НЗОК ще плаща медицинската помощ, оказана на здравноосигурени българи в ЕС

Н ационалната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще заплаща оказаната при необходимост медицинска помощ на здравноосигурени български граждани в страните от ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

Това предвиждат изменения в Закона за здравното осигуряване, одобрени днес от правителството, съобщи правителствената информационна служба.

НЗОК ще издава необходимите документи за упражняване на здравноосигурителните права на българските граждани, сред които е и здравноосигурителната карта. Тя ще дава достъп до медицинска помощ при необходимост на временно пребиваващите в ЕС.

В 30-дневен срок НЗОК ще издава нужните документи по искане на заинтересованите лица, които ще подават молби за това в районните каси.

Европейската здравноосигурителна карта

ще бъде със срок на валидност от една година, освен в случаите, когато заявителят е непълнолетен - тогава той е до навършване на пълнолетие, но не по-малко от една година и не повече от пет.

Когато заявителят е лице, което получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, срокът на валидност е 10 години.

До 1 декември директорът на НЗОК трябва да утвърди образец на картата и да издаде инструкция относно реда за издаване на удостоверителните документи.

Всяка болница ще може да открива спешно отделение,

стига да отговаря на определени изисквания, заяви междувременно зам.-министърът на здравеопазването доц. Матей Матеев.

По думите му това става възможно след направени промени в наредба на здравното министерство, с която се извършва преструктуриране на неотложната медицинска помощ в страната.

Болниците ще трябва да докажат наличие на необходимото оборудване, терен, специалисти, квалификация, осигуряване на денонощно медицинско обслужване и др., обясни Матеев.

Финансовите ресурси ще бъдат осигурени от министерството. Плащането ще се извършва на база планиран бюджет за годината, а не на преминал пациент.

Трябва да се избегне варианта болните да търсят директно

услугите на спешната помощ в болницата, заобикаляйки личния си лекар, защото така спешното звено ще бъде много натоварено, обясни доц. Матеев.

Няма да отпадне ангажиментът на джипито да осигурява неотложна медицинска помощ на пациентите си, уточни той.

Откриването на спешни отделения по начините, предвидени в променената наредба, ще стане най-напред в София. Възможно е част от тях да бъдат и по-профилирани, поясни Матеев.

Той даде за пример Първа многопрофилна болница за активно лечение, където спешното отделение би могло да се специализира в обслужване на неотложни случаи само при болести на ушите.

Здравното министерство обмисля механизъм за плащане на болниците и в случаите, когато те оказват спешна помощ на пациент, който след това не е хоспитализиран, каза още зам.-министърът на здравеопазването в отговор на въпрос за подготвяния заради ниското заплащане протест на медицинския персонал в "Пирогов".

Натрупаните до края на м.г. задължения на болниците ще бъдат изплатени по погасителни планове, съобщиха пък от пресслужбата на Министерството на здравеопазването.

От началото на 2006 г. лечебните заведения с държавно участие не генерират нови дългове, а натрупаните до края на 2005 г. ще бъдат изплатени разсрочено.

Здравното министерство няма задължения

към доставчици и дистрибутори. За 2005 г. всички необходими плащания за лекарствени продукти и консумативи, осигурявани по централна доставка от министерството, са извършени, твърдят от ведомството, като настояват че редовно се разплащат и т.г.

Министерството не е сключвало договори с доставчиците на лекарства и консумативи за болниците, тъй като те са самостоятелни търговски дружества.

Към 31 май дълговете на лечебните заведения с държавно участие са 82,6 млн. лв., като от тях просрочените са 40 млн. лв., посочиха от пресслужбата на ведомството.

Болниците дължат 23 млн. лв. на доставчиците

на специализирани консумативи и апаратура, заяви по-рано пред журналисти Иван Апостолов от фирма "Булрей и Ко" ООД.

Длъжници са 12 лечебни заведения, а фирмите, които трябва да получат парите си, са 17, уточни той. Дългът се е натрупвал от началото на 2005 г. досега. В края на годината се очаква той да нарасне до 28 млн. лв., посочи Апостолов.

Болниците, на които доставяме консумативи, плащат само част от дължимите към момента на доставката суми, но стари задължения не се разплащат, обясни той.

Ще се наложи да намалим доставките си

и вероятно пациентите ще трябва сами да закупуват необходимите неща, каза Апостолов, според когото само един катетър може да струва от 200 до 4000 евро.

Най-големите ни длъжници са "Александровска болница", "Пирогов", болница "Св. Екатерина", Националната кардиологична болница и 28-те многопрофилни болници за активно лечение в страната, уточни Апостолов.

Няма да начисляваме лихви на дължимите суми и няма да водим съдебни дела, обеща той. По думите му това е трябвало да стане до 30 април.