Контрабанда под закрила на държавата

Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви.

Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества".

В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.

"Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа."

Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление на Комитета за държавна сигурност, отнасяща се до "Контрабандната търговия, вършена от ДСП "Тексим", ДСП "Булет" и някои други търговски централи". Годината е 1966-а.

Съдържанието на този документ помага да се открие и проследи началото на държавната политика на БКП за използването на контрабандата, официално обявена като незаконна дейност, за нейните цели. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари.

От активни борци - активни контрабандисти

Наред с икономическата свобода, която им е дадена, търговски предприятия като "Тексим" и "Булет" се изкушават от бързата печалба във валута чрез контрабанда на всякакви стоки.

Архивните документи показват, че в началото са часовници от Швейцария за Турция. Посредник е офицер от Инженерното управление към Министерството на външната търговия (МВТ), а контрабандната сделка се сключва с договор (!) между "Тексим" и фирмата "Арис-Жужу" на ливански търговец, базирана в Бейрут.

Часовниците се изнасят от Цюрих от търговски представител на "Тексим" (най-малко две пратки месечно с 10 000 броя) със самолет на адрес "Софийска митница - транзит".

Под контрола на "Тексим" пратките се приемат и поставят в тайници на специален автомобил и се извозват за Турция през ГКПП Капитан Андреево.

Второ управление на КДС докладва, че контрабандата се осъществява от членове на БКП, бивши партизани, активни борци против фашизма, бивши полковници от Управление "Гранични войски" и бивши оперативни работници от КДС.

Според документа, преди да пристъпи към реализиране на контрабандните сделки, "ръководството на "Тексим" е получило разрешение за това от другаря Лъчезар Аврамов (министър на външната търговия - б.а.) и съгласие за съдействие по линия на Държавна сигурност от другаря Григор Шопов (зам.-министър на вътрешните работи, б.а.)".

След контрабандата на часовници идва ред на контрабандата на пистолети, на кафе и други стоки чрез турски и чрез сирийски "колеги". Второ управление на КДС установява, че същата дейност се практикува и от ДСП "Булет", Инженерното управление при МВТ, ДСП "Деспред" и ДСП "Родопа". Изводите, които прави, са:

- С контрабанда се занимават много централи и дейността не е запазена в тайна

- Чужденците, с които се работи, знаят за търговските централи

- Чужденците биват приемани в централите и лесно ни разузнават

- Не е добре зашифрована пристигащата стока на аерогара София и на ГКПП Капитан Андреево, където почти всички служители знаят за това

- Търговските централи не са изучили цените на контрабандираните стоки на международния пазар и в повечето случаи вземат съвсем малки комисиони.

Контраразузнаването дава точни насоки как да се централизира контрабандата и най-вече как да бъде скрита от българските граждани, на които по същото време е вменено да строят социализма (виж петте указания на ДС).

Указанията на ДС

1. В КДС контрабандната дейност да се централизира на едно място.
2. Да се издирят помещения извън София за манипулация на стоките.
3. Да се уредят с ДАИ нови номера за чуждестранните автомобили.
4. С управление "Митници" да се уреди получаването на пратките.
5. Търговците контрабандисти и да се настаняват в наши квартири.

"Кинтекс" осигурява луксозен живот на "елита"

Висшето ръководство на БКП не се двоуми да канализира тази "специфична" дейност - на мястото на първите търговски централи идва ново търговско предприятие - "Кинтекс".

В секретното разпореждане на Министерския съвет (с министър-председател Тодор Живков) от юли 1966 г. на "Кинтекс" освен търговията със специално имущество се възлагат и "реекспортни и други сделки".

Само година по-късно, през 1967 г., с "лично строго секретно" разпореждане на Министерския съвет №189 от 19 юли се задават нови правила за партийно-държавния контрол на контрабандата, определена като "транзитна търговия".

В структурата на оръжейната фирма е създадена специална дирекция "Скрит транзит". Нивото на конспиративност се качва с още едно стъпало през 1978 г., когато правителството на Станко Тодоров приема "лично строго секретно" решение №148 от 31 юли за "скритата транзитна търговия". С него се нарежда контрабандата да се извършва единствено от "Кинтекс".

На "Кинтекс" е дадена възможност да използва фирми зад граница за прикриване на държавната контрабанда, за да "не се допуска компрометиране на български физически и юридически лица" според решението на кабинета.

За тази дейност оръжейната централа използва задграничните фирми "Инар", "Сокотрейд", "Корестал", "Гудекс", "Олтрейд". Подобно на първата фирма на "Тексим" - "Имекстраком", те са регистрирани в Лихтенщайн, защото регистрацията прикрива реалния собственик. Служителите им са кадри на "Кинтекс" и на ДС.

Същинската дейност се направлява от регистрираните в София представителства на задграничните фирми. Според един "лично строго поверителен" доклад на министъра на външната търговия Христо Христов от 1978 г. годишната печалба от контрабандата по това време е между 12 и 17 млн. долара, а оборотът е над 100 млн. долара.

"Кинтекс" и фирмите му се отчитат по специална извънбюджетна сметка към отдел "Специален" в Министерството на финансите, създадена в далечната 1959 г., за която знае само съответният финансов министър. От 1968 г. от тази черна каса е финансиран ЦК на БКП и се изплащат хиляди левове представителни пари на правоимащите.

"Икомев" и приватизацията на каналите

През 1985 г., след т.нар. възродителен процес, дейността на задграничните фирми на "Кинтекс" е замразена поради опасенията на Живков и на посветените висши длъжностни лица от правителството, че Турция може да разкрие извършваната контрабанда като реакция срещу насилственото преименуване, тъй като основният канал на стоките продължава през територията й.

Министърът на външната търговия Христо Христов обаче предлага на правителството "скритият транзит" да се прехвърли на една-единствена задгранична фирма - "Икомев".

На създадената през 1964 г. от ръководителя на "Тексим" Георги Найденов в Лихтенщайн фирма е открито представителство в София към външнотърговската организация "Интеркомерс".

"Икомев" е захранена от "Кинтекс" не само с базите и със смазана схема, но и с кредит от 7 млн. долара, който е предоставен на оръжейната фирма от Българската външнотърговска банка като оборотни средства.

Кредитът всъщност е стойността на контрабандния алкохол и цигари, които "Икомев" "наследява" в секретните складови бази. Този кредит непосредствено след промените пък е прехвърлен от "Икомев" на оръжейната фирма "Тератон", която чрез задграничната фирма "Гардаг", Цюрих, Швейцария, също осъществява различни "специфични" сделки.

В "Икомев" се вливат кадрите на "Кинтекс", обезпечаващи контрабандата, а те впоследствие са командировани на работа към швейцарската "Гардаг". През 1988 г. и 1989 г. в бизнеса с "транзита" се включват две нови фирми - "Ширио", Вадуц, Лихтенщайн, и "Лотос", регистрирана във Виена, Австрия.

Политическите промени в България през 1989 г. не се отразяват на контрабандата. Тя продължава, а контрола върху нея вземат бивши кадри на ДС, шлифовани години наред в тази дейност.

Една строго секретна справка на Национална служба "Сигурност" от 1991 г. хвърля допълнителна светлина за действащите лица и фирми при извършването на "скрит транзит" през България. Основните елементи в нея са:

- фирми, изнесени в Западна Европа, осъществяващи търговия с чуждестранни клиенти при получаването и транспортирането на стоките за България;

- представителства на задграничните фирми в България, които получават стоките, складират ги, преопаковат и преразпределят;

- клиенти (фирми и лица), получаващи стоките като краен потребител.

При създадения механизъм е спазена конспирацията, за да не се компрометират страната и държавни ведомства и предприятия. Дейността се провежда от името на чужди фирми и почти "нелегално" от българските власти под прикритието на обикновен транспортен транзит или друга търговска дейност.

Секретният документ посочва, че "административният и финансов контрол над фирмите е максимално ограничен". Дружествата "Икомев" и "Лотос" се ръководят от едно и също лице - Божидар Йорданов, офицер от МВР и бивш кадър на "Кинтекс", живеещ във Виена.

Партньори при осъществяването на "скрития транзит" в България са все негови бивши колеги от МВР, "Кинтекс" или митницата. Основната група от "клиенти" са от турски и арабски произход. Част от стоките се разпределят за вътрешния пазар, а по-голямата се транспортира до контролните изходи, на които системата има хора.

Паричните постъпления на канала са от комисионните при извършването на "скрития транзит" и от реализацията на стоки.

Тайните операции на "Икомев"

Фирмата е регистрирана от лихтенщайнския адвокат д-р Иво Бек, администратор на една част от фирмите в Лихтенщайн, нароени от Държавна сигурност.

Копие от оригиналната цесионна бланка показва вписване в регистъра на 10 декември 1964 г. Празното място в документа е оставено, за да се прикрие истинският собственик - полковникът от ДС и ръководител на "Тексим" Георги Найденов.

След разтурянето на "Тексим" и присъдата срещу Найденов повечето фирми са заличени. "Икомев" обаче оцелява. През 1972 г. е прехвърлена към ВТО "Интеркомерс", като цесията е предадена на ръка на главния директор Стойне Николчев.

Чрез "Икомев" се извършват реекспорт на компютри от Далечния изток за други страни. От 1985 г. на нея е възложено осъществяването на "скрития транзит". Извършва транзитни и реекспортни операции с цигари, напитки, медикаменти, луксозни стоки, битова електроника.

В периода октомври 1987 - март 1990 провежда операция по превоза на над 40 т сребро от София до Цюрих със самолети на БГА "Балкан". Получател на среброто е фирма "Гардаг". Среброто е изнесено от Българската външнотърговска банка за продажба и закупуване на злато, а "Икомев" е посредник на комисионни начала.

НСС заключава, че "каналът е изграден с държавни средства, изнесени зад граница в законспирираните фирми, и същевременно се използва за обращение на "мръсни пари" - получените от продажбата на стоки, минали по пътя на "скрития транзит", и приходи от реализацията на наркотици и други стоки, поставени под особен международен контрол".

Така става приватизацията на контрабандите канали на ДС. Архивите на софийските представителства на задграничните фирми в Лихтенщайн, Австрия и Швейцария не са намерени. По нареждане на Министерството на външната търговия през 1990 г. те са унищожени.

Още в поредицата -

Първа част: Началото: "Имекстраком" - алжирската оръжейна връзка