Ф ранция, заедно с Люксембург, е единствената европейска страна, която позволява анонимно раждане. Децата, дошли на белия свят по този начин, имат съвсем малки шансове да узнаят истинските си биологични родители.
Френският депутат Валери Пекрес представи проектозакон, който предвижда премахването на анонимното раждане, като го замени с "раждане в дискретност".
Ако той бъде одобрен, майките ще могат да пазят
анонимност само докато децата им навършат пълнолетие
Новото предложение се подкрепя от Реми Симоне, който също е роден в анонимност преди 50 години.
Какво представлява в действителност това раждане той разбира едва когато решава да издири истинската си майка.
"Най-тежкото бе, когато разбрах, какво означава анонимно раждане. Никъде няма никакви данни. Раждането в анонимност е равносилно на диво раждане в природата.
Единствената разлика е, че става в медицинска среда. По отношение на документите също няма нищо. Нямаш произход, нямаш история, нищо", споделя той.
Въпреки голямото отчаяние Реми Симоне, който днес е вече баща и дядо, решава твърдо, че ще намери нещо за себе си. След шест години ровене той смята, че е готов да се изправи срещу истината.
"Узнах няколко детайли от моята история - че майка ми е била много млада, че е била ученичка... Баща ми също е бил много млад, макар и по-възрастен от нея.
Разбрах, че всичко това не е било нежелано. Малкото, което узнах, научих от акушерката", разказва Симоне.
Според него възможно е родителите му да са го търсели, но безуспешно. Той се надява един ден да научи повече за появяването си на бял свят, какви отношения са имали неговите родители след раждането.
Защото понякога хората се женят,
опитват се да намерят детето си, но не успяват
Именно защото съществува тази тайна над цялата процедура.
Реми смята, че може би майката му продължава да го търси и да се интересува какво е станало с него.
В Белгия анонимното раждане е забранено, но е възможно законодателството да бъде променено по подобие на проектозакона във Франция.
От 1987 г. майките в Белгия нямат право да раждат в анонимност и вписването на имената им в акта за раждане е задължително.
Отчасти и заради тези изисквания Белгия е изправена пред огромен брой аборти и случаи на изоставени деца на всевъзможни обществена места.
Точни цифри не се съобщават, но редовно биват намирани новородени, изоставени по градинките и парковете и дори в кошчетата за боклук.
Белгийките понякога заобикалят законодателството и отиват да раждат анонимно във Франция. За да се спре тази порочна практика правителството реши да промени закона и да въведе раждането в дискретност.
При него няма да бъдат съобщавани данните за майката, но детето ще има
достъп до генетични данни за себе си
При навършването на пълнолетие, ако има желание, човек може да се обърне към специална комисия, която в условията на пълна дискретност ще служи като посредник между майката и детето.
Предстоят обаче още месеци на дискусии по проекта.
В България годишно има около 70 хил. желани раждания. Според българското законодателство на детето се издава акт за раждане, в който задължително се вписват имената на майката и бащата, назависимо дали те имат брак или живеят на съпружески начала.
Всяко раждане се съобщава писмено в срок до пет дни. Ако майката или бащата не съобщят за раждането, тогава представител на медицинското заведение, където е станало раждането, прави обявяването.
Има случаи, когато срокът за обявяване е изтекъл и тогава акт за раждане се съставя на основата на решение на съда.
На фона обаче на тревожността за бъдещето в резултат от безотговорността на предимно на бащите, нежеланите или извънбрачните раждания се превръщат в
драма за много млади жени
Основен проблем е припознаването, един от начините за установяване на произхода на детето. Този въпрос възниква в случаите, когато в акта за раждане бива вписан някой друг, а не истинският баща.
Според Семейния кодекс това е обявяване на биологичната връзка между детето и родителя, а правото на детето да знае своите родители е свързано с неговите наследствени права.
У нас освен родените, могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починалите. Законът дава възможност и за оспорване на припознаването на децата, както и за унищожаване на този акт.
Най-много проблеми се появяват, когато дадено дете бъде осиновено. В страха си да не загубят осиновеното дете, осиновителите
крият информацията за биологичните му родители
Много често, когато вече са пълнолетни, такива деца търсят начини да намерят нещо повече за своето раждане.
Така Светла, която е на 30 години, е подала молба до съда с надежда, че ще намери номера на делото за осиновяване и ще разбере повече за своите корени.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!