Водата- една неразгадана безкрайност

Чувате ли я? Тя шумоли в земните недра, трополи напевно по прозорците или с оглушителен грохот излива яростта си върху скалите. Да, това е водата и тя нашепва приказки- приказки по-стари и от самия живот.

   Ако можеше да говори водата вероятно щеше да ни разкаже историята на планетата ни, защото учените вече са доказали че тя притежава качество, присъщо и на нас хората, а именно памет. Остава мистерия как това необикновено вещество възприема думи и музика, отговаряйки им със съответна форма кристалчета, но това безспорно е феномен, който доказва, че водата далеч не е просто съединение между водорода и кислорода.

   Ако се гмурнем в дълбокото минало ще открием, че още древногръцкият философ Талес е смятал водата за първоизточник и градивна частица на всичко заобикалящо ни. В днешно време произходът на живота все още е доста спорен, но все пак е факт, че той и процесите, които го характеризират, са немислими без водата. Толкова сме свикнали да отъждествяваме живота с нея, че надявайки се да докажем съществуването на себеподобни някъде из галактиката сме готови да преобърнем всяко камъче на чужда планета в търсене на капчици от тази безценна течност. Изиграла ключова роля в еволюцията , водата не просто е дала тласък за развитието на невероятно разнообразие от организми, но и е направила огромна част от тях трайно и неразделно зависими от нея. 

    Многолика и в неспирно движение, водата е благоприятна, но и трудна за приспособяване среда за живот. Тази неукротима стихия е главен “виновник” за съвременния облик на Земята и продължава да го променя във всяка една секунда. Като творец водата изкусно вае релефа не със сила, а с постоянство и със своя кръговрат поддържа крехкия баланс на планетата ни.

   По свой собствен начин водата е формирала и нас хората- както физически, така и в един по възвишен план.

   Трето хилядолетие преди Христа- край река Нил се заражда една от най-великите култури познати на човечеството. Древният народ на Египет е ярък пример за изначалната връзка на човека с водата. От милостта и е зависело не само препитанието и оцеляването на народа, но и връзката му с останалия свят. В древността водата е била обожествявана- нещо на което дори днес можем да станем свидетели ако зърнем реката Ганг в Индия и многобройните хора, които се прекланят пред нея. Макар и не толкова крайна в представите си за пречистване чрез водата, съвременната медицина сериозно разчита не лечебните и свойства.

   Човекът отдавна е осъзнал, че ако успее да опитоми водата ще може да върши чудеса и от части го е постигнал. От наглед примитивния и обикновен предмет наречен кранче до колосалните хидросъоръжения той е успял да впрегне силата на стихията във всичките и форми. Днес дори енергията на приливите и отливите не остава безцелно разпиляна.

   Все пак хората често забравяме, колко сме нищожни в сравнение с природата и че трябва да я щадим и оценяваме. Живеем със заблуждението че сме господари на едно неизчерпаемо богатство и небрежно го прахосваме. Много хора вече са на мнение че скоро питейната вода ще измести петрола по важност на световните пазари и нищо чудно. Факт е , че най-богатите страни в света- Арабските емирства- са принудени да внасят тази така ценна течност.

   За съжаление съвременния човек започна да измерва всичко с пари, но когато става въпрос за водата ми се иска поне за малко да оставя материалното на страна.

Отвъд него и физическите ни нужди тя за мен е източник на вдъхновение. Изумителната и притегателна сила я е превърнала в образец за съвършенство и красота,на  който се стремим да подражаваме в изкуството, архитектурата и бита си.  Водата е предизвикателство, което ни кара да прехвърлим пределите на възможностите си. Малко ли се смелчаците борещи се с пенливите вълни или гмуркащи се в непрогледните и бездни? За великите мореплаватели водата е била вратата към непознатия свят, но и сама по себе си тя е безкрайна вселена, която като айсберг крие тайните си и само чака да ги разкрие.

   В заключение на една безкрайна тема като тази за водата отново бих се обърнала за помощ към науката, за която не съществуват граници- философията.”Светът в капка вода” -една от представите на Готфрид Лайбниц и какво би било по вярно от това? Водата се е вселила във всичко, но и го заобикаля. Тя е навсякъде…и шепне. Само трябва да я чуем.