"Капитал": Да разлаеш Доган

- Защо Албания?
- Защо не?
- Те трябва да разберат по някое време?
- Кой?
- Ами нали знаеш аудиторията.
- Трябва ли да знаят? Стига. Какво виждахме от войната в Залива всеки ден? Една падаща бомба върху комина. Аз бях в сградата, като заснехме това попадение.
- Това вярно ли е?
- Откъде да знам. Разбираш какво имам предвид.
- Ясно. Искате да продуцирам вашата война.

Това е част от диалога между известния пиар специалист Конрад Брийн (Робърт де Ниро) и холивудския режисьор Стенли Мос (Дъстин Хофман) от култовия филм "Да разлаем кучетата". В него Брийн трябва да убеди Мос да режисира мнима война между САЩ и Албания в медиите. Това е единственият начин да спаси предизборната кампания на действащия президент за втори мандат, чието име е забъркано в сексскандал.

Логиката на героя на Де Ниро е желязна: "Не може да си във война и да нямаш враг", казва той. Хубавото на измислената война е, че "тя не може да приключи, докато режисьорът не реши да я приключи". А най-хубавото е, че никой няма да се усъмни в нея, защото "я дават по телевизията".

Ако някой реши да напише сценарий по всичко, което се изписа и изговори от българските политици по повод смъртта на началника на кабинета на Доган - Ахмед Емин, то със сигурност от нескопосания кризисен пиар по спасяването на ДПС и лидера му от тежката ситуация и от опита на опозицията да извлече политически дивидент от това ще се получи филм, достоен за "Оскар".

"Трябват ми война и враг"

Във вторник (на десетия ден от смъртта на Емин) лидерът на ДПС проговори. От думите му пред в. "Труд", гарнирани обилно със снимки от мястото на самоубийството и различни кътчета от боянския сарай, се разбра, че срещу движението има грандиозен заговор, за който Емин е знаел, а може би е бил и част от него.

Паралелно с това продължи акцията "демонизиране" на Емин. От ДПС изведнъж си спомниха, че преди четири години началникът на кабинета на Доган посетил софийския затвор и престоял няколко часа в килията, където е лежал Доган. После споделил с приятели, че по време на престоя "получил прояснение на съзнанието".

След изявата на лидера всички депутати от движението вече бяха убедени в пъкления план за дискредитирането на партията им. "Това (самоубийството на Емин) не може да е вътрешна работа. Никой от ДПС не би могъл да направи такова нещо", разсъждава народен представител върху предположението, че началникът на кабинета на Доган е сложил край на живота си заради вътрешнопартиен конфликт.

А на въпроса "кой тогава" депутатът многозначително посочва рамото си, което би трябвало да означава "някой с пагони".

Паралелно с това в подкрепа на разсъжденията на Доган в посока "заговор срещу ДПС" из движението се разнесе още един неизвестен за съпартийците му факт от живота на Емин.

"Тръгнахме да търсим къде е завършил висшето си образование и се оказа, че името му не фигурира в нито едно учебно заведение. Попитахме съпругата му и тя си спомни, че той й е казвал, че преди години е учил икономика в Турция. Тя обаче не знаеше къде точно, а и не открихме диплома", разказаха от партийната централа.

"Изобщо няколко години от живота му се губят. Никой не знае какво е правил там и с кого е контактувал. И може това да са използвали службите, за да го притискат", е изводът на колегите му. Кои точно "служби" обаче от ДПС отказват да назоват.

В сряда за покойния Емин обаче нещата станаха още по-лоши. Лидерът на ДПС дори допусна, че Емин е дошъл в сарая в ролята на камикадзе, и разигра следния сценарий:

"Той знае, че като влезе човек при мен, никой друг не влиза. Застава пред мен и го прави пред очите ми... Или прави нещо друго... А после си седне..."

Мнимата етническа война

Неистовото усилие на лидера на ДПС да минимизира последствията от "смъртта в сарая" щеше да продължи в същия стил, ако на политическата сцена не беше се появил Бойко Борисов, за да обяви, че движението е готово да провокира етнически конфликт, ако остане извън властта.

Това не са първите изявления на Борисов срещу ДПС. Преди време той каза, че мисията на ГЕРБ е да извади формацията на Доган от управлението, а неотдавна дори ритуално се подписа под думите си, че ако партията му спечели следващите парламентарни избори, никога няма да влезе в коалиция с ДПС.

Този път обаче изявленията му надминаха очакванията и на най-големите му политически врагове. Столичният кмет обяви, без да му мигне окото, че етническата ни толерантност е минала всякакви граници, и се похвали с миналото си на пряк участник във възродителния процес.

Така с негова помощ разговорът тръгна в съвсем друга посока - полезен или не е българският етнически модел вместо защо ДПС заслужи възмущението дори на собствения си електорат.

Президентът Георги Първанов веднага улови ситуацията и удари Борисов с диагноза, че ГЕРБ се "атакизира". След него и премиерът Станишев се включи по темата: "Който се опитва да демонизира ДПС, вреди на страната", защити коалиционния си партньор той.

Къде е проблемът

Най-парадоксалното в случая е, че смъртта на Емин нито застрашава етническия модел, нито може да предизвика етническо напрежение, макар Доган да твърди обратното пред в. "Труд".

Нито пък анти-ДПС говоренето е насочено срещу българските турци, в какъвто контекст се опитват да го аранжират от ДПС.

Темата за етническото напрежение е необходима единствено на Ахмед Доган, защото това е единствения начин да не се задават неудобни въпроси: защо голямата собственост, която остана след "Мултигруп", всъщност се оказа в ръцете на хора, които са покрай ДПС. Както и въпроса има ли злоупотреби в държавния резерв и за колко милиона са те", коментира политологът Димитър Димитров.

Или каква партия е ДПС. Безспорно по документи тя е либерална, по начин на управление обаче - авторитарна. В очите на хората и дори на собствения си електорат лидерът на ДПС е човекът в сарая, който приема подчинените си само когато пожелае и когото пожелае

Отстранява ги пак по същата схема. При това без да дава обяснения. "Каквото каже шефът (както в движението наричат Доган)" се е превърнало за близкото и не чак толкова близкото му партийно обкръжение в нещо като закон.

Това до такава степен е деформирало хората от ръководството на ДПС, че неотдавна разделените на две лобита членове на централното оперативно бюро се скарали кой да организира рождения ден на Доган. Едното взело инициативата в свои ръце, другото вдигнало скандал защо те, разказват от партийната централа.

Щетите от публичното поведение на Доган обаче трудно могат да бъдат заметени с услужливи коментари какви заслуги има той за мирния преход. За избирателите той е човек, който не ходи на работа в парламента, само веднъж досега е попълнил данъчна декларация с не особено впечатляващи доходи, но демонстрира завиден стандарт на живот - живее в хотел, а лятото прекарва почивката си по скъпи яхти.

По неговия пример и останалите лидери на движението демонстрират охолство. "Село Козица никога не беше виждало толкова много луксозни коли", така започваха телевизионните репортажи от погребението на Ахмед Емин.

Дори най-голямата гордост на Доган - привличането на българи за членове на движението, възмущава, от една страна, редовия актив на движението, защото виждат в тях кариеристи, за които движението е бърза писта към държавни постове.

Българите пък също не мислят по-различно, след като виждат как в ДПС влязоха компрометирани в скандали хора като зам.-министър на Министерството на извънредните ситуации Делян Пеевски.

Или пък станалите известни с "куфарчетата" по време на управлението на СДС Христо Бисеров и Йордан Цонев. Само преди дни във Варна беше арестуван общинският съветник от движението Иван Славков по обвинения за трафик на хора.

С подобни чувства към ДПС, макар че от лоялност към коалицията не ги споделят на глас, са и коалиционните им партньори. "Само като видя заедно да си тръгват от парламента Юнал Лютфи, Йордан Цонев и Христо Бисеров, косата ми настръхва, защото това означава, че пак ще искат нещо", сподели наскоро червен депутат.

capital.bg