Г-н президент на Република България,
Г-н председател на Народното събрание,
Г-н министър-председател на Република България,
Г-н държавен секретар,
Г-н кмете,
Г-н президент Желев,
Г-н президент Стоянов,
Уважаеми народни представители,
Ваши превъзходителства,
Драги сънародници,
Нека всички заедно да приветстваме с традиционното българско "Добре дошъл!" държавния секретар на САЩ Колин Пауъл. Нашият европейски народ умее да цени своите приятели така, както и американският народ прави това. Приятелството между нашите две държави надмогна превратностите на историята и навърши вече цяло столетие.
Този площад, на който сме сега, по един удивителен начин е събрал свидетелства за стогодишната история на отношенията между нашите две страни.
Всичко започна тук. В Княжеския дворец на 19 септември 1903 г. Джон Джаксън - най-ранният предшественик на Джим Пардю - връчи акредитивни писма като пръв американски държавен представител в България. Това стана в една славна и тежка за българския народ година - 1903-та: - годината на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава американският народ стана съпричастен с героизма на поборниците за свобода. И днес е вълнуващо да се четат кореспонденциите в "Ню Йорк Хералд" на журналиста Джеймс Баучър, живял около 30 години тук, на този площад, в хотел "България".
Баучър продължи делото на един друг американски журналист, чието име е скъпо за всеки българин - Макгахан, който като кореспондент на "Дейли Нюз" обикаляше заедно с американския дипломат Юджийн Скайлър опустошената след Априлското въстание България. По-късно такава благородна мисия изпълни и анкетната комисия, изпратена от Ендрю Карнеги.
Американската съпричастност не се изчерпва само с дипломатически акции. Десетилетия наред Американският колеж в София, основан през 1860 г., селскостопанското училище и болниците, построени у нас от фамилията Рокфелер, дейността на комисията "Фулбрайт", а днес, в по-ново време, и Американският университет в Благоевград, са част от примерите за това друго измерение на сътрудничеството ни.
Особената притегателна сила на Америка струеше по време на Студената война от витрината на американското посолство пак тук, край този площад. Тази витрина крепеше надеждата за промяна у нас. И тя дойде.
Действително - както бе констатирано при срещата на премиера Симеон Сакскобургготски с президента Буш - отношенията между България и САЩ се развиха изключително позитивно и днес те са по-продуктивни и по-перспективни, отколкото когато и да било преди. България подкрепи активно усилията на САЩ и партньорите още при операция "Пустинна буря", както и в мисията в Босна и Херцеговина, и особено при Косовската криза. След трагичния 11 септември 2001 г. нашето правителство и нашият парламент обявиха, че страната ни ще бъде фактически съюзник на САЩ и НАТО в борбата срещу тероризма. И то не само на думи. Решително се включихме в антитерористичната коалиция, участваме в международните сили ИСАФ в Афганистан и подкрепихме недвусмислено операцията "Иракска свобода". Парламентът и правителството взеха трудни решения, но ние ще продължим усилията си и за възстановяването на Ирак.
Когато в историята България и САЩ са били заедно, те винаги са печелили. И развитието на кризата в Ирак показа, че когато България и САЩ са заедно, победата е по-бърза и на по-малка цена. А което е вярно за България, то е вярно и за Европа. И затова, когато Европа и САЩ са заедно, успехът им е предопределен. Така ще е и за в бъдеще.
Символично е, че през настоящата година ние честваме и още един вековен юбилей: 100 години от рождението на Джон Атанасов, изобретателят на първия в света дигитален компютър, който е истински символ на резултатите от българо-американските общи усилия. Българи, заселили се в Америка създадоха и други технологични чудеса. Ще изброя някои от тях:
- първия в света многоцелеви самолет "Дъглас ДС-3",
- летящи крепости "Боинг Б-17 Фортрес" и "Боинг 29 Супер-Фортрес",
- тежкия изтребител "Лайтнинг П-38";
- реактивните двигатели на модула, с който на 21 юли 1969 г. американските астронавти за първи път в историята на човечеството кацнаха на Луната,
- противозачатъчното хапче.
След ратификацията в Сената вече няма пречки тези чудеса да се правят и тук, у нас, и на българска територия.
Г-жи и г-да,
След края на Втората световна война чрез плана "Маршал" САЩ протегнаха ръка на Западна Европа. А миналата седмица чрез ратификацията за разширяване на НАТО със 7 нови държави САЩ протегнаха ръка на цяла Европа. Благодаря ви за личния ви принос, уважаеми г-н Пауъл. Ясно си спомням срещата ни с вас през 1991 г., когато споделих нашето желание да се присъединим към НАТО. Вашият отговор беше: "Ще трябва много здраво да поработите за това." И се оказахте прав. Щастлив съм, че след 13 години наистина усилна работа България вече е на прага на пълноправното си членство в НАТО.
Ние помним и думите ви, г-н Пауъл, по повод подписването на договорите за присъединяване към ЕС на 10-те страни кандидатки. Тогава вие казахте: "Съединените щати ще продължат да бъдат силен поддръжник на разширяването на ЕС. Разширяването е добро за отделните страни, включени в него, за Европа като цяло, както и за трансатлантическите отношения." Благодаря ви за тази подкрепа!
Уважаеми г-н държавен секретар,
Ще завърша този разказ за историята на нашите двустранни отношения с една последна спирка на този площад. В градинката пред нас една птица извива криле от мрамор. Това е скулптурната фигура "Крилете на свободата", дар от едно семейство американски българи. На нейния постамент са изсечени думите на президента Рейгън, за когото падането на Желязната завеса беше повече от цел: "Никоя битка не е последна. Всяко поколение трябва само да извоюва свободата си - този свещен и безценен дар".
Това не ви ли звучи, г-жи и г-да, като казаното преди един век от Апостола на българската свобода Васил Левски: "Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.".
Нека си пожелаем общ успех, защото това е нашият общ път!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!