Водата

Какво е водата? Съвкупността от всички сладководни и солени водни басейни? Освежаваща напитка за пиене? Химическо съединение? Не. Водата е преди всички живот- нашият живот. Всички ние, гражданите на планетата Земя, дискутираме теми, свързани с опазването на околната среда- разделното събиране на боклуци, рециклирането на хартия, пестенето на вода и ток (е тук може би главна могивация е не нашата добронамереност към Земята, а нашето парично благосъстояние, но това е само една незначителна подбробност), така наречените екологични торбички в едноименни супермаркети, които бихме могли да върнем за рециклиране срещу крупната сума от 5 стотинки. 

Забележете, на българина му се плаща, за да направи нещо добро ( парите определено са висша ценнност в българската шир, както е известно на всички ни). За жалост си оставаме само с дискусиите и с онези 5 стотинки в джоба и eвентуално с удовлетворението от факта,че сметките за тока и водата са ниски. В забързаното си ежедневие ние се подчиняваме на законите на битовото, примитивното, първичното, а именно на ключовия въпрос - Как да оцелея в този модерен свят? За жалост малцина осъзнават, че този въпрос не би значил нищо, ако ресурсите на нашата планета бъдат изчерпани.

Преминавайки от общото към конкретното, бих искала да се концентрирам върху зададената тема- Водата. Въпреки че модерният човек започва да се опитва да спре необратимия процес на унищожаване на околната среда, предизвикан от самия него, чрез по-горе изброените методи, проблемът със замърсената вода не намира решение. Всяка година посетителите на морето се любуват не само на горещия пясък и бурните вълни, не само на скъпите коктейли и леденостудения сладолед, ами и на мръсотията. Като погледнем към плажната ивица и морето ние виждаме захвърлени фасове от цигари, бутилки с алкохол и разнообразни опраковки от чипсове и шоколади. 

Разликата е съвсем минимална, на едното място нама как те да бъдат. И това замърсяване на морската вода е по-малко страшното. Не бива да забравяме и нефта, който изтича в редица водни басейни. И ако предишният тип замърсяване беше нелицеприятен и невъзпитан, то този е нехуманен. Нефтът разваля условията за живот във водата и оттам се застрашава живота на всички животни, живеещи там. Убиваме живи същества от невимание и алчност за пари. Но по подобен начин бива замърсена не само морсата, ами и водата в язовирите или бъдещата питейна вода. Народът е казал :“Кой каквото сам си направи, друг не може да му го напрви” , и в действителност посоченият пример е доказателство за това. Разрушавайки околната среда, неумишлено или не, ние застрашаваме живота на Земята, а и с това нас самите.

Друг нашулям проблем е прекомерната употлеба на вода (ето тук можем да набюдаваме една не толкова пестелива част от българското население). Мием си зъбите за общо 5 минути, през които използваме вода за незначителните 30 секунди. Водата тече през цялото време. Къпем се по 1 час, релаксираайки след тежък ден в работата. Водата тече през цялото време.Мием съдовете, докато гледаме новото шоу по телевизията или провеждаме вечерния “женски” разговор. Водата тече през цялото време. Ами ако водата спре да тече? Никой не се замисля за това и хаби водата. Представете си, събуждаме се и осъзнаваме, че няма вода. Какво правим? Нищо. Нямаме бъдеще без водата, обречени сме на суша. На времето, хората са се молили на Бог за дъжд, за да може да не умре реколтата. За днешния човек дъждът е неприятност- било то заради липса на чадър или усложненото движение на пътя. Забравяме откъде сме тръгнали, а това смея да твърдя е най-голямата грешка. Някога хората са знаели,че водата е ценност и са я съхранявали, Днес тя е нищо- просто част от ежедневието.А всъщност е всичко. Колко заблуден може да бъде човек, колко заблудена може да бъде човечството.

Аз и водата.Аз се стремя да бъда по-отговорна, да не пилея водата, да не я замърсявам. Всяка сутрин пускам водата на чешмата и съм балгодална,че я има.Знам какво може да стане и се страхувам. Но коя съм аз, за да променя начина на мислене на милиони хора? Може би никоя, а може би някоя. Казват, че младото поколение е бъдещето на света. Ако ние сме бъдещето, то ние трябва да направим нещо, за да може това бъдеще да просъществува. За жалост не съм посещавала много водни басейни,но измежду посетените най-много ме впечатли Черно море. Любовта ми към него се появи в далечната 2000-на година, когато за първи път посетих Черноморието ни. Водата беше кристално чиста. 10 години по-късно виждам точно обратното. Едни десетилетие беше достатъчно,за да се наруши вековното състояние на водата. Можеше, трябваше, щеше. Нека спрем да повтаряме тези думи, защото можем да променим случващото се, трябва да го направим и ще успеем!

Това есе е моят апел към хората. Да бъдем добри! Ако не от любов към Земята,то от любов към себе си. Водата е една от най-големите ценности,нека я запазим, нека бъдем брагодарни за този дар Божий, нека бъдем човечи с главно “Ч”! Нека спрем замърсявянето й и нека ограничим ненужното й потребление. Аз обичам водата, а ти?