или в някой пътеводител какъв е режимът на достъп.

Ще останете изненадани в колко много музеи и забележителности най-лесният (а понякога и единственият) начин да влезете е предварително направена резервация - дворецът Алхамбра в Гранада, Южна Испания, трапезарията на доминиканския манастир "Санта Мария деле Грацие" в Милано където се намира "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи, Капела дели Скровени в Падуа, изографисана от Джото, дворецът на Нерон Домус Ауреа, галерията Боргезе в Рим (galleriaborghese.it), в която се пазят шедьоври на Рубенс, Тициан, Рафаел, Караваджо, Бернини...

Ако не си направите резервация най-вероятно ще се простите с възможността да ги видите.

Не всички подобни музеи приютяват безценни платна и скулптури - някои са свързани с бележити личности, други причисляваме по-скоро към любопитните. Във вилата на Верди в Сант'Агата (villaverdi.org), където великият композитор е написал "Трубадур" и "Фалстаф" също се влиза само с предварителна уговорка.

Както и в музея на Едит Пиаф в Париж, в музея на бикоборството в Саламанка, в голяма част от историческите пивоварни в Белгия и Холандия, в музея на викторианската наука в Глейсдейл, Северен Йоркшир, в музея на малтийския орден, разположен в един замък край Женева и пр.

Къщата на Бокачо в Черталдо, Тоскана (casaboccaccio.it) е затворена за реставрация и не приема посетители, но ако позвъните предварително и си уговорите час, ще можете да разгледате поне библиотеката, разположена в нея.

В много музеи резервацията е единственият начин да попаднете вътре, но в други това е най-сигурният начин или пък спестява дълго чакане. На някои места обаче архитектурните особености на сградата ограничават броя на посетителите.

Така например в залите и коридорите на прочутата галерия "Уфици" във Флоренция (uffizi.com) не бива да има повече от 900 души. В противен случай подът на музея, приютил "Мадона Онисанти" на Джото, "Пролетта" и "Раждането на Венера" на Ботичели, "Венера от Урбино" на Тициан и "Поклонението на влъхвите" на Леонардо, може да не издържи.

Подобно е положението и с приказно красивия замък Нойшванщайн в Бавария. Затова пристигнете ли там пред 8:30 - 9 сутринта, влизането в замъка ви е гарантирано. Наредите ли се пред касите само час по-късно, най-вероятно билетите ще са свършили.

Затова най-добре проверете предварително дали сайтовете на набелязаните музеи предлагат резервации - ден и час, в който да ги посетите. При някои ("Уфици") това е възможно единствено по телефона.

И тъй като мнозина предпочитат да платят малко по-скъп билет, но да не чакат на опашка 4-5 часа, предприемчиви хора в някои страни са развили солиден бизнес, създавайки сайтове, на които можете да закупите билети с предварително определен час на посещението.

Така просто ще минете най-отпред на опашката или дори ще влезете през отделен вход, като в най-лошия случай ще почакате няколко минути, вместо няколко часа. Разбира се, подобна услуга не е безплатна - надценката обикновено е 5-10 евро.

Поинтересувайте се в кои дни музеят, който ви интересува е затворен. Обикновено това са понеделник или вторник, но ако става въпрос за прочутата Сикстинска капела във Ватикана, например, избягвайте неделята. Тогава тя или е затворена, или - в последната неделя на месеца ? входът е свободен, което означава, че се пръска по шевовете от посетители.

В определени дни много от музеите работят до късно ? тогава тълпите изчезват и можете да се наслаждавате спокойно на изложените шедьоври. Така например в петък и събота лондонската галерия Тейт Модърн - в нея между другото можете да си запазите предварително дори място за паркиране, - е отворена до 22:00 вечерта, докато в останалите дни тя затваря врати в 18:00.

Същото важи и за Лувъра (louvre.fr) - всяка сряда и петък най-прочутият музей във френската столица работи до 22:00. Единственото изключение тази година ще бъде петък, 15 август, когато е големият християнски празник Успение Богородично и Лувърът ще затвори врати в 18:00.

Касите в много музеи затварят половин или един час преди края на работното време. Този спокоен, небрежен, дори леко мързелив последен час е идеален за разглеждане на музеи. Стига разбира се да си направите добре сметката и да не пристигнете след като касиерките са спрели работа.

Още един начин да се избегнат тълпите и опашките е да си купите комбинирани билети. Лошото е, че така плащате и за забележителност или за музей, които може би няма да посетите, но пък спестяване много, много чакане.

Обикновено се комбинират най-атрактивните забележителности с такива, които се радват на далеч по-малко посетители - Колизеумът върви в комплект с Палатино (rome-museum.com), музей, разположен на едноименния римски хълм, където някога се е издигал дворецът на Цезар, а Дворецът на дожите във Венеция се комбинира с музея "Корер", археологическият музей и националната библиотека.

Същата работа вършат и пропуските от типа museum pass, продавани в множество европейски градове и валидни за голям брой музеи и забележителности.

И така, преодолели сте опашката и се намирате в мечтания музей. На повечето места - Лувъра, Британския музей, Ермитажа, Прадо... ви очаква безкраен лабиринт от зали и коридори, които просто е невъзможно да обиколите не за няколко часа, а за няколко дни.

Затова, бъдете избирателни. Не мислете, че всяко произведение на изкуството, изложено в огромен музей като Лувъра например е шедьовър. Съвсем не, шедьоври можем да наречем много малка част от експонатите.

И тъй като не можете да видите всички, не се и опитвайте да го правите. Отделете на музея не повече от 2-3 часа, през които да видите онова, което наистина ви интересува и което наистина си заслужава.

Някои музеи дори предлагат дипляни с описание на т.нар. основен тур (basic tour или basic visit), който ви запознава с най-ценните им притежания. Вижте ги докато сте свежи, докато още не сте уморени и нито погледът ви, нито способността ви да възприемате са затормозени. А после, ако имате време, разгледайте и останалите експонати.

И накрая, четете! Поинтересувайте се от важни исторически събития, от биографията на един или друг художник, от историята на един или друг шедьовър. Така няма опасност обиколката из набелязания музей да ви се стори скучна, напротив.

Едно е да разходите из залите на "Уфици" където са подредени статуите на римските императори или сред бюстовете на древногръцките философи в Националния археологически музей в Атина без да знаете нищичко за Цезар и Октавиан, за Перикъл и Сократ, съвсем друго е предварително да сте прочели нещо и чрез мраморните им бюстове да ви заговори историята.