Вече е научен факт, че водата
помни и съобразява, че реагира по различен начин на заобикалящата я среда и
промените в нея, променяйки съответно и структурата си.
Следва логическият извод, че водата е не само жива, но и че е в основата
на живота, че е енергийно-информационен носител.
Неслучайно в митологиите на
древните народи водата е представена като един от четирите основни елемента,
стоящи в основата на изграждането на света и в основата на живота. А какво да
кажем за библейското описание на Едем /Рая/, от който изтичат четири реки в
четирите посоки на света. Следователно центърът на Рая, в разбиранията на
древните, е мощен водоизточник, оживотворяващ целия свят, или пък където има
вода, там е и Рай .
В приказния свят на вълшебните
приказки необикновеният герой, с риск за живота си, побеждава ламята, за да
върне отнетите водни извори на хората.
Самодивите в Ботевата балада
„Хаджи Димитър" извършват ритуалното възкрисяване на героя, „пръскайки" го с
вода.
Съществуват безброй примери от различните сфери на живота и науката за
вечната и безусловна връзка на човека с водата. Самите ние сме изградени от
повече от 60% вода.
Разсъждавайки в този дух, ще отбележим, че за живота на нашата планета
Земя, след въздуха, на второ място по важност се нарежда водата
България, като държава,
съществува повече от 1300 години. Важно е обаче, че в националния ни химн,
написан от Цветан Радославов, родината ни е сравнена със земен рай. И това не е случайно.
Какво би бил природният ни
ландшафт, ако липсваше одухотворяващата сила на водата! И нима щеше да
възкликне така въодушевено Народният поет Иван Вазов в стихитворението си „При
Рилския манастир":
Поклон, скали, води,
поклон, ели гигантски,
вам-бездни, висоти,
вам- гледки великански!-,
ако ги нямаше буйните и пенливи води на рилските реки Марица, Искър и Места!
А дали археолозите щяха да откриват следи на живот по нашите земи отпреди няколкохиляди години, ако нямаше нужните условия на живот, осигурени от нашите красиви реки и езера! Очевидно не!
Интересен е фактът, че имената на повечето ни реки са женски, което е знак за мисленето на хората за водата още от древността до днес, като за сътворяваща и раждаща живот.
Изредените факти само затвърждават мнението, че
наличието на такова водно богатство по нашите земи, с цялото му
биоразнообразие, ни превръща в едно от най-желаните места за живеене на Стария
континент, но не бива да забравяме , че , до голяма степен, това е и една от
причините за сложната ни и противоречива историческа съдба.
В глобализиращия се свят не
съвременните енергоизточници/ нефт и газ/ ще се окажат спасителни за живота на
земята. Наопаки! За всички ни е ясно, че те убиват въздуха, земята и водата ни.
Колкота по-бързо осъзнаем този факт и се отнесем сериозно към последиците от него, толкова по-голям е шансът за оцеляването на нашата цивилизация.
Крайно време е да надраснем безумното увлечение на фригийския цар Мидас да превръщаме всичко, до което се докоснем, в злато, защото златото не се диша, яде или пие.
България и светът са на екологичен кръстопът:
единият път-пътят на алчността и прагматизма, на безумното унищожаване на природата, равнозначно на самоубийство;
разумният път-да не забравяме, че този свят ние не просто сме го наследили от предците си , а сме го взели назаем от децата и внуците си и трябва да им го предадем чист и прекрасен, възможен за живот.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!