Бунгала и каливи

В Обединеното кралство определено липсва земя. Самите терени пък са изключително скъпи. Решението за много хора с независими професии е да работят в своя собствен двор.

Специално пригодена беседка или направо бунгало може да се окаже идеалният кабинет.

С уговорката, че във Великобритания тези къщички притежават безброй екстри.

Човекът, който ни трябва, за да се сдобием с такъв кабинет е Мартин Пиърсън. През 2000 г. той създава своята фирма "Хоум енд офис". Седалището на фирмата, разбира се, е в градината на Мартин, на около час път от Лондон.

Господин Пиърсън е затрупан с поръчки и понякога не смогва да изпълни всички. Причината за запълненото му работно време е в тенденцията все повече граждани да се отдръпват от стреса на големия град и да се установяват в провинцията. Там освен всичко и цените на недвижимите имоти са прилични.

Градинските кабинети са като миниатюрни офиси. Срокът за построяването на един такъв офис е между 6 и 10 седмици. Цените започват от 12 хиляди евро и стигат до 60-70 хиляди. Но ако се замислим цената си струва. Защото среден независим работещ в Лондон плаща годишен наем за средно помещение от 9 хиляди евро.

Сега поглед към центъра на Варшава, където откриваме наследството на комунистическия режим.

На две крачки от най-голямата и шумна улица на полската столица се е сгушило зелено и тихо местенце. Оградени от жив плет спокойно съществуват малки бараки и зеленчукови градини.

По комунистическо време те играят важна роля в живота на Варшава. Тук се отглеждат моркови и картофи и дори зайци, когато магазините са безнадеждно празни. Днес тези градини са леко видоизменени, защото се използват за почивка. Техни гости са онези поляци, които не могат финансово да си позволят ваканция на друго място.

Това не означава, че производството на зеленчуци е спряло. А бараките и бунгалата придават на мястото вид на къмпинг в центъра на столицата. И точно както къмпингите, и тук животът замира през зимата, за да се възроди с първите по-топли дни на пролетта и лятото.

А как стоят нещата при германците?

250 кв. м. и градинско бунгало. Това е напълно достатъчно на Ернестина и Вилхелм от Кьолн, за да са щастливи. Може да се каже, че те са във ваканция през цялата година, обградени от зеленина, цветя и зеленчуци.

Бунгалото е нещо като тяхна лятна вила. Това семейство, подобно на много други, притежава дворно място, което те използват пълноценно.

"Чувствам се добре сред цветята. Това е нещо като малка къща на село. Сутрин със съпруга ми се качваме на велосипедите и идваме тук. Имаме си две легла. Електричество си осигуряваме чрез слънчеви батерии, намиращи се на покрива. Готвим с газ."

Съпругът Вилхелм е на 67 години и цял живот се е занимавал с търговия. Той разказва колко трудно се е сдобил с мястото, тъй като желаещите са били много. Сега споделя с удоволствие, че може да почива тук с жена си.
"Това си е истинска ваканция. А градинарството е моето хоби. Но в зависимост от времето ние сме тук от април до началото на октомври. "

Близо 15 хиляди граждани на Кьолн споделят страстта на Ернестина и Вилхелм. Техните градини са групирани в няколко асоциации.

Всъщност моделът е взаимстван от създадения в Лайпциг преди 150 години. Работническите градини някога са били създадени като средство за справяне с нищетата. А днес са място за прекарване на свободното време.

Градина с бунгало обаче може да достигне 7 хиляди евро. Интересно е, че собствениците на такива градини са с разнородни професии, но всички са много единни. Имат си и строги правила. Къщата не бива да надхвърля 24 квадратни метра, а зеленчуковата градина да не е повече от 25% от общата площ на терена. Съществува забрана за отглеждане на животни. Може да се слуша и радио.

Всяка година в началото на юли в
местността Карандила в Сливенския балкан

на 1000 метра височина се появява каракачански стан с разпънати автентични каливи. Каливите се строят в продължение на близо два месеца от група възрастни каракачани. Това са триъгълни колиби, които се сградят само от листа, горска шума и клони. Вътре се постилат с меки текстилни постелки.

Каливите напомнят един отминал етап от каракачанския начин на живот, когато са били номади и са кръстосвали Балканския полуостров. В подобни каливи някога на Атон са живели монасите пустинници. В каливи са живеели прадедите на каракачаните.

Столетия наред с пукването на пролетта каракачаните започвали своето бавно пътуване следвайки покаралата свежа трева и оставайки стадата да пасат. През това време те местели жилището си, което се състояло от колиба, покрита с шума.

И тъй като каракачаните отдавна са се заселили в градове и села, каливите сега се правят специално за събора, известен като гленди. На събора се представят характерни за каракачаните песни и танци и той традиционно се провежда вече 14-та година.

Роднини и гости от цяла България и съседна Гърция се събират, за да отбележат събитието. Гостоприемни по душа каракачаните се обръщат към всички посетители с традиционния поздрав "Калоширтитан!", което означава "Добре дошли!".

В каливите каракачаните поставят различни блюда, с които гощават гостите - печено агнешко, дроб-сърма, овче мляко, кашкавал и традиционния каракачански хляб. В каливите гостите могат да се скрият, ако времето изиграе лош номер на каракачаните и завали дъжд.