В ъпросът за равните права на хората възниква на един по-късен етап от развитието на обществено-политическите отношения. Древните общества представляват по-скоро свят за мъже. Жените в т.нар. Атинска демокрация са нямали право на глас, а мъжете им по всяко време можели да се отърват от тях. Случвало се да бъде разрешено и двуженството, от която екстра се възползвал Сократ.
Средновековието не бележи значим прогрес по въпросите за равенството. През XV век се провежда църковен събор, чиято цел е да установи имат ли жените душа. Намират се монаси, които твърдят, че жената е източникът на греха, коренът на злото, началото на заблудата и съветват да не се яде на една маса с нея... Други предупреждават, че жената е огън, от който трябва да се бяга, защото мъжете са барут, и то не мокър барут.
От времето на Омир жените остават част от плячката. Ахил ги предлага като награда на игрите в чест на Патрокъл, Иван Асен II жени дъщерите си срещу договори за мир и териториални отстъпки. Едва Френската революция от 1789 г. дава мощен тласък за реализация на идеите за свобода, равенство и братство.
Съвременната цивилизация се гордее с приетата декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения, провъзгласена на 25.11.1981 г. с Резолюция 36/55 на Общото събрание на ООН.
Тук е мястото да припомним, че жените в Царство България придобиват правото да гласуват през 1928 г., като изпреварват повечето днешни западни "европейки" с две десетилетия... Дотогава обаче мъжете са можели да ги поступват, ако това е било "домашна възпитателна мярка".
С настъпването на демократичните промени и реформите в Българската армия за интеграцията на малцинствените групи в системата за сигурност и БА започват да се разработват проекти, да се правят изследвания и да се развива нормативната уредба, засягаща защитата срещу дискриминацията.
Законът за защита срещу дискриминацията влязъл в сила от началото на 2005 г., дефинира различните й форми и законодателят се надява с него да предотврати проявите й. Неговите разпоредби защитават всички физически лица, намиращи се на територията на България.
Със закона се забранява пряката и непряката дискриминация, основана на пол, раса, етническа принадлежност, вероизповедание, политическа, социална принадлежност, сексуална принадлежност и други признаци.
Дадена е и дефиниция на "пряката дискриминация", като всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците, посочени по-горе, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация, според законодателя, е поставяне на лице на основата на признаците, дадени по-горе, в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Тормозът на базата на тези признаци, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат също за дискриминация.
В допълнителните разпоредби на закона се дефинират "тормозът", "сексуалният тормоз", "преследването" и други изрази, използвани за установяване на тези негативни обществени прояви.
"Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците, дадени в закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.
"Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.
Органите за защита от дискриминация съгласно закона са органите на държавата, местното самоуправление и обществените органи. Друга гаранция за спазване на разпоредбите е създаването на Комисия за защита от дискриминацията като независим, специализиран орган, натоварен с правомощията да следи прилагането на императивните норми на закона, с предприемане на мерки за осигуряване равенство на възможностите на национално равнище.
Компетенцията и правомощията на комисията са да установява и санкционира нарушенията по този и други закони, с които се увреждат равенството в третирането; да предприема мерки по превенция на дискриминацията; да осъществява дейност по подпомагане на законодателния процес в областта на превенцията, констатирането и санкционирането на дискриминацията.
В закона са посочени нейната структура, начинът за образуване на специални състави за разглеждане пред нея на образуваните преписки по конкретни сигнали и според вида на материята.
Производство пред комисията се образува по жалба на засегнати лица; по инициатива на комисията; по сигнали на физически и юридически лица, държавни и общински органи. Те трябва да са подадени в писмена форма и да не са анонимни.
Ако по същия спор има заведено дело пред съда, комисията не образува, а прекратява образуваното пред нея производство. След като събере доказателства и приключи с разследването на случая, комисията постановява решение, с което се установяват нарушението, нарушителят, засегнатото лице, определят се видът и размерът на санкцията.
Решението се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд. Като административна юрисдикция комисията използва производството по реда на Закона за административното производство и специалното производство, уредено в чл.50-67 от раздел I на гл.4 на закона. Въведен е и съдебен контрол на решенията на Комисията за защита от дискриминацията по реда на Закона за Върховния административен съд (ВАС).
Принудителни административни мерки и административно-наказателни разпоредби се предвиждат с оглед ефективното прилагане на създадените със закона гаранции за упражняване на права и ненакърняване на принципа за равенството пред закона.
В гл.5 от Закона за защита от дискриминация или по други закони, уреждащи равенството в третирането, се прилагат даването на задължителни предписания на работодателя и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията; спирането на изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодателя.
Наказанията се налагат с нейно решение, което може да се обжалва по реда на Закона за ВАС, като обжалването не спира изпълнението на оспореното решение.
Много институции и организации в последните месеци приемат свой Етичен (морален) кодекс, където се посочват конкретно забранените прояви на дискриминационно поведение. Такъв документ се разработва и във Военната академия. В него биха могли да намерят място следните текстове:
"Санкционира се унизителното отношение към всеки член на академичната общност заради религията и/или етническия му произход.", "При ползване на служебна Интернет-връзка се въздържат от посещаване на порнографски, расистки, фашистки, ционистки и др. подобни сайтове.", "Не участват в каквото и да е събиране (мероприятие), където съществуват условия за дискредитиране на човешкото достойнство и професионална чест."
Не се ангажират с прокарването на каквато и да е практика, опорочаваща процесите на управление. В тази практика се изреждат кадрови решения, назначения или запазване при съкращения, мотивирани от пола и етническия произход, лични и роднински връзки или интимни контакти.
Недопустими са неуместна благосклонност към познати и ходатайстване при провеждане на изпити и конкурси, както и лично облагодетелстване чрез извършване на лобистка дейност на работното място в интерес на частни фирми и подпомагане на нелоялната конкуренция.
При разглеждането на конкретния казус съответните комисии вероятно ще вземат предвид народопсихологията и социокултурната среда на българския гражданин.
Малко по-сложно е да се оцени поведението в международна среда, на места, където български военнослужещи изпълняват мисии. Мъж в САЩ може да бъде подведен под съдебна отговорност за подсвиркване и забележки към жена на улицата, докато в Латинска Америка същото се смята за важен комплимент. Там момичетата се притесняват, ако това не им се случва често.
Ново предизвикателство за следващия ни контингент в Ирак ще бъде охраната на ирански бежански лагер, където са настанени много жени мюсюлманки.
Следването на принципа за по-голяма представителност на всички граждани в армията, осигуряването на равни възможности за професионална и социална реализация и желанието за създаване на един нов облик на Въоръжените сили, интегриране на армията в обществото и легитимирането им пред обществото, чиято неразделна част те представляват, води до някои предизвикателства в отношението на военнослужещите към малцинствените общности и жените.
По този начин военните лидери се изправят пред една нова ситуация, изискваща по-различен подход при мениджмънта и притежаваните умения и стил в тази разнообразна, мултиетническа и мултикултурна среда.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!