Водата

„Светлина, въздух, вода и хляб - ето същественото, от което хората се нуждаят." Петър Дънов

Животът е произлязъл във водата. Водата е символ на душата. Всички религии използват водата като пречистващ елемент. Водата е пречистващ (почистващ) елемент и в ежедневието на хората. Всеки организъм взаимодейства с водата под някаква форма ежедневно, при това естествено и рутинно. Да се подчертава значението на водата в света на хората (и не само) при това положение е безмислено и ненужно.

Водата се приема като даденост от съвременното общество - всеки е готов да  отправи най-цветущите си ругатни по съответното водоснабдително дружество, когато кранът на чешмата в дома му пресъхне за ден или два, да не говорим за по-дълъг период. Може би за това в днешната урбанизирана среда повечето хора са склонни да полагат много по-големи грижи за нещата, които са създали хората, като например колата и апартамента, но не и да се погрижат подобаващо за нещата, които е създал Бог - водата, почвата, въздуха и  т.н. (включително за самите себе си).

Вероятно основния мотив е всеки да се грижи за това, което е създал. Но водата може и без нас (при това по-добре) - ние, обаче, не можем без нея. А без колата можем - макар и със затруднения. Дали водата ще продължи да бъде даденост зависи от нашата отдаденост. В един завод за производство на шоколад никой не прахосва и замърсява основната суровина - какаото. В един завод за производство на живот (земята) също така не бива да се прахосва и замърсява основната суровина - водата. В противен случай вариантите са два - или ние да се „отървем" от питейната вода, или водата да се „отърве" от нас. Всъщност в крайна сметка и двете водят до един и същ краен резултат.

Ако водата на планетата сега е даденост, то човешкото съзнание и отношението му към околния свят не е даденост - те се сформират, развиват и променят от социалната среда (преди всичко семейство и училище), тъй като фундаментът се изгражда в детска възраст. Не можем да очакваме от човек, израстнал в разхищение да прояви пестеливост и грижа през живота си като възрастен. Обществото трудно може да регулира семейната среда (макар че не липсват механизми и за това), но далеч по-лесно може да регулира учебния процес и съдържание, за да въздейства чрез тях върху съзнанието на хората, а от там и върху бъдещата семейна среда.

Училището (образованието) е огледален образ на обществото и непогрешим барометър за силите, които протичат в него. По вида на учебните предмети и тяхното съдържание можем да съдим за приоритетите на обществото. Липсата на самостоятелен предмет Екология в основното и средното образование е показателно за усилията, които полагаме за опазване на околната среда, в частност водата. В същото време удърно и по отделно се изучават в детайли т.нар. „точни науки", които при цялото дължимо уважение към тях и безусловното признание за ролята им в живота на хората, допринасят твърде малко за формиране на поведение - те създават знание, а не съзнание. Не може и не бива да се премахва изучаването на „точните науки", но е възможно и наложително (в името на собственото ни съществуване) да се ограничат детайлите, с които се изучават (освен когато са част от учебен процес в специализирано/профилирано училище или паралелка), за сметка на дисциплини, формиращи съзнание и поведение.

Практически изложеното по-горе се изразява в обособяване на Екологията в самостоятелен и пълнокръвен учебен предмет от първи до дванадесети клас и което е най-важното - с практическа насоченост на учебния процес. Същото е съпроводено с намаляване на учебния материал в „точните науки" и/или обединяване на отделни дисциплини в една обща с цел да се освободи място за Екологията.

Досегашният статут на опазването на околната среда като част от други дисциплини е крайно незадоволителен, тъй като не се акцентира достатъчно върху тези проблеми. Екологията следва да бъде издигната по ранг и знамичост до предмети като Математика и Български език и литература (т.е. основополагащ предмет), а не да е вмъкната в контекста на други науки. Наистина голяма част от материала в тази дисциплина се извлича от съществуващите предмети - химия, физика, биология, география, но акцентът и контекстът в учебния процес ще е друг: опазване и развитие на природните ресурси.

Единствено промени в съзнанието на хората биха гарантирали опазване и развитие на водните (природните) ресурси, а не само усъвършенстване на нормативната уредба и санкционно-контролната система. Все пак промени в нормативната уредба могат да спомогнат за съхраняване на водното богатство и формиране на съзнание. В крайна сметка законът е основният инструмент за решаване на проблемите в обществото към днешна дата. Освен въвеждане на екологията като основен предмет в училищата, за опазване на водата биха могли да се предвидят и следните промени в законодателството:

1.     Промени в Наредба № 4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни ВиК инсталации и други относими нормативни актове, въвеждащи изисквания за изграждане на сградната ВиК инсталация така, че да предвижда водата от мивките да не изтича директно в канализацията, а да захранва тоалетното казанче. Възможни са различни технически решения. Като се има предвид, че при еднократно пускане на водата от тоалетното казанче се изливат от 6 до 12 л. вода, а тоалетните казанчета изразходват една трета от водата, използвана в дадено домакинство, можем да си представим икономията, която ще произведе едно такова решение.

2.    Промени в Наредба № 4/2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни ВиК инсталациии и други относими нормативни актове, въвеждащи изисквания сградната ВиК инсталация да включва и водохранилище за дъждовна вода, водата от което да се използва за почистване на общите части и околоблоковото пространство, терасите и др. площи в жилищните кооперации и с която да се поливат цветята в къщи и градинките около блока/къщата.

Предложените мерки не могат да осигурят и гарантират безпроблемната експлоатация на водните ресурси в национален мащаб, още по-малко в световен, но са част от факторите, които могат да формират и гарантират отговорно отношение към водата и да подобрят взаимодействието ни с природата. Така помагаме на себе си, защото водата, която става за консумация е едва 3% от цялата вода на планетата.