В иенският всекидневник "Ди пресе" (Diepresse.at) публикува статия за отношението към ромите в Югоизточна Европа, включително в България и Румъния, които от няколко дни вече са държави членки на ЕС. Българската редакция на радио "Дойче веле" предава по-важното от публикацията на австрийския вестник.
Сред новоприетите в ЕС граждани, които статистическите служби броят за българи и румънци и които ще имат свои комисари в Брюксел, всъщност има мнозина, които не са нито българи, нито румънци, а роми (или както в Югоизточна Европа е считано за съвсем нормално да се казва - цигани).
Това, че никой не може дори и приблизително точно да каже колко са те в действителност, всъщност е вече част от самия проблем.
При народни преброявания като "роми" се определят само няколкостотин хиляди.
Вероятно обаче ромите са 2,5 до 4 млн. души
Това е почти толкова, колкото е населението на една средно голяма държава в ЕС от величината на Дания, Словакия или Финландия.
Въпреки това романес няма да стане официален език на европейската общност, също както няма да има и собствен еврокомисар за ромите.
Почти неусетно човек е готов да каже - естествено, че няма да има. А защо всъщност това да е естествено?
Няма нищо по-лесно от това да узнаете как живеят циганите в Югоизточна Европа. Просто се качвате на колата и тръгвате на път, като внимателно наблюдавате всичко край себе си.
Вие неминуемо ще ги откриете -
на сигурно отстояние от покрайнините на селата, зад хълма на магистралното отклонение, на някой изоставен фабричен двор или чисто и просто в някой мръсен изкоп.
В повечето случаи пътя до там ще ви покажат части от изтърбушени стари коли или купчини ръждясали електроуреди. Ако е топло, ще усетите и миризмата на урина. Кой ли изобщо да вдига боклука от там?
Ще видите пушека от огньовете и доста бързо ще стигнете до спонтанното заключение - подобно нещо не бива да се случва, не и в Европа, това е позор. Към това заключение всеки се отнася различно.
Мнозина биха се отдал на своите депортационни фантазии - въпросът е да изчезнат, да бъдат откарани нейде с рейсове и влакове.
Жители на някои съседни населени места обичат да строят стени. Оградите са недостатъчни в случая, защото става дума и за външния вид, а той им се струва непоносим.
Местните политици използват богатия репертоар от страхове
и омрази, за да печелят избори. Европейски наблюдатели и посланици за всякакъв вид проблеми загрижено клатят глави, обявяват десетилетие на ромското включване и дават пари за нови гета, този път с канализация.
Основният проблем си остава все същият - циганите пак си остават "другите", онова сякаш вечно чуждо тяло. Това обаче е самоизмама, всичко това е Европа, то е част от нас.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!