Подслон за бездомните

Н астъпващата зима прави живота на бездомните хора из европейските градове още по-тежък, а мнозина от тях дори не дочакват пролетта. Във Франция броят на бездомните възлиза на около 100 000, а от началото на ноември са починали седем от тях.

В Германия бездомните са около 260 000, но по-голямата част от тях са приютени в домове. Някои от тези хора са с по-голям късмет от другите и са настанени в нов и луксозен център в Берлин.

Да имаш свое място и да не се срамуваш да го показваш, това е съвсем ново чувство за Волфганг Биндер, бездомен берлинчанин, който е настанен в този луксозен дом:

"Има светлосин килими със златист ръб, има и плакат на стената с изглед от Ню Йорк. Сестра ми живее там, но нямам контакт с нея. Тук наистина се чувствам добре"

Във всяка една от стаите, които са по 12 кв. м, както и в общите помещения, паркетът е ремонтиран и освежен, рамките на прозорците са с позлатени кантове и човек би помислил, че се намира в пансион за богати пенсионери.

Всъщност става дума за къща, където са настанени 20 мъже без дом, без минало и семейство. Идеята е на художничката Мириам Килали, която е озаглавила проекта си "Райхтум", богатство.

"Аз съм само човек на изкуството и се замислих с какви възможности разполагам, за да помогна на бездомните. Да имаш покрив е изключително важно, за да се чувстваш у дома и да забравиш проблемите си, дори в приют.

Идеята на този дом е да възвърне достойнството, на което всяко човешко същество има право. Казах си, че има на разположение възможности да си направим живота по-хубав и по-приятен".

Това не е първата подобна инициатива на Мириам Килали. През 2005 г. тя е реализирала аналогичен проект за бездомни в Москва. Придобитият опит тя използвала, за да получи подкрепата от германски предприятия.

За разлика от Франция и Германия, броят на бездомните във Великобритания и направо нищожен. Едва 550 души спят навън всяка нощ на територията на цялата страна.

Това положение, на което могат да завиждат редица европейски страни е резултат от политиката, лансирана през 1998 от тогавашния министър-председател Тони Блеър. В рамките на тази политика на преден план в борбата за спасяване на бездомните застават социалните служби и благотворителните асоциации.

Британският модел се състои в това бездомните да бъдат убеждавани да се нанесат в специализираните центрове и включва много активна социална работа с хората, останали без дом.

В резултат на това, за разлика от Франция, бездомните се съгласяват по-лесно да пренесат от улицата в домовете, защото знаят, че става дума за сигурни и добре поддържани места, където има кой да се грижи за тях.

Грижата за бездомните в България е поверена в ръцете на общинските власти.

За първи път общината на старата столица Велико Търново поде инициатива за създаване на Център за временно настаняване на бездомни.

С организиране на благотворително парти преди година в Централния военен клуб в София великотърновските общинари привлякоха вниманието на държавните институции, на бизнеса и на неправителствените организации към проблемите на бездомните.

За откриване на центъра бяха събрани 9250 лв. Останалите необходими средства осигури общината от общинския съвет. За намиране на сграда помогна Митрополията.

Общината даде адреса си, за да могат бездомните да се регистрират и да се запишат при личен лекар.

Центърът дава подслон на 24-ма души за не повече от месец. Ако се осигурява подслон за по-дълъг период би се получил ефектът "йо-йо", смятат социални работници. Ще има стичане на хора.

Домовете за бездомниците са за временно настаняване и изпълняват животоспасяваща роля, са на мнение в Пловдив.

Общинските власти в града водят преговори със своите колеги от още няколко общини, за да има синхронни действия в тази посока, защото липсва национална политика за социална грижа за хората, които по една или друга причина са останали без дом.

Най-сериозни критики търпи столична община заради неактивната си социална политика.

Два приюта за настаняване на бездомни хора в Люлин и в Красна поляна са крайно недостатъчни. Оказва се, че сериозната социална политика не е само въпрос на повече финансови средства.

Във Варна общинските власти и представители на религиозните общности редовно се срещат, за да координират действията си в помощ на бездомните, особено в дните с най-ниски температури през зимата.

Районните администрации регистрират местата, където обикновено бездомните използват, за да нощуват, издирват ги и настаняват в общежития, където е осигурено парно отопление, легла и топла храна.

Когато е необходимо, община Варна подпомага различните църкви, които на свой ред подкрепят хората без подслон. Така Арменската апостолическа църква получи легла, за да предложи денонощен подслон за бедстващи граждани.