Да забравиш за Неволята

Имало едно време двама братя, които ходели за дърва в гората. Един ден, не щеш ли, натоварената кола се счупила и както ги бил посъветвал баща им, те повикали на помощ Неволята.

"Невольо! Невольо! Ела да ни поправиш колата!" Никой не се обадил. "Невольооо," екнал още по-силно гласът на малкия. "Ела, че загазихме!" Но гората била глуха и Неволята я нямало никаква. Смрачило се. На небето се появила бледна месечина.

"Бате, рекъл по-малкият брат, то се видя, че тая проклета Неволя няма да дойде. Кой я знае къде се е запиляла в пущинака - навярно поправя друга кола или пък лежи под някое дърво. Я хайде ние сами да си поправим колата." И си я поправили.

Работодателите в България изпаднаха в ситуация подобна на двамата братя. Неволята на компаниите е изключително острият недостиг на квалифицирани специалисти с практически умения, особено в сектори като бизнес, търговия, маркетинг, IT, високотехнологичните производства и услуги...

Нещо се счупи

Вече има случаи потенциални инвеститори от области, изискващи по-висока квалификация и образование, да се отказват да влязат в страната след проучване на предлагането на труд. Причината е, че образователната система не се справя с подготовката на професионалисти, които да задоволят съвременните нужди на бизнеса.

Петър Зюмбюлев, отговарящ за обучението със системи SAP в "SAP България", казва: "Това, което се учи в университетите, няма нищо общо с онова, което се случва в бизнеса." Самият той е завършил Софийския университет. По думите му онова, което всъщност му е помогнало да влезе в крак с работата си, е, че още от първи курс е започнал в SAP.

Студентите се оплакват от неадекватни предмети и немотивирани преподаватели, които не са в час с това какво става извън академичните зали.

Анонимен студент, отново от СУ, дава пример във форума на "Капитал" за маниера на преподаване: "Един преподавател (без имена, защото ми предстои изпит при него) си изнасяше лекцията, която явно знаеше наизуст като песен. Та рецитираше ни той и в един момент аз (както и всички други) забелязах, че нещата, които приказва, нямат нищо общо със съвременната действителност и изразих несъгласие с казаното от него.

Отговорът му беше, че не можело един студент да му казва какво да преподава. Той това го преподавал от 40 години едно и също, значи е правилно!

Останах без думи. Дори не бях предполагал, че може човек за 40 години да не научи абсолютно нищо ново."

Саша Безуханова, генерален директор на "НР България" и заместник-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, казва: "В повечето случаи хората, които излизат от университетите, трябва да бъдат преквалифицирани от работодателите си, а това води до загуба на ресурси.

Връзката между бизнеса и унивирситетите трябва да стане по-солидна. От наша страна това може да стане с осигуряването на стажове, а хора от практиката могат да преподават." Според нея важно е "и държавната поръчка да бъде променена според нуждите на пазара".

Докато бизнесът иска да получава готови професионалисти направо от университетските скамейки, някои шефове на вузовете не отстъпват, че целта на академичното образование е да постави само основите.

Ректорът на Техническия университет - София, проф. Камен Веселинов казва: "Винаги ще има доза напрежение между бизнеса и университетите. Ние ще теглим към фундамента, а те - към практиката."

Той обяснява, че целта на вуза е да подготви младите за четиридесетгодишен трудов стаж. Така според него, ако навремето студентите са учили само за транзисторни лампи, не биха възприели съвременните технологии.

Други представители на академичната общност пък не мислят, че нещо трябва да се промени в учебните програми на университетите им, за да актуализират знанията и уменията на студентите.

Зам.-деканът по учебната дейност на Стопанския факултет в СУ доц. д-р Георги Чобанов казва, че е категорично против намесата на фирми, които да "поръчват" определени специалисти на вузовете. Той заявява: "Моите кадри са страшно търсени, нямам проблем с пазара на труда."

Доц. Чобанов добавя, че "Бизнесът не е изявил желание, не сме получили покана, иначе не бихме отказали". От друга страна, той разказва, че от години отношенията им с банковия сектор са канализирани и много банки правят презентации в Стопанския факултет и предлагат стажове на студентите.

Много хора от бизнеса са съгласни, че сегашното висше образование е спирачка пред икономическия растеж. Така бизнесът се озовава в позицията на двамата братя и Неволята. И точно като тях запретва ръкави и започва

Да си поправя колата

Добрата новина е, че университетите и компаниите все по-често откриват допирните си точки. Макар да срещат много сериозна законова пречка. В Закона за висшето образование се изисква 70% от преподавателите да са хабилитирани лица.

Същевременно в магистърските програми по думите на ректора на УНСС проф. Борислав Борисов точно 70% от часовете са лекции, а останалите - упражнения. "Смешно е да предлагаме на висококвалифицирани специалисти от бизнеса да водят упражнения", казва той. Доц.

Сергей Игнатов, ректор на Нов български университет, споделя, че действително частните вузове имат много повече свобода в това отношение. Той обяснява, че точно поради липсата на подобно изискване към състава на НБУ в училището им по мениджмънт преподават основно хора от бизнеса.

Но все пак някои компании са намерили начин да си сътрудничат с държавни университети. Особено активни са фирмите, предлагащи софтуерни прог­рами, тъй като в момента техните партньори в IT сектора срещат най-сериозни затруднения при намирането на професионалисти.

"Oracle България" работят със СУ, НБУ и с Пловдивския университет. Сътрудничеството им се изразява в това да дават лицензи за цялата си технологична гама продук­ти, които университетите да ползват в обучението на студенти. Също така преподавателите могат да използват готови курсове, разработени от Oracle University.

"Иначе правим и лекции, и семинари. Последната беше на 12 март в Пловдивския университет, а следващата ще е на 28 март в Софийския университет, " казва Николай Манчев, консултант продажби в "Oracle България".

Резултатът по негови думи е, че "всяка година голям брой студенти посещават курсове на Oracle. Част от тях се сертифицират (използвайки специална отстъпка от цената на изпита) и впоследствие намират работа в различни големи компании".

Доц. Калина Калоянова от Факултета по математика и информатика (ФМИ) в СУ казва, че освен с Oracle работят на подобни принципи с IBM и Microsoft в магистърските програми по информационни системи. Тя пояснява, че в учебния процес участват и висококвалифицирани специалисти от въпросните фирми.

Доц. Калоянова споделя, че е "ужасно трудно да навият специалисти да дойдат да преподават за тези пари". И въпреки това затворената система ФМИ - софтуерни фирми явно работи, защото по думите й много студенти стажуват или работят в подобни фирми, те пък от своя страна подпомагат факултета.

Цветан Стоянов от "ДиТра", риселър на софтуер за инженерно проектиране SolidWorks, казва, че "много усърдно си комуникираме с университетите и вече има резултати".

В края на 2003 г. започват работа с шест вис­ши училища от цялата страна. Схемата отново е даряване на софтуер, след което следва обновяването му на преференциални цени всяка година, обучение на преподавателите в университетите и осигуряване на гостуващи лектори, които демонстрират използването на SolidWorks в практическата си работа.

Стоянов казва, че "такова вълшебство като изграден инженер още от университета няма, но доброто владеене на софтуера е напълно достижимо".

Не само в IT сектора фирмите са се ориентирали към по-силни връзки с университетите. През април PriceWaterhouseCoopers организира за пръв път курс на тема "Професия данъчен консултант".

Георги Саракостов от компанията казва, че идеята е "информативно, практично, вдъхновяващо и интерактивно" да проведат този курс. Правят го съвместно с Център за европейски програми на Американския университет в България, които осигуряват организацията - зала, търсене на заинтересувани студенти, не само от този университет, но и от икономическите вузове в София.

Те няма да заплащат такси и според Георги Саракостов това е инвестиция, която ще се върне в дългосрочен план. Той казва още, че дори тези студенти да изберат данъчната администрация пред фирмите за данъчно консултиране, отново последните ще са печелившите, защото тогава ще говорят с администрацията на общ език.

Очевидно взаимноизгодното сътрудничество между бизнеса и университети е напълно възможно. Най-печеливши от него са студентите. Но всички по веригата са щастливи. Защото рейтингът на университетите зависи от реализацията на студентите му, a фирмите пък ще запълнят работните си места с качествени професионалисти.

Въпросът е, че сътрудничеството между бизнеса и вузовете няма да реши цялостно проблемите на висшето образование. До голяма степен там се изискват воля и работа от държавата и самите вузове, а към момента те все викат Неволята.