Мира Янова: Бойко Борисов сбърка, като не се кандидатира за президент

- Г-жо Янова, девет дни преди първия тур на президентските избори повечето прогнози са за сблъсък Георги Първанов-Волен Сидеров на евентуалния балотаж. Смятате ли, че има шанс двубоят на втория тур да бъде различен от този?

- Не. Мисля, че това сочи логичният прочит на ситуацията. Сблъсъкът Първанов-Сидеров трябваше да се очаква от самото начало на кампанията. Това е така, защото една толкова успешна кандидатура като кандидатурата на Бойко Борисов не беше лансирана и подкрепена. Това разочарова избирателите.

Съвършено ясно е, че в настоящия момент всички наложени и известни политически лица търпят крах. Но това е логично, защото голямата част от целите на преходния период са приключили.

С влизането на България в ЕС може да се каже, че задачите, които българското общество си поставяше, са изпълнени. Въпреки това обаче, политическият елит като цяло, включително и левицата, няма ясна визия за това как ще продължава оттук нататък.

Днес в България нямаме адекватен прочит на бъдещето. От тук се получава цялостното идеологическо и идейно безсилие на днешните управляващи.

- Кои са основните грешки, които доведоха до това положение?

- Малко прибързано от левицата решиха да се похвалят: "Вижте какво стабилно управление създадохме!", "Вижте какви добри успехи постигнахме във всички сфери!".

Такова поведение до голяма степен е лекомислено. Всички ние трябва да си даваме сметка, че макар и да е изпълнил целите си да интегрира страната ни в Запада и да прехвърли икономиката на едни пазарни релси, този преход раздели българското общество.

Той раздели българите на хора, които успяха да се вградят в условията на пазарната икономика - те са максимум 30% - и на едно огромно мнозинство от 70%, което се чувства дълбоко ощетено, наранено и осквернено от целите и реализацията на прехода.

Дори когато някои от анализаторите се радват: "Ура, колко хубаво всичко приключва!", това отново е радост от гледната точка на "успелите" 30%.

Останалата част от хората не само че не виждат себе си реализирани. Те имат постоянна нужда от реванш. Това ги тласка към алтернативи във всяка изборна ситуация.

Така се случи през 1997 г. с идването на десницата на власт, за втори път са случи с идването на НДСВ и Симеон Сакскобурготски през 2001 г., и за трети път - през 2005 г.с избухването на политическия феномен "Атака".

Според мен днес цялата десница и всички политически актьори пропуснаха да забележат, че Бойко Борисов беше огромен шанс да се удържи политиката на либерално-демократичния компромис. Т.е., да имаме обновление и промяна. Но такава промяна, която не подлага под съмнение демократичния ред в страната.

- И до какво ще доведе този пропуск, за който говорите?

- Сега сме изправени пред една принципно нова ситуация. Ще повторя, че тя е резултат от политическото късогледство, недалновидността на политическия елит от последните 15-16 години.

Волен Сидеров не е промяна в рамките на демократичната парадигма. Това е промяна, която застрашава прехода и неговите резултати.

Ние не сме народ с демократични традиции и хората трудно си дават сметка за това. Това, което ме тревожи, е какъв процент ще достигне подкрепата за Волен Сидеров на първи и втори тур.

Освен това аз не съм убедена каква част от хората осъзнават, че са интегрирани с демократичните ценности. И колко от тях ще отидат да подкрепят сегашния президент на очертаващия се втори тур срещу Сидеров именно с идеята, че подкрепят демократичните ценности и демократичния преход.

- Т.е., вие очаквате още по-голямо засилване на позициите на Волен Сидеров?

- Ще ви кажа каква е логиката ми. Нямам конкретно изследване и говоря повече като наблюдател.

Всички избори в крайна сметка са политически сблъсък. Десницата и левицата, за съжаление, се оказаха пълни с хора без достатъчно политическо въображение и промисъл.

Защо продължаваха да поставят на преден план въпроси, които вече де факто са решени? Кой се интересува днес от противопоставянето комунизъм-антикомунизъм?

В България тази дилема днес не съществува. От самото начало е съвършено ясно, че битката на тези избори ще е по линията статукво-антистатукво.

Сега ситуацията щеше да е съвсем друга, ако в ролята на говорител на антистатуквото беше излязъл Бойко Борисов. Човек, който откровено защитава проевропейската ориентация и демократичните ценности.

Съвършено различно е когато в тази роля влезе Волен Сидеров. И левицата има вина за тази ситуация. Вижте последните кавги по повод боклука между министър-председателя и столичния кмет!

Бих казала директно на Сергей Станишев, че проявява дълбоко политическо късогледство и безотговорност в тази ситуация. Ужасно е да оставиш въпроса за това накъде върви България оттук нататък в ръцете на човек с откровено фашизоидни виждания (очевидно Мира Янова има предвид Сидеров, бел.ред.).

- Очаквате ли след изборите да има някакво политическо прегрупиране, чрез което да се отговори на тази заплаха?

- Първо, нека да видим какви ще бъдат мащабите на опустошението. Те ще проличат още на първия тур. Страхувам се, че при една ниска активност резултатът на Първанов ще бъде по-нисък от прогнозирания, а резултатът на Сидеров - по-висок от очаквания. Нека да видим резултатите и за другите десни кандидати.

Първият тур ще преформулира ситуацията за втория. Вторият тур още не може да бъде напълно прогнозиран. Освен това ми се струва, че ситуацията е по-взривоопасна.

- Защо?

- На практика вторият тур ще покаже зрелостта на българското общество. Ако сред хората е проникнало сериозно разбиране за същността на това, което ни носи демокрацията, ситуацията ще остане под контрол.

Това вероятно ще даде глътка въздух на всички политици, за да се огледат и да преоценят стратегиите си. Според мен най-накрая някои хора трябва да си отидат с достойнство.

Имам предвид Иван Костов и Александър Праматарски, които бяха в основата на лансирането на кандидатурата на Неделчо Беронов. Те бяха хората, които на практика минираха пътя на Бойко Борисов за подкрепа от десните партии.

Ако те не се оттеглят, дано поне избирателите им разберат какво са сторили. От гледна точка на сегашната ситуация в този случай става дума за злосторничество.

На практика десницата е в криза от 2001 г. Тази криза непрекъснато се удължава, непрекъснато се очаква някой да поеме политическата отговорност. Но политическото дебелоочие продължава и няма край...

Надявам се, че когато станат ясни резултатите и левицата ще си направи необходимите изводи. Но трябва да знаем, че са ни нужни нови актьори и цялостно преосмисляне.

Ако все пак българското общество прояви здрав смисъл и покаже резултат, сходен на френския кандидатпрезидентски сблъсък Жак Ширак срещу Жан-Мари Льо Пен през 2002 г., който беше с резултат 82:18%, тогава няма за какво да се тревожим. Това означава, че демократичната тенденция е стабилна.

Аз обаче имам притеснения. Не може само 30% от хората да са щастливи от икономическите показатели на прехода и да очакваме, че демократичният ред е непоклатим.

Хората ужасно се страхуват, че отново ще бъде нанесен удар по жизнения им стандарт. Вярно е, че статистиките сочат подобрение и на тези показатели. Но трябва да правим разлика между цифрите и субективното усещане на хората.

- Смятате ли, че е възможно с основаването на ГЕРБ на 3 декември да се постави началото на преформулиране на политическото пространство?

- Нека да видим какво ще се случи на вота за държавен глава. Но Бойко Борисов и ГЕРБ сбъркаха. И без подкрепата на десните те трябваше да издигнат столичния кмет за кандидат-президент. Те пропуснаха границите на обществената реакция.

Да, разбира се, от гледна точка на самия Борисов е много по-важно да си изгради партията. Но имаше емоционална вълна с очакване той да се кандидатира на тези избори.

Това беше особено ясно през май и юни. И когато започна да се протака, когато започнаха неговите отговори от типа "95% съм сигурен, че няма да се кандидатирам...", изведнъж хората си казаха "За какво всъщност става дума?". И се почувстваха излъгани.

Това доведе до този рязък спад, който социологическите проучвания в момента регистрират. Възможно е сега резултатът, от който ви казах, че се страхувам, да стресне българското общество. И да даде нов шанс на ГЕРБ за реабилитация.

Но пак ще кажа - емоционалният подем на подкрепата беше пропуснат като шанс. За това носи своята отговорност и Бойко Борисов. Десните лидери се оставиха да бъдат водени по гайдата на Костов. Борисов също.