Трудовата дискриминация

В ъпреки че живеем в XXI в., дискриминацията при наемането на работа в Европа продължава да съществува. При представянето на еднакви дипломи, кандидатите за даден пост от имигрантски произход имат по-малко шансове да си намерят работа.

Това явление не е чуждо и в Германия. Там за да избегнат дискриминацията и трудностите при наемането на млади дипломирани специалисти от турски произход, организират срещи с представители на големите германски предприятия, които също са от турски произход.

Целта е вече успелите хора да вдъхнат кураж на тези, които едва прохождат в професионалния път.

Дипломираният икономист Улаш е имал вече възможност да установи, че кандидатурите му не се приемат от работодателите. Той споделя, че вече е отговарял на няколко обяви.

Всичките му германски приятели вече са си намерили първа работа, повечето от тях в големи фирми от банковия и застрахователния сектор. При същите работодатели неговите кандидатури са отхвърлени.

Много от дипломираните млади хора, родени в Германия, но с турски произход, не изключват възможността да се установят в Турция, тъй като не изпитват чувство за принадлежност към Германия.

Явлението красноречиво показва, до каква степен тези германци от турски произход са объркани и не се чувстват у дома нито в Германия, нито в Турция.

Във Франция в рамките на борбата срещу дискриминацията при наемането на работа законът изисква анонимна автобиография, от 2006 насам, за кандидатстването на работа в предприятията с над 50 служители.

Указите за прилагането на този закон обаче още не са издадени, така че практиката за анонимното СV остава доста рядко срещана.

Друга страна, където националността и произходът представляват спирачка за наемането на работа, е Белгия. Според наскоро проведени проучвания всеки трети белгиец от чужд произход става жертва на дискриминация.

Сред тях най-многобройни са турците и мароканците. В днешно време, сегментацията на трудовия пазар както във Валония, така и във Фландрия е налице в зависимост от това дали си белгиец по рождение или не.

Всъщност придобиването на белгийско гражданство съвсем не означава, че не може да има дискриминация при наемането на работа. Много работодатели преценяват кандидатите по името.

Всеки човек в Белгия станал жертва на дискриминация по отношението на произхода, религиозните или философски убеждения може да се възползва от безплатните услуги на Центъра за равенство на шансовете. Едва 1/10 от жалбите обаче стигат до съд.

От Комисията за защита от дискриминация отбелязват, че жалбите по трудово-правни случаи на гражданите непрекъснато се увеличават.

През миналата 2007 г. се оказва, че неравноправието при упражняване на труд е водещо. Хората се притесняват и търсят съдействие от комисията. Това има своето обяснение.

Когато човек има проблеми на мястото, където си изкарва хляба, търси справедливост. Дискриминацията започва от обявите и конкурсите за работа. Има жалби например защо се търсят секретарки. Не може ли и мъже да бъдат секретари?

Някои работодатели пък поставят възрастова граница. Има и обяви с изискване за образование от определен университет. Тези неща могат да се преценят в самия конкурс, а не да се поставят още на входа, смятат от комисията.

Има хора, които не се чувстват комфортно и когато вече са назначени, но са различно третирани от ръководството.

Много са оплакванията от страна на ромите. В повечето случаи при тях става въпрос за недопускане до работни позиции в обществени заведения, до плувни и спортни комплекси.

На тях често им се отказва и медицинско обслужване. В повечето техни оплаквания прозира ромския манталитет, смятат повечето българи.

Общественият стереотип е, че българите работят и си плащат данъците, а ромите не. Но това е не е валидно за всички роми.

Според експерти в областта на управлението на трудовите ресурси по отношение на трудовата интеграция на ромското малцинство е необходимо да има превенция в дългосрочен план.

Прогнозите показват, че ако ромите не бъдат обхвати от образователната система, това означава, че ще има много неграмотни роми.

Според собствено изследване от преди две години на Комисията за защита от дискриминация след десет години 20% от трудоспособното население на България ще бъде от ромски произход.

Това ще създаде проблеми в обществото не толкова защото са роми, а защото няма да са конкурентноспособни, сочи прогнозата.

Нужна е ефективна политика по отношение на трудовата им интеграция, защото в противен случай проблемите ще се изострят.