Водното богатство на България

Водата е животът. От отношението ни към него зависи и отношението ни към този най-ценен природен дар. Но ние сме небрежни и безотговорни към нея-замърсяваме, без да мислим за утрешния ден, за бъдещето на нашите деца, за човечествето изобщо.

Водното богатство на България не е голямо. По водни ресурси на човек от населението тя се нарежда на последно място между страните на Балсканския полуостров и на едно от последните места в Европа. Освен това водните ресурси са неравномерно разпределени по територия на страната. Но като изключим тези факти можем да кажем, че най-хубавите гледки са на езера и реки, разположени на територията на страната ни. Всяко едно от тях има своята красота, пленителност и великолепие.

Седемте рилски езера са пример колко хубава е природата на България. Всяко едно езеро си има своята необичайна форма, която може да разчувства човек и да го накара да се замисли как трябва да се отнася с природата си, защото все пак тя е част от всички. Не зная дали скоро сте се докосвали до магията на Седемте рилски езера, дали сте изпитали вълшебството на кристално чистия въздух, омаята от допира с безкрайността…

Но това вълшебство постепенно губи от силата си, защото езерата бавно, но сигурно пресъхват и вместо огледален образ, постепеннозаблатява. Много други природни богатства можем да дадем за пример колко хубава е нашата природа. Но жалко е, че много малко хора я ценят и мислят за нея.

Има хора, които с лекомислието си изхвърлят отпадъците и рушат това, с което ни е дарила природата. Всеки хвърля и не се замисля след години това до какво ще доведе.

Давам чист пример в какво общество живеем. В град София, квартал Дружба, има езеро,което като го гледаш от далече си мислиш колко е красиво. Има едно мостче, което почти го разделя, има площадки, пейки и 2 параклисчета. Когато дръвчетата се разпъпят, цветчетата цъфнат и всичко се раззелени, е най-приятно. Но идва един момент, в който се взираш в езерото и вместо да откриеш плаващи рибки, патета, които да плуват, костенурки, които все се крият, ти откриваш, че в това езеро има части от коли, шишета, опаковки от какво ли не и най-различни боклуци, на които не им е мястото там. Точно тази гледка разваля целия чар и прекрасната красота на езерото. Вече вместо патета и лебеди да плуват, боклуци се трупат. Рибките вече не са обикновени , а сигурно ако им се направят тестове ще открием, че са някакви мутанти.

Има и други фактори, които замърсяват водите. Главни са отпадъчните промишлени води от целулозната, дрождовата, химическата, рудообогатителната, консервната,местната и текстилна промишленост.

А напоследък все по-голямо значение придобиват така нареченото термично замърсяване на речните води. За подобравяне на състоянието на речните води е необходимо да се вземат мерки за пречистване на отпадъчните води.

По-възрастните хора често казват: „Каква вкусна вода пиехме едно време”. Да, в онова време, когато те са виждали смисъла на живота в това да съградат чешма и всеки жаден да пийне глътка живителна течност и да спомене с добро този , който я е направил. България е била осеяна с извори, с чешми, направени от мъдри и прозорливи хора.

Много са неприятни тези факти и трябва да се погрижим да не е така. Трябва да се научим да ценим това, което притежаваме и това, което природата ни дарява. Трябва да се борим за страната си и за красотата, която притежава . Да не позволяваме самите ние да я съсипваме и да променим начина си на живот.

България има забележителни природни дадености: море, големи реки езера… Но какво правим?! С нарастваща тревога забелязваме как реките не се почистват, как промишлени отпадъци ги замърсяват, как никой не се интересува какво се случва… Затова все по-често,когато пускаме чешмата, от нея вместо бисерни капчици ще се стича… Тиня.Да подобряваме всички централи с по – нови техники, които са безопасни за природата и за самите нас.