Водата, без която няма живот

Водата е начало на живота, а в митологичните представи се свързва със сътворението и рождението. Тя участва в различни ритуални практики - кръщене, пречистване, посвещаване-, отъждествява се с времето, което тече. Като река (подобно на Лета и Стикс) водата е връзка между световете и онагледява съществуването от раждането до смъртта. Има хипотеза, че водата притежава „памет", „чува", „вижда", „усеща". (Тези твърдения ще бъдат тепърва проверявани.) Това, което е вече доказано, е, че водата е  живот,  здраве, лек. Ако искаме да живеем, трябва не само да я пазим, а и да я пестим. Сладководните източници застрашително намаляват, представляват само около 2% от земните запаси, но от тях едва 1/5  е прясна вода в течно състояние, която е достъпна за хората.

Водата е безценно богатство, което трябва да бъде съхранено, без нея няма живот. Колкото повече хора осъзнаят, че чистата вода гарантира здравословния свят, толкова по-малко ще се чувстваме заплашени. Ако превантивната дейност не е кампанийна, ще са необходими по-малко пари за почистване на водните басейни и ще се гарантира биоразнообразието. Ако ние не пазим водите си, няма кой нас да опази.

Взаимовръзката между човека и водата е безспорна - на планетата има толкова вода, колкото и в организма ни: 71% от земната повърхност и около 70-75% от телесната маса на възрастния човек е вода! Водата е условие за добро здраве - факт, който отбелязва още Марк Витрувий (архитект на акведукти в Древен Рим, живял през І в. от н.е.).  Докато съществува чиста вода, човешкият живот е възможен, замърсят ли се водите, следват болести и смърт.

Именно водата е единствената благоприятна среда за възникването на живота, защото съотношението на йоните на разтворените в нея вещества е постоянна величина и в солените, и в сладките води. Водата е единственото вещество, което има три агрегатни състояния - твърдо, течно и газообразно. Водата е нашият щит, защото поглъща по-голямата част от температурата и 92% от слънчевата радиация. (В противен случай бихме се изпекли.) Чрез изпарението и кондензацията ù се осъществява кръговратът в природата и относително постоянната температура на сушата. Подобна е ролята на водата и в организма: чрез отделянето на потта ние се охлаждаме и поддържаме температура около 36⁰С. Водата е тази, която извежда токсините през порите на кожата или през други части на тялото. Водата осъществява „транспорта" на хранителните вещества и правилната циркулация в организма ни. Без нея може да се издържи до една седмица, но ще настъпи дехидратирене. Загубата само на 1% от общото количество вода чрез потене, дишане и отделяне предизвиква жажда, липсата на 10% - води до необратими промени, а на 15% - до смърт. Поемането на достатъчно вода е жизнена необходимост както в горещите дни и при физическите натоварвания, така и в среда с висока влажност, на голяма надморска височина, при прилошаване.

Водата е условие за човешкото здраве - факт, известен още на древните цивилизации. Констатацията на Витрувий, че „цветущи физически и нравствено жители" има там, където  хората пият доброкачествена вода всеки ден през целия си живот, не е реклама на инженерното му изкуство. От древността е познато лечението с вода в термите. Съвременните спа процедури не са нищо ново, а продължение на традицията за използване на свойствата на водата. (Sanus Per Aquam означава здраве чрез вода). В България има около 140 естествени находища с над 700 минерални извора. Не е възможно всеки от тях да бъде спа център, но е възможно да бъдат опазени и управлявани разумно. Водопотреблението на жител на ден у нас е около 203 литра. По този показател се нареждаме сред високоразвитите страни. Но може ли всеки да отговори на въпросите: колко литра вода използва на ден и пести ли я?! За себе си съм изчислил - около 90 - 100 литра. Ако по-малката консумация на вода водеше до някакви данъчни облекчения, може би повече хора щяха да я пестят. Не става дума за лишаване, а за отказ от разхищаване.

Водното потребление в световен мащаб се удвоява на всеки 20 години, което предопределя недостиг.  До 2025 г. доставките на вода трябва да бъдат увеличени с 22%, а такава възможност от природните източници няма. На много места по света са достигнати критични нива на дефицит на животворната течност. Днес на планетата живеят повече хора, а количеството на водата не може да стане повече. По-голямата част от прясната вода не е в течно състояние, а в замразено. (Ледниците в Антарктида са ¾ от сладководните запаси). Полярните ледове се топят със заплашителни темпове -  9% на десетилетие. Дебелината им е намаляла почти наполовина от 60^-те години на ХХ век насам,  топенето нарушава равновесието в системата и заплашва с екологична катастрофа. Но най-опасното е замърсяването на водата. Според експерти много по-евтино е да се предотврати замърсяването, отколкото да се води борба с последиците от него. Основните замърсители са отпадъчните води от различни производства, докато комунално-битова дейност причинява около 30% от общото замърсяване. Всички замърсители са резултат от човешката дейност. Статистиката сочи, че повече от 14 000 души на ден  умират от болести, причинени от нечиста водата. Липсват данни за измрелите животни и растения, но количеството им не е малко. Констатираме, че във водните басейни има отпадъци, на някои от които разпадът трае векове. (Стиропорът и пластмасата се разграждат за 1 000 000 г., а производството им не е ограничено.) Кой трябва да се намеси? Ако в реката, край която живея - Дунав, можех да открия Златната рибка, щях да я помоля да ми помогне да връщаме боклуците на онези, които ги изхвърлят в нея. Тогава няма да плават пластмасови отпадъци, а ще плуват хора. Жалко е да гледаш реката и да не смееш да се къпеш в нея. Аз и на рибарите се чудя: клекнали между боклуците на брега, те ловят риба, която не искам да мисля с какво се храни. Мръсотията край и във водата е безотговорност към здравето ни. 

Оценяваме водата, когато не тече от крана. Гневим се, ако не е с добри вкусови качества. Но сме безразлични към мръсотията около нас! Застрашителното намаляване на чистата вода е реална заплаха за живота. Ако събудим разума си, няма да стигнем до катастрофа. От нас зависи да опазим водата, която осигурява живота на Земята.