Водата

Животът на Земята е неразривно свързан с водата. Тя е необходимост за всеки организъм. Липсата и означава смърт. Не се замисляме колко е важна, защото я приемаме като даденост. Но в определени моменти съзнаваме, че е в основата на живота. Създадена преди Човека в сътворението на света. Част от нас, около нас водата олицетворява магията на живота. Носи тайнството на божественото сътворение.

Водата носи в себе си промяната. Не случайно древната максима „Всичко тече, всичко се променя” онагледява изменчивата и същност. Спокойна и летаргична, често се превръща в стихия, която ражда живота и променя живота. Превръща се в скулптор на времето. Извайва Земята според вижданията на Създателя.

Най-лесната формулировка за водата е да се определи като жизнена необходимост. Нека само си представим как би изглеждал светът без вода - безцветен и беден, сив и пуст. Огледално отражение на претърпяното бедствие на други светове, изгубили водата и живота.

Не се замисляме, че имаме своите отговорности към нея. Не се замисляме и за това, че с всеки изминат ден качеството и се променя, че голяма част от нея е замърсявана от нефтени разливи, от киселинни дъждове, от ядрени аварии и химически замърсители. Тя няма как да промени състава си, ако човечеството като цяло не вземе нужните мерки, за да я запази. Това трябва да стане като дълг и отговорност на всеки от нас.

Апокалиптичните прогнози сочат, че в момента водата се превръща в скъпа суровина и стока. В много страни по света се усеща безводието. Човечеството унищожава питейната вода и прави опити да преработва морската. Но доколко това му поведение ще запази равновесието в биосистемата? Ще дойде ден, когато водата ще изчезне напълно. Много преди този ден ще е изчезнал и човекът заради безогледното му поведение.

Погледнато чисто философски, водата има способността да възпитава. Екологичната култура трябва да бъде заложена още от времето, когато се превръщаме в съзнателни личности. Едниствено така човекът би могъл да съхрани шансовете и, а оттам и живота.

Всеки един народ в миналото съзнавал значението и, и я е превърнал в култ. Хората са се прекланяали пред боговете на водата, които имат различни лица в различните култури. Тревожили са се, когато водата ги е наказвала. Търсели са определение за греховете си. Днес съвременният човек на XXI век би казал, че тези еретически поверия са един срамен момент от човешкото съществуване, но дали е така наистина? Дали нашите предци не са проявявали мъдрост, която за нас е непозната? Единствено времето би могло да покаже. Няма спор, че те са потребявали толкова, от колкото са имали нужда и са били много по-отговорни.

В какво би могла да се прояви отговорноста ни? Човечеството трябва да потребява толкова, колкото Земята може да понесе. Земята е болна. Има нужда от лечение. За нея водата е като кръвта за нашия организъм. Загуби ли я, остава само жалък и тъжен спомен за наличието на живота.

Радостно е, че по света го съзнават и функционират множество огранизации, които не само алармират, но и активно участват в опазването на най-голямото богатство на Земята. Акцентира се на предмети като биология, химия, гражданско образование, роден край, които възпитават човека и го карат да бъде отговорен в поведението му спрямо водата. След финансовата и газовата криза света беше поставен пред голямо предизвикателство. Но какво ли ще стане, ако света бива завладян от все по- нарастващият недостиг на водата. Навсякъде по света водите се замърсяват и разхищават. Питейната вода намаля, а населението расте. Расте и нуждата за вода. Лошата инфраструктура и промените в климатичните условия ще засилят този проблем.

Всички сме чели и знаем, че има държави, които водят конфликти поради ограничените количества вода. Някои от тях са Палестина, Израел, Индия и Пакистан. Като се има предвид, че нашето водно богатство е неравномерно разпределено и по количество на водни ресурси на човек от населението сме на последно място на Балканския полуостров, България не стои далеч от тези проблеми.

Ако всеки от нас даде идея, как бихме съхранили и опазили водата като ценност на земята по-скъпа от златото и нефта, ще знаем, че сме изпълнили нашия дълг към нашите деца и бъдещето ни. Ако се придържаме към фразата „Сговорна дружина – планина повдига”, ще видим, че ако всеки от нас се зареди с този заряд и това съзнание, ще съумеем да преодолеем това настигащо ни бедствие. Селскостопанските производители, които разполагат с техника и големите компании, включващи се доброволно в почистване на коритата на реките от отпадъци, трябва да се стимулират от страна на данъчната ни политика. Стимулирането може да бъде данъчни преференции, намаляне на определени такси и др. Ако производствата на екологично чисти продукти се стимулират от страна на държавата, ползват банкови преференции, може би също ще има положителен ефект. Нека се спре незаконното изливане на отходни води на хотели и вили по черноморието. Да се стимулират всички тези, които вече са заредени с това съзнание, че водата е най-ценното за живота ни.

Ние учениците сме колективи, които може да бъдат призовани да участват в доброволчески организации. Известно ми е също, че има програми от мерки към общините, които са насочени към изграждане на пречиствателни станции и са свързани с басейните на отделни реки. 

Да вземем пример от страните от Западна Европа, където благодарение на елементарна технология се монтират специални дозатори на душове и кранове, които смесват водата с въздуха и допринасят до намаляне на потреблението на вода до 50%. Да се стимулират семейства, които монтират такива дозатори с преференциални цени на водата. Да продължи използването на социалните мрежи за обществени изяви – визирам събитието, състояло се миналата година в по- големите градове на тема ”Война с водни пистолети”. Идеята беше, че сега се разлива вода за развлечение и удоволствие, но ще водим война за капка вода. Да обединим сили за промяна на мислене, поведение и действия, свързани не само с водните ресурси, но и с опазване на цялата природа.

Ще се радвам, ако след прочита на това есе, съм Ви накарал макар и за миг да се замислите за това, как ще изглежда нашето бъдеще, ако се молим за капчица вода.

Твърде наивно би звучало, ако кажем, че бъдещето ще бъде много по-различно от настоящето, че хората ще са по-отговорни. Но промяната в мисленето и поведението трябва да започне от днес, от този миг, от мен, защото аз съм част от света и като такъв трябва да бъда отговорен.