Водата- живот и стихия

М�е �ете ли да си представите живота без вода? Дали тогава ще има растения, животни? А нас дали ще ни има? Едва ли, защото водата е жизнено необходима на всяко живо същество. Доказано е, че човек може да оцелее само 6 денонощия без вода. Тя е навсякъде около нас -  в растенията, животните, почвата, облаците, дъжда, снега, лавините, моретата, реките, океаните, в храната и клетките. Без нея животът би бил невъзможен.

Земята е наричана неслучайно Синята планета, защото е покрита със 71% вода. Годната за пиене вода е само 2,5% от това водно богатство и по- голямата част от нея е „консервирана“ в ледниците на Антарктика и Антарктида. Основната част от достъпната за човек сладка вода е съсредоточена в езера, реки, язовири и подпочвени води и е само 0,5 % от цялото водно богатство. Всеки трябва да осъзнае, че това количество на безценната сладка вода е съвсем ограничено за нарасналото население на Земята, което е 7 млрд. души. За всеки от нас трябва да е ясно, че е необходимо водата да се пести и да се ползва разумно. Наше задължение е да опазим нейното качество и състав, които са били непроменени милиарди години.

Животът се е зародил преди 4,5 млрд. години във вода. Земноводните снасят яйцата си във вода и там става развитието на ларвите им. И днес човешкият ембрион започва живота си в 99% вода. В тялото ни нейното съдържание достига до 75%. Всички жизнени процеси в организма ни са свързани с водата. Тя разтваря хранителните вещества и изхвърля отпадните продукти от тялото ни. Тя осигурява обмяната на веществата и е среда, в която протичат всички биохимични процеси. Благодарение на нея растенията усвояват от почвата така важните за развитието им минерали. Пак тя е в основата на фотосинтезата. Тя е среда за живот и единствен дом за много растителни и животински видове.

Водата е изключително важен ресурс, без който е немислим животът и стопанската дейност на човека. Използва се в селското стопанство, в домакинството, в индустрията, като среда за воден транспорт и средство за гасене на пожари, за производство на енергия. От водите на Световния океан се ловят риби, раци, миди, стриди и водорасли, които са важна суровина за хранително- вкусовата промишленост. 

Ние ползваме водата, разхищаваме я, замърсяваме я и не си даваме сметка за последствията. Приемаме я за даденост, с която злоупотребяваме. Ние сме консуматорско общество, което ползва всичко и иска още повече- храна, дрехи, обувки, коли и удобства. А за всичко това се изразходва много питейна вода, която след това се изхвърля като отпадъчна и се влива във водоемите, замърсявайки ги с различни вещества. За да се произведат толкова много материали, които да задоволят все по- нарасналото търсене от потребителите, неминуемо се замърсява околната среда и в частност- водата.

Проблемите с опазването на водните богатства са идентични в цял свят- замърсяване, свръхизползване, недостиг и недобро пречистване. И всичко това е в резултат от дейността на човека.Заводите замърсяват атмосферата с вредни емисии на различни газове, които се свързват с влагата от въздуха и падат като киселинни дъждове. Отпадъчните води от разнообразните производства съдържат много вредни вещества като масла, почистващи разтворители, тежки метали, феноли и нефтени продукти. Торовете в селското стопанство се разтварят във вода и се отмиват с дъждовете, като замърсяват с нитрати и фосфати подпочвените води и водоемите. Много предприятия отделят огромни количества CO, който предизвиква парников ефект. Този ефект е причина да се топят ледниците, а в тях е съсредоточено основното количество сладка вода, която се излива в океаните и е безвъзвратно изгубена за човека. Домакинствата замърсяват с перилни и почистващи препарати, които се изливат като отпадни води. С всичко това човек се намесва в кръговрата на водата, а това е пагубно не само за водата, а и за цялото съществуване на планетата. На Земята има живот благодарение на водния кръговрат. Крайно време е да предприемем всякакви мерки, за да намалим вредното си въздействие въху природата.

Жалко е, че се сещаме за значимостта на водата, само около 22 март - Световният ден на водата, приет за такъв точно преди 20 години на международна екологична конференция в Рио де Женейро. Вече двадесет години се акцентира върху различни глобални екологични проблеми, свързани с водата и се търсят начини и средства за тяхното разрешаване. През всяка от тези години денят се чества с различно мото. Тази година 22 мартсе проведе под надслов: „ Безопасност на вода и храни“. Проблемът е много сериозен и засяга цялото човечество. Поради все по- нарастващия брой на жителите на нашата планета се увеличава драстично разходът на вода за лични нужди, както и разходът на вода за производство на хранителни продукти. Учени са доказали, че за да се произведе ежедневната храна за 1 човек се изразходват от 2000 до 5000 литра вода. А за лични нужди всеки човек потребява от 200 до 300 литра дневно. Всеки, ако се замисли, ще отчете, че тези цифри за разхищение на вода са плашещи. Експерти към ООН са доказали, че ежедневно човек може да потребява от 20 до 50 литра вода, за да задоволява физиологичните си нужди, да ползва за миене, чистене и готвене. Защо тогава разхищаваме толкова вода?Би било хубаво, ако повече хора се интересуват от тези проблеми и постепенно променят начина си на живот. Не е толкова трудно всеки да се научи да пести водата и да не я замърсява със своите дейсвия. Бихме помогнали дори и ако намалим времето си под душа, или ако спираме крана на чешмата, докато си мием зъбите или си сапунисваме ръцете. Но това няма да бъде проблем в бъдеще, ако днес всеки родител е отгледал и възпитал детето си в любов и уважение към природата и нейните богатства. Ако едно малко дете от ранна възраст бъде научено да цени водата и му бъде обяснявано колко важно е това, че всичко зависи от него, то би го възприело по-лесно и скоро ще му стане навик. Децата са любопитни и любознателни и затова трябва да им се дават примери как се замърсява водата и как се разпилява. Още от малки те трябва да знаят кое е редно и кое не е, какво могат и какво не бива да правят. Още от малки, в тях се оформя екологично съзнание и поведение. Това се постига лесно, защото те подражават на родителите си, които със своя опит и пример, биха ги насочили в правилната посока.

Скоро прочетох нещо, което много ми допадна: „ Живата“ вода от древните и „мъртвата” вода от съвременната цивилизация. Много вярно формулирано, нали? Първите селища в древността са строени до източници на вода. В онези времена те са разчитали на водата за своя поминък и за развитието на занаятите. Но освен това те са почитали водата и са вярвали в нейната чудотворна сила. Всеки е чувал легенди за вода, която лекува болни, дарява дете на бездетни. Много от народните празници и обреди, както и религиозни ритуали са свързани с вода. Тя присъства във всички религии. В християнството водата е свързана със сътворението, наказанието и пречистването. Днес сътворението е раждането на дете. Наказанието(потопа) са стихийните бедствия- наводнения, градушки, пороии лавини. А пречистването( светото кръщене, покаянието) е началото на нашия нов , по- разумен и отговорен начин на живот, посветен на опазването на природните блага.

Всички сме чели приказките на братя Грим и Ран Босилек за живата вода. Тя е тази, която дарява с плодородие, здраве, лекува. Не бива да приемаме легендите и приказките като измислица, защото в тях се крие послание от далечни времена, а и мъдростта и опита на нашите предци. В тези стари истории се говори и за „ мъртва вода“, която е символ на нещастия, беди и смърт. Още тогава хората са познавали унишожителната сила на водата. Както и в древността, така и днес, водата е стихия, която може да ни погуби. Всички гледаме репортажи по телевизията за бедствия, причинени от вода- градушки, наводнения, нефтени разливи, разрушителни лавини и порои. Пораженията са шокиращи- умрели животни, загинали и пострадали хора, разрушено имущество. Съвсем скоро поредната водна стихия заля селата Бисер и Иваново. Причината за това стихийно бедствие беше скъсана стена на язовир. Подобен случай преди няколко години е имало в град Цар Калоян. Вярно е, че човек е безсилен пред силата на водата, но би могъл да намали щетите, които да бъдат поне само материални. Би могла да се следи динамиката на процесите, да се прогнозират възможните последствия, да се следи са изправността на водните съоръжения, да се изградят защитни съоръжения и диги в застрашените райони. Но истината е, че човек няма адекватно поведение в условия на бедствие и не се задейства в такива ситуации ефективен план за евакуация.

Ако водните стихии са природни бедствия, то за всички останали проблеми за състоянието на водата, сме си виновни само ние с неразумната си дейност. Ако вредните емисии от различни производства се улавят със специални съоръжения, то не биха се образували киселинни дъждове. Ако колите работеха с биогорива, то не би имало замърсяване с тежки метали ивредни газове. Ако в селското стопанство не се ползваше питейна вода, а такава от дъждосборници или се използваше капково напояване, то би се спестила доста чиста вода. Ако в производствата се използваше водата в затворен цикъл, то потреблението и замърсяването биха били по-малки. Ако ВиК инсталациите бяха по- нови и надеждни, то не би имало толкова течове от аварии. Ако ние в домакинството не ползвахме толкова агресивни перилни и почистващи препарати, то не би имало такова замърсяване на водоемите с отпадни води. Ако имаше повече пречиствателни станции, то водата, която щеше да е годна за употреба щеше да е значително повече. Затова е време да поемем своята отговорност за опазването на този безценен природен дар. Безценен е, защото животът на всички нас зависи от водата. Качеството на водата поддържа качеството на живота. Чистата вода поддържа здрави екосистемите и води до подобряване на човешкото благосъстояние. Нека не забравяме за онези хора по света, които нямат достъп до чиста и безопасна вода и поради това се разболяват от различни болести- дезинтерия, малария и холера. От липса на чиста вода годишно умират около 1,5 млн. деца.

Трябва да уважаваме водата като природен ресурс и да научим на това и нашите деца.

Нека не я разхищаваме и замърсяваме. Всички заедно можем и ще успеем. От нас самите, от споделената ни отговорност, зависи водата да остане чиста и красива. Нека се отнесем към нея с уважение и да позволим да ни дарява с живот и здраве. Нека да ни радва с цветната си дъга, красивите снежинки, прелестните морски вълни, пречистващия дъжд и тихо сипещия се сняг.