Усилията в днешно време (също както и в минало, и както вероятно ще бъде и в бъдеще) се насочват в една-единствена посока - пожелателната. А пожеланията са насочени в изключително тесния диапазон на текущото омиротворяване.
Призивите и резолюциите Израел незабавно да се изтегли от окупираните територии, а Ясер Арафат да спре самоубийствения тероризъм не са нищо повече освен демонстрация на загриженост. Защото тяхната цел е краткосрочна и късогледа - да се спре текущото насилие, но без да се преодолеят фундаменталните първопричини за него. Резултатът от подобни акции реално не е мир, а временно преминаване на войната от един тип в друг. И това преминаване никак не е сигурно, че е източник на по-малко жертви. Защото убити от двете страни има и при камикадзета по време на мир, и при ответните въздушни удари за отмъщение - пак по време на същия мир. И ако се направи някаква сметка в един момент, може да се окаже, че всъщност при войната жертвите са по-малко! Защото при война воюващите сили се държат като при война и се пазят повече.
Типичен пример за подобно разбъркване на кашата от страна на външни сили е измисленият и напълно кух мирен процес от началото и средата на 90-те години. Преди него в палестинските територии имаше въстание (интифада), имаше и тероризъм, даваха се жертви, но те общо взето бяха по-малко.
След като САЩ наложиха началото на преговори и сключването на мир по системата "да отложим нерешимите проблеми за накрая", привидно ситуацията започна да се променя. Родиха се дори три Нобелови награди за мир. След като мина малко време обаче, се видя, че късогледата политика всъщност представлява само едно суперскъпо отлагане на войната, което накрая се заплаща накуп, като изпуска цялото натрупано напрежение. Резултатът е, че при сегашната интифада има повече жертви, а двама от нобеловите лауреати в момента са основни действащи лица в поредната война. Текущите усилия да се спре тя с призиви за незабавно изтегляне на армии и доброволен отказ от атентати са опит да се повтори вече провалила се технология за мир.
Каква е разликата между сега и началото на мирните преговори от времето на Ицхак Рабин?
Разликата е, че и на двете страни им стана ясно - изгоден и справедлив мир не може да съществува. И тъй като и двете страни няма как (или не им се иска) да принудят хората си да приемат нещо неизгодно и несправедливо, се оказва, че войната става неизбежна. Просто при нея всяка от страните поне постига вътрешен мир със себе си, че прави всичко възможно, за да се защити от агресията на другата. А че става дума за агресия - това е ясно. След като всеки приема за изконно свои едни и същи обекти и след като за тях той не може да прави компромиси, очевидно другият, който претендира за тях, се оказва агресор. А от собствената си страна той изглежда в очите си като отчаян защитник на сърцето си. Това е фундаменталният проблем и той няма как да бъде решен чрез декларации за спиране на огъня, резолюции, призиви, икономически санкции и пацифистични пожелания.
Разликата между сега и преди е и в прогреса на средствата за уязвяване на противника. Той се проявява основно от палестинска страна, която откри уникалната ефективност на саможертвата - един наш си отива, но отнася десет техни със себе си. Това е брутален тип аритметика, която не отчита кой за какво е виновен, кой страда и заради кого. Тя отчита само задоволството от изгодата, измерена в човешки животи.
От страна на Израел кой знае какво развитие в средствата за отмъщение няма, защото те и без това са си тотално превъзхождащи противниковите и няма повече накъде. И преди, и сега еврейската държава си имаше танкове, самолети и добре обучена армия, с които можа да удари където и когото си поиска, без да се налага да самоубива. Единственото, което Израел още не е включил в арсенала си, е захвърлянето на разума и тръгването да отговаря на терора с терор. Имат се предвид крайните идеи да се изтребват близките на атентаторите камикадзета след всеки взрив, за да стане ясно, че безнаказаност няма. Иначе развихрящият се фанатизъм на недорасли хлапета, опиянени от обещания за девици в рая, няма как да бъде санкциониран - самият атентатор вече е приел, че ще загуби живота си и няма с какво да го заплашиш. Друга крайна идея сред евреите е потенциалните камикадзета да се убиват превантивно. Това е технологията на изпреварващия удар, целящ да предотврати щети сред твоите редици, а не да реагира на тях.
На този етап Израел все още не е преминал тези последни граници, които биха превърнали конфликта в нещо подобно на война между хора и извънземни - битка на тоталното изтребление и безапелационна касапница. Но никой не гарантира, че дотам няма да се стигне. Защото палестинците, които общо взето са по-изостанали от евреите, просто няма лесно да се откажат от тероризма, оказал се единствено средство да се нанесе някакъв удар на противника. Наистина крайно подъл, несправедлив, не спрямо когото трябва и брутален удар, но все пак удар.
Разликата между сега и преди е и в "потенциала на злото" (ако може така да го наречем), което ще се развихри, ако паднат всички морални и хуманистични бариери. Злото може да стане безгранично - това е доказано от историята. И ако в текущия ни живот то се ограничава от определени общочовешки норми и от съществуващата навсякъде все пак някаква "мярка", тръгне ли се по спиралата на тоталната бруталност, краят не се види.
През Втората световна война Хитлер е имал пълната готовност да вкара в употреба оръжия за масово унищожение. Арсеналите с химически заряди са били подготвени, за да влязат в бойните действия. Но това не е станало, защото дори и тогава някой все пак е имал някаква "мярка" и е преценил, че това ще бъде началото на тотална бруталност и взаимно изтребление. Някой е бил достатъчно мъдър да прецени, че по-добре Германия да загуби войната и след това да има шанс да се възроди (което и стана), отколкото да бъдат избити още милиони германци, руснаци, англичани и американци и да не се знае кой изобщо ще оцелее.
Технологията на "камикадзето" срещу невинни граждани днес е малка, но изключително опасна стъпка точно в тази посока. Тя пречупва последните задръжки у човека, обявява всички за врагове и зове на безогледно унищожение. Защото ако аз съм един мирен гражданин и в един момент се окаже, че съм виновен за това или онова, от което "хабер си нямам", как да се почувствам, освен като несправедливо нападнат от някакви хора с поведение, близко до това на психопати? И как да реагирам?
Средствата на съвременния тероризъм в Близкия изток преминаха всякакви граници. И в Европа има други подобни организации, но много рядко те си позволяват да обявят за виновни невинните граждани и да започнат тотална война срещу тях. Баските сепаратисти от ЕТА нападат само представители на испанската власт. При ИРА има атаки и срещу цивилни обекти, но много рядко се допуска те да вземат жертви. Обикновено се дава предупреждение и щетите са само материални. "Червените бригади" пък удрят по богати индустриалци. Дори Карлос Чакала - обявеният за най-брутален терорист, е атакувал министри и институции, а не обикновени граждани.
Днешните изпълнения на палестинците преминават опасни граници, обявяват повсеместен терор - срещу всички и във всичко - и могат да породят единствено повсеместен отговор. При подобна усложнена ситуация е престъпно нехайство спрямо реалните проблеми световните лидери да се държат като активисти на "Грийнпийс", протестиращи с плакати и елементарни лозунги, които не обхващат причините.
Нека да проследим какво би се случило, ако сега се изпълнят всички искания на ЕС и САЩ.
Израел се изтегля от палестинските градове, а Ясер Арафат обещава да спре терора. Какво се променя?
Какво?
Нищо. Ако има някакво примирие, то ще трае само докато е изгодно - т.е. ще го има, докато танковете излизат от бойното поле. Дотогава палестинците ще кротуват. След това ще последва съживяване на терористичната война. Защото, от една страна, тя ще продължи да си съществува като възможно средство, а от друга - нито един от проблемите няма да е решен. И пак ще започнат кървища по израелските улици, и пак в един момент танковете ще нахлуят. Това ще е резултатът от "мирната" инициатива, наблягаща само върху видимите проявления на конфликта.
Но дори и това не е най-лошият сценарий. Има и по-лош.
Той ще дойде, ако танковете не успеят да се справят. Ако въпреки тях терорът продължи.
На настоящия етап факт е, че Израел все още не е прекрачил всички граници. Дори и да я провежда в населени места, и това да носи известни цивилни жертви, Израел все пак провежда една стандартна кампания със стандартни средства, като зачита правата на населението. Ако обаче по този начин проблемът не бъде разрешен, тогава не е изключено вече не отделни групировки, както е при палестинците, а една добре организирана държава да се захване с терор. Защото на всички ни е ясно, че никой няма да се остави да бъде убиван безпричинно и ще търси отговор. Такава е човешката природа. И ако армията не успее да ограничи тероризма, тогава ще се породи контратероризъм. И много палестинци ще започнат да мрат, без да са виновни за нищо. Ще ги убият озверелите еврейски войници или самосформиралите се паравоенни формирования. Този модел показа до какво води на Балканите и Близкият изток изобщо не е имунизиран срещу него.
Без да желаем да звучим апокалиптично, но събитията в региона вървят точно в тази посока. Позицията на арабските държави бавно, но сигурно се радикализира. Най-фанатизираните от тях като Ирак вече предприемат едностранни действия и се готвят за война. Намеси ли се друга страна в конфликта, можем да бъдем сигурни, че всички граници на морала ще бъдат преминати.
Преди да зоват за обречен мир, световните лидери трябва да си дадат сметка за няколко непренебрежими факта.
На първо място, Израел няма накъде да отстъпва. Единственото, което може да направи, е да се хвърли в морето. Това е абсолютна истина и никакви национални каузи и тежнения за справедливост не могат да я опровергаят. Израел е едно безкрайно малко парче земя, тотално пренаселено и обхващащо само "санитарния минимум" от възможното. Желанията на палестинците да вземат още, включително и половината от град Ерусалим, е неизпълнимо, ако се предвижда еврейска държава да съществува. Неизпълнимо е и връщането на три милиона бежанци, защото те трябва да избутат вече заселили се евреи.
На второ място, палестинците също няма накъде да отстъпват. Не е възможно разширяване на израелските владения в окупираните територии. Дори и да има нужда от земя за заселниците, няма начин тя да се вземе от палестинците. Отделно и тази нация непрекъснато се разраства заради прекомерната раждаемост. Т.е. тя няма накъде да отстъпва дори и от агресивните си намерения. Те са й необходими, защото иначе няма къде да живее. Тя не разполага с високи технологии и с модерно общество, способни да компенсират територията. Няма и тенденция скоро да ги получи. Следователно за нея единствената посока е експанзията. Това е проблем, който в момента се изсипва на главата на Израел, но той би съществувал и ако Израел го нямаше. Пренаселването в арабския свят е в пълен ход.
И на трето място, не съществува възможност за безусловна победа на никоя от страните.
Ако по някаква причина еврейската държава бъде унищожена и тя не повлече чрез ядрените си глави и противниците си - ако това стане, след това тоталната съпротива на еврейската общност навсякъде по света ще хвърли арабския свят в катастрофа. Арабите имат един-единствен ресурс - петролът. Евреите имат всички останали и много по-важни - пари, интелект, власт. Нефтът може за "отрицателно" време да стане излишен, ако започнат да се въвеждат най-новите, открити вече, но неприлагани заради изгодата от петрола енергийни технологии. Еврейската общност е в състояние да предизвика глобален бойкот на арабското "злато" и да хвърли този етнос в мизерия. Тя може да предизвика чрез инвестиции по други места по света и свръхпредлагане на нефт, което да срине цените дори и без алтернативни технологии. Нито Русия, нито Каспийският регион ще откажат подобни вложения. Няма начин някой да изхвърли от играта Израел, без после да плати скъпо и прескъпо за това.
От друга страна, няма начин и палестинците да се ликвидират. Проблемът всъщност изобщо не е палестински, защото дори и тях да ги няма, делото им ще бъде продължено от другите араби. А арабският свят е стотици милиони хора. Дори и в окупираните територии да не остане нито един палестинец, палестинската кауза остава жива. А заедно с нея - и отчаяните й средства за борба.
Като се отчитат параметрите на невъзможността за отстъпление и на невъзможността за крайна победа, възможните варианти се очертават като два.
Единият е продължаване на настоящото динамично равновесие. От време на време ще има мир, от време на време - война. В този смисъл текущите инициативи за мир, включително предложенията на ЕС и САЩ, са само инициативи за този тип временен мир. Но последващото избухване на война е неизбежно. Така ту с мир, ту с война, а също и с изолирания, зони за сигурност, преградни стени, буферни ивици и пр. общо взето текущо се поддържа някакво леко кърваво равновесие с тенденция към влошаване поради прогреса на средствата за терор.
Вторият вариант е да се тръгне към някаква форма на цялостно разрешение на проблема. Това би била изключително мащабна задача, съизмерима с тази за обединена Европа. Никой не казва, че е лесно да се преодолеят враждите на Стария континент. Няма да е лесно и в Близкия изток. Всеки ще трябва да направи жертви. Сигурното е, че в териториален мащаб жертвата ще трябва да е от страна на палестинците, защото те биха могли да бъдат разглеждани не като отделна нация, а като част от общата арабска общност. Която има далеч повече земя. Израел няма никаква земя, която може да даде. Арабите имат. Те могат да отстъпят и по проблема с популацията си и така да осигурят резерви за отстъпки. Всъщност не за отстъпки, но поне да не се проявява настъпление повече към Израел.
От своя страна евреите могат да жертват доста от парите, които контролират в световен мащаб. Те могат да осигурят огромни инвестиции и да модернизират околните държави. На основата на по-висок жизнен стандарт и идващите с него нови ценности конфликтът може да утихне.
Естествено в текущ план и по всеки отделен въпрос ще трябва да се правят никак не леки жертви. Които винаги ще могат да взривят процеса. Но тъй или иначе единственият разумен избор е да се предпочете несправедливият, но единствено възможен мир, пред справедливата, но безкрайна война.
Световните лидери "миротворци" трябва най-сетне да направят решителната крачка да приведат обсъжданията върху реалните проблеми. Нито операцията на Израел, нито измислените мирни инициативи са нещо повече от текущо решаване на проблем. Тероризмът няма да спре и невинни евреи ще загиват. Това е просто въпрос на кървава статистика. Но тя ще стане много по-"червена", ако се кара постарому. На всички хора рано или късно им писва и се отдават на първосигнални модели на защита. Евреите също са хора и търпението им не е безкрайно. Отлагането в разрешаването на проблема на фундаментално ниво подхранва раждането на еврейски контрафанатизъм. Той е неизбежно следствие от неспособността на еврейската държава да се справи с терора. А тя няма как да се справи, просто защото няма как да се справи сама с глобални въпроси. Те са отговорност на големите сили и тази отговорност не може да не се носи от никого. Алтернативата е триумф на камикадзетата и танковете. А мирът - просто междучасие между две войни.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!