Водата

Отварям прозореца и от третия етаж на панелния апартамент се наслаждавам на слънчевите отблясъци на Водното огледало на река Арда. Толкова много силна и буйна вода, подчинена от хората и приела спокойствието и красотата на градско езеро. Замислям се за водата, за нейната роля и сила в нашия човешки живот.

Ако някога Земята бъде посетена от звездни гости, първото, което ще им направи впечатление, е изобилието на вода, на живителната течност, в която се е породил и без която не може да съществува животът. Неслучайно някои наричат Земята Планета Вода. И не само защото по-голяма част от повърхността й е покрита с океани и морета. Световният океан заедно с езерата, реките, почвената вода и подземните води съдържа почти 1,5 милиарда км  вода. В атмосферата има още 13-15 хиляди км³ вода, а в земната кора /литосферата/ се съдържат повече от 1 милиард км³ вода. Огромната маса от нея е солена, във формата на лед или се намира на недостъпни засега дълбочини. Световният океан е не само колосален резервоар на минерални суровини, но и най-голямата и една от най-важните брънки на живата природа на Земята, поради което трябва да го пазим като собствения си живот.

Водата, тя е началото. Водата тя е изворът на живота и същността на самия живот. Сладка или солена, водата е по-голямата част от нашата зелена планета Земя, тя е навсякъде около нас и част от самите нас. Без нея - водата, животът би бил невъзможен и немислим.

Водата - тя е спасението и възраждането на летния дъжд, побеждаващ жегата и изпепеляващата суша. Тя е надеждата на есенния дъжд, тя е очакването на зимния сняг и обещанието и растежът  на пролетните дъждове.

Водата - тя е силата и енергията от тепавицата и мелницата в миналото до водноелектрическите централи в наши дни, тя е вечният и неичерпаем енергиен източник на бъдещето.

Водата - тя е творецът на красота  и строителят, подчиняващ на своята причудлива фантазия и сила дори камъка - Белоградчишките скали и скалните гъби край Зимзелен са нейни рожби.

Водата - тя е лечителят. Нашата земя е благословена с многобройните си минерални извори - ту врящи като Сапарева баня, или просто Павел баня, Сливенски минерални бани, Хисаря, Вършец, церящи човешките болежки, създаващи самочувствие и красота.

Водата -тя е приобщаването ни към вярата и краят на земния ни път като човешки същества.

Водата - тя е дълголетието и здравето ни. Без прясна питейтна вода, без вода за ежедневните ни хигиенни навици, приготвянето на храната ни и утоляването на жаждата ни, бихме ли могли да преборим болестите и да имаме висок жизнен стандарт?

Водата - тя е условие и предпоставка за социалния живот на човека. Първите човешки селища са били изграждани около реките и езерата, а риболовът от най-древни времена е бил, а и до днес е източник на препитание на хората. По-късно преодоляването на безкрайната водна шир на Атлантическия и Тихия океан е изпитание за човешката сила и мъжество и довежда до откриването на Новия свят за европейците. Цялата човешка история се съпровожда от сближаването на хората с водната стихия. То е минало през първите опити за плаване с еднодръвките, през крайбрежното плаване на древните мореплаватели, през Колумб и Магелан, за да достигне до днешното кръстосване по всички морета и океани.

Днес водата - реките и океаните, са връзка и мост за сътрудничество и общуване на хората от различни страни и народи в търсене на нови възможности за икономическо сътрудничество, спорт и опазване на природните богагства на Земята. Мислено се връщам към майския фолклорен фестивал на етносите, живеещи около река Арда, провеждан в град Кърджали. На 13 юни стартира 37 еко воден поход - регата „Арда 2011", обедняващ ценители на красотата и търсачи на силни усещания.

Задавам си въпроса за бъдещето на водата. Дали ще можем да запазим този източник на живот за бъдещето? Пазим ли чиста нашата вода - нашето езеро, нашата река? Какво мога да направя аз, ти и нашите приятели, за да запазим безценната вода, за да запазим нашия живот?

Поглеждам навън - гъсти облаци са прихлупили небето, руква като изведро поредният юнски следобеден дъжд над Кърджали - дъждът на бъдещата надежда.